Определение № 24419 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24419 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110111494 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищеца *********, ЕГН **********, с адрес *********** чрез ***********., член на ****, личен № *********, с адрес **********, срещу **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от ***********, обективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** сключен между страните, поради противоречие със закона, съединен в условията на евентуалност с иск за прогласяване нищожността на клаузите за възнаградителна лихва от Договор за потребителски кредит № ********** сключен между страните, поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 639,11 евро, представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл. 23 ЗПК, като платена по нищожен Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба 28.04.2026 г. до окончателно погасяване на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Следва да се допуснат представените от страните писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи по делото справки за платените суми, справка за реално усвоена сума по договора за кредит, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, които следва да се оставят без уважение като не необходими с оглед становището на ответника и представените с отговора данни.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.09.2026 г. от 13,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 16.10.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *********, с краен срок на погасяване 05.06.2024 г. Сочи, че размерът на кредита е 2000 лв., общият размер на застрахователната премия - 467,21 лв., респ. общият размер – 2467,21 лв., както и че договорът е сключен при ГЛП в размер на 40,99 % и ГПР 45,69 %. Общата подлежаща на връщане сума твърди, че е в размер на 3394,47 лв., като излага, че до момента на подаване на исковата молба са платени 1661,69 евро.

Оспорва договора за кредит като нищожен при твърдения, че същият противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и в тази връзка подробно излага, че посоченият размер на ГПР в договора не отговаря на действително приложимия такъв, т.к. в същия не е включен размерът на застрахователната премия, а при включването му сочи, че размерът на ГПР надвишава допустимия по закон. Аргументира, че в договора не е посочено кои разходи формират ГПР. Счита, че посочването на размер на ГПР различен от действително приложимия, представлява заблуждаваща търговска практика. На следващо място излага, че в договора не е посочен лихвеният процент на ден съгласно изискването на чл. 11, т.20 ЗПК, което също счита, че е основание за прогласяване нищожността на целия договор. В условията на евентуалност прави искане за прогласяване нищожността на клаузите от договора, които уреждат възнаградителната лихва. В тази връзка ищецът подробно аргументира, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, т.к. същият надвишавал тройния размер на законната лихва. С оглед изложеното и на основание чл. 23 ЗПК счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, т.е. сумата от 1022,58 евро и доколкото твърди, че е заплатил 1661,69 евро, претендира надплатената сума от 661,69 евро. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание, в това число и че размерът на застрахователната премия не е включен в ГПР. Подробно аргументира, че застрахователната премия не е общ разход по кредита и съответно не следва да се включва в ГПР, като в тази връзка посочва и че сключването на застрахователен договор не е било задължително условие за отпускане на кредита. Излага, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания и твърди, че в същия ясно са посочени компонентите на ГПР и приложимият лихвен процент на ден (чл.9.3 от договора). Подробно аргументира, че размерът на възнаградителната лихва не накърнява добрите нрави. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са евентуално съединени установителни искове, както следва:

2

1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **********,

2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите за възнаградителна лихва от Договор за потребителски кредит № **********,

3/ кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********, със соченото от ищеца съдържание; че застрахователните премии дължими по договора за застраховка не са включени в размера на ГПР, както и че при включването на същите, размерът на ГПР надвишава допустимия по закон; че общият размер на извършените плащания по процесния договор за кредит възлиза на сумата от 1661,69 евро.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че по предявените установителни искове следва да докаже, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на целия договор на твърдените основания, респ. на клаузите за възнаградителна лихва.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания на Закона за потребителския кредит, в това число и наличието на валидни, индивидуално уговорени и равноправни клаузи.

УКАЗВА на ищеца, че по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е докаже, че е заплатил суми, надвишаващи размера на усвоената главница в претендирания размер.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже че е налице основание за получаването/ задържането на сумата.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

3

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4