Решение № 1743 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1743 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100503628 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 758 от 17.01.2023 г. СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 9958/22 г. е признал за установено по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Я. Н., че П. Я. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 704,00 лв.-главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., предоставена в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк **** /аб.№ 8110/ със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-18.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 17,40 лв.-главница, представляваща незаплатена сума за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.-30.04.2020 г. със законната лихва от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 273,07 лв.-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.03.2020 г. до 04.11.2021 г., като е отхвърлил иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,87 лв., включваща лихва за периода от 03.03.2020 г. до 26.11.2020 г. върху платена главница за месец юни 2019 г. и лихва за 1 периода от 31.08.2019 г. до 04.11.2021 г. върху главницата за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., като неоснователен.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника П. Я. Н. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът твърди, че по делото липсват доказателства той да е вещен ползвател на имота, поради което не се явява потребител на топлинна енергия.Позовава се на чл.33, ал.2 от ОУ за продажба на топлинна енергия и твърди, че неправилно съдът е признал за установено претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е установил изпадането му в забава.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил и претендираните суми за дялово разпределение, които са недоказани нито по основание, нито по размер, тъй като липсват доказателства ищецът да е заплатил суми за дялово разпределение на ФДР.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 18.11.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. Я. Н. за сумата от 1 704 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.-30.04.2020 г.; 273,07 лв.законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г.-04.11.2019 г.; 17,40 лв.главница за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.-30.04.2020 г. и 2,87 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до 25.05.2021 г. върху платена главница за м.06.2019 г.

2 и лихва за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението.С разпореждане по ч.гр.д.№ 66002/2021 г. СРС, 61 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и със съобщение, получено от ищеца на 27.01.2022 г. му е указано, че в 1месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 5, находящ се в гр.София, жк **** с аб.№ 8110.Твърди, че му е доставил топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от 2016 г..Съгласно чл.33 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П. Я. Н., че му дължи сумата от 1 704 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.-30.04.2020 г.; 273,07 лв.-законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г.-04.11.2019 г.;

17,40 лв.-главница за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.30.04.2020 г. и 2,87 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до 25.05.2021 г. върху платена главница за м.06.2019 г. и лихва за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението.

Ответникът е оспорил единствено основанието за дължимост на сумите, като е заявил, че не собственик на процесния имот или носител на вещно право върху него.Не е оспорил размера на претендираните суми.Направил е възражение за погасителна давност.

Със заявление вх.№ 90668/18.11.2021 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. Я. Н. за процесните суми.На 28.11.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Ответникът е подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 26.01.2022 г.Исковата молба е подадена на 25.02.2022 г.

/в срока по чл.415 ГПК/.

На 17.09.2002 г. ОС на ЕС в кв. **** е взело решение за сключване на договор за извършване на индивидуално разпределяне на топлинна енергия и 3 вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с „Техем Сървисис“ ЕООД.В списъка с етажни собственици фигурира името и подписа на ответника.

На 02.10.2002 г. е подписан договор № 4634 между ЕС в гр.София, кв.

„Банишора“, вх.А и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от нотариален акт № 11/23.06.1980 г., н.д.№ 1811/1980 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ Л.К. Н.а е призната за собственик на апартамент № 5 в бл.28, кв. „Банишора“.

От представеното удостоверение за наследници № 1450/06.08.2002 г.

Л.К. Н.а е починала на 17.07.2002 г. и е оставила за наследници П. Я. Н. и К. Я.

Н.-синове.

С молба-декларация вх.№ ТО 8093/23.09.2002 г. ответникът е поискал от ищцовото дружество откриване на партида на процесния адрес.

Видно от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 16.01.2013 г. по гр.д.№ 5867/2005 г. на СРС, 59 с-в, ответникът е получил в дял процесния апартамент.

Представени са и съобщения към фактури за процесния период, както и документи за дялово разпределение и формуляри за главен отчет, подписани от ответника.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в релевантния период в процесния имот е доставена топлинна енергия в обема и размера, претендиран от ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в уважената им част.

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това.Ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно 4 вземането си.При това положение е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове и същите се явяват допустими.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на процесния имот през исковия период и е уважил иска.По отношение на претенцията за дялово разпределение съдът е изложил мотиви, че таксата се заплаща на основание чл.36 от ОУ за продажба на топлинна енергия и чл.61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение съдът е приел, че съгласно чл.33, ал.4 от ОУ от 2016 г. продавачът начислява лихва за забава само върху задължението по чл.32, ал.3-върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл.33, ал.2 от ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при изчисляване на размера съдът е изключил периода на извънредно положение-13.03.2020 г.-08.04.2020 г.Съдът е отхвърлил иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия поради липса на доказателства за изпадане на ответника в забава.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.По делото липсват доказателства ответникът да е възразил срещу ОУ в законовия срок.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за 5 собствени битови нужди.

От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период, поради което същият има качеството на потребител на топлинна енергия.Ирелевантно е обстоятелството дали лицето фактически ползва имота.

Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г.

/отм./ и чл.36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От представените от третото лице-помагач писмени доказателства се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.

За вземанията на ищеца за процесния период са приложими ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.

„Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.Съгласно чл.33, ал.1 от цитираните ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Задължението е уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането на срока, поради което с оглед разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД за изпадането на ответника в забава не е необходима покана.Изложените във въззивната жалба оплаквания за липса на доказателства за публикуване на дължимите суми за процесния период са несъстоятелни, тъй като ОУ, действали през процесния период, не предвиждат задължение за ищеца за публикуване на задълженията на клиентите на топлинна енергия на сайта на дружеството или по друг начин.