Решение № 827 от 30.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Плевен , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430102259 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Г. ЦВ. В. с ЕГН **********, чрез адв. П.Е. – АК-Плевен, съдебен адрес: ***, против АС. АС.

ГР. с ЕГН **********, адрес: ***.

Посочва се в исковата молба, че страните живели на семейни начала и от съвместното им съжителство имат дете С. АС. ГР. с ЕГН **********, роден на 05.08.2010г. в гр.Плевен. Твърди се, че отношенията между страните се влошили и майката с детето заживели отделно от 15 месеца. Посочва се, че ищцата живее под наем в жилище към ОП „Жилфон“ Плевен, с наемна цена 67,08 лв. месечно. Твърди се, че В. работи по трудов договор като учител в детска градина ***, със среден брутен месечен доход от 1200 лв. Посочва се още, че ищцата получава и инвалидна пенсия от НОИ Плевен в размер на 315 лв.

Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето С. АС. ГР. с ЕГН **********, роден на 05.08.2010г. в гр.Плевен, на неговата майка и законна представителка Г. ЦВ. В. с ЕГН **********, адрес: *** като определи 1 местоживеенето на детето при нея, а на АС. АС. ГР. с ЕГН **********, адрес:

*** бъде определен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18 часа без право на приспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Иска се със съдебното решение да бъде осъден ответника да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете чрез неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, както и да заплати издръжка за минал период, а именно от 05.04.2020г. до 05.04.2021г. в размер на 250 лв. месечно или общо сумата от 3000лв. Иска се със съдебното решение да бъде дадено от съда заместващо съгласието на бащата разрешение на детето да бъде издаден паспорт за пътуване в чужбина и лична карта при навършване на определената възраст съгласно ЗБДС, както и разрешение детето да напуска пределите на България или да пътува в чужбина до държави членки на Европейския съюз за почивки и екскурзии, придружавано от своята майка или друго упълномощено от нея лице, за срок до навършване на пълнолетие на С. АС. ГР.. Претендират се и направените деловодни разноски.

На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения срок не е постъпил отговор.

В съдебно заседание Г. ЦВ. В., редовно призована, се явява лично и с пълномощник адв. П.Е. – АК-Плевен, който поддържа молбата и моли съда да уважи молбата изцяло като основателна и доказана.

Ответникът АС. АС. ГР., редовно призован, се явява лично. Оспорва фактите и обстоятелствата в исковата молба и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на удостоверение за раждане серия ПЛАР №101501/11.08.2010г., че родители на детето С. АС.

ГР. с ЕГН **********, роден на 05.08.2010г. в гр.Плевен, са Г. ЦВ. В. с ЕГН **********, и АС. АС. ГР. с ЕГН **********.

Не се спори по делото и се установява от удостоверение изх.№

37/11.03.2021г., издадено от Детска градина ***, че Г. ЦВ. В. е получавала 2 брутни трудови възнаграждения в периода м.09.2020г. до м.12.2020г. вариращи в интервала от 1226,35 лв. до 1420,60 лв.

Видно от оригинал на Разпореждане №14212744117/01.01.2021г. , издадено от ТП НОИ Плевен, ищцата получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 315 лв. , считано от 01.01.2021г.

Не се спори и се установява от служебна бележка изх.№ РД 2039/11.03.2021г., издадена от СУ „***“ -гр.Плевен, че С. АС. ГР. е ученик в IV клас на учебното заведение, като редовно посещава занятията.

Безспорно е по делото, че на 01.07.2020г.между ОП „Жилфонд“ Плевен и Г.

ЦВ. В. е сключен договор за наем на общински жилищен имот, находящ се в *** срещу наемна цена в размер на 67,08 лв. за срок от три години.

Не се спори и се установява от заверено копие на ЕР на ТЕЛК №3026 от 153/20.09.2019г., че Г. ЦВ. В. е освидетелствана с 80 % трайна неработоспособност с диагноза бронхиектатична болест.

Спорно по делото какви грижи са полагани от родителите и в какъв период от време; на кой от родителите следва ли да се присъди упражняването на родителските права; какъв размер издръжка следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява родителските права, както и през периода 05.04.2020г.- 05.04.2021г. какви суми са били използвани от ищцата за задоволяване на потребностите на детето, каква е била издръжката на малолетния в този период, участвал ли е ответника в полагането на грижи и предоставял ли е издръжка и в какъв размер.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.

Видно от социален доклад с вх.№ 10988/28.06.2021г., детето е родено от съвместното съжителство на страните и понастоящем живее със своята майка на адрес в град Плевен, която е подпомагана от своята пълнолетна дъщеря *** – 22г. Ищцата работи като учител в детска градина в село Божурица, като пътува ежедневно до населеното място и обратно, получава трудово възнаграждение около 1200 лв. Бащата е безработен, но няма регистрация в Дирекция „Бюро по труда“. Малолетното дете е завършило четвърти клас през учебната 202082021г. в СУ „***“ гр.Плевен, както и е записано на уроци по плуване два пъти седмично, за което се заплаща такса в размер на 80 лв.

С.Г. страда от далекогледство, като се налага да носи очила 7диоптъра.

Детето посещава и ортодонт, за което се заплаща ежемесечно такса от 10 лв.

3 поставени са му и скоби на стойност 370 лв. малолетния за училище ползва градски транспорт, за което е осигурена от майката месечна карта на стойност 14 лв. Контактите между бащата и детето се епизодични, предимно по телефон. Жилището, в което се отглежда малолетния е двустаен апартамент, обзаведен с необходимите мебели и ел.уреди за нормалния бит.

За детето С.Г. е предвидена самостоятелна стоя, обзаведена с нужните мебели. Детето притежава мобилен телефон, таблет и лаптоп. Жилището е електрифицирано, водоснабдено и отопляемо на климатици. Становището на дирекция „Социално подпомагане“ е, че родителите създават подходящи условия на живот, необходими за правилното физическо, психическо, нравствено и социално развитие на детето.

Видно от заверено копие на удостоверение за завършен начален етап на основно образование рег.№1161-30/01.07.21г., детето е завършило с отличен успех учебната 2020/2021г.

По делото са приобщени и гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелките *** и М. В. М., за малолетното дете С.Г. основно грижи полага неговата майка Г. ЦВ. В.. Последната задоволява потребностите на сина си изцяло, подкрепата на своята пълнолетна дъщеря. Бащата епизодично предоставя финансови средства за задоволяване нуждите на детето, както и осъществява контакт със С.Г. предимно по телефон. Между майката и детето е налице изградена силна емоционална връзка, а поради по-редките контакти с бащата, малолетния тъгува за АС. АС. ГР.. Всички потребности и нужди на детето вкл. за учебници, дрехи, лекарства, пособия за бита се поемат от майката, като последната заплаща и разходите за ортодонтско лечение на детето, за лечение на очите, поддържане на детето в добро здравословно състояние чрез плуване, участие в извънкласни форми. Свидетелите са категорични, че майката е поела цялостната издръжка на С.Г., а бащата особено през последната година не е предоставял финансови средства. Пред свидетелите ищцата е споделяла за нежеланието на ответника да даде разрешение майката и детето да посетят нейната сестра и племенници във Великобритания, към които малолетния е силно привързан.

Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на двете свидетелки.

Независимо от обстоятелството, че е налице роднинска връзка между свидетелката ***, показанията й кореспондират както с показанията на М. В.

М., така и изложеното от малолетния С.Г. при личното изслушване от състава 4 на съда. Показанията на двете свидетелки съответстват и на писмените доказателства по делото вкл. заверено копие на удостоверение изх.№ 37/11.03.2021г., разпореждане №14212744117/01.01.2021г., служебна бележка изх.№ РД 20-39/11.03.2021г.; заверено копие на договор за наем на общински жилищен имот, заверено копие на удостоверение за завършен начален етап на основно образование рег.№1161-30/01.07.21г., и социален доклад с вх.№ 10988/28.06.2021г. Свидетелките имат преки наблюдения върху личния и семеен живот на ищцата и детето, поради което изложените от тях факти и обстоятелства, следва да бъдат приети за верни и правдиви, отговарящи на обективната действителност.

В тази насока е заявеното в хода на изслушването по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила от детето, при което С. АС. ГР. потвърди пред състава на съда желанието си да продължи да живее със своята майка.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните изводи от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.127, ал.2 СК и чл.143 СК

(предоставяне на упражняването на родителските права върху непълнолетно дете, родено от съвместно живеене на родителите и издръжка от родителя, който не упражнява родителските права за в бъдеще), както и иск по чл.149 СК (издръжка за минал период).

По иска с правно основание чл.127, ал.2 СК.

В настоящия случай детето е родено от съвместното съжителство на страните. Последните понастоящем са разделени. Установи се по делото, че грижите за малолетния се полагат от майката, подпомагана от пълнолетната й дъщеря ***. До завеждане на настоящото дело, по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого от двамата трябва да живее малолетния, означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да бъдат упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид изложеното, че родителите са разделени и не живеят заедно, и по аргумент от посочената законова разпоредба се налага да бъде 5 определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще, което пък е необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.

Според чл. 59 от СК, към която препраща разпоредбата на чл. 127 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето. Под "интереси на детето" по см. на чл. 59 от СК следва да се разбира всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне понятието "интереси на детето" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, е интересът на децата.

На първо място по отношение на материално битови условия за задоволяване потребностите на детето, майката Г. ЦВ. В. доказа пред съда възможността да предостави отлични материално битови условия, като сочат адрес и жилище, в което би отглеждала детето. В тази насока от страна на ответника доказателства не бяха представени. Въпреки обстоятелството, че имотът е общински и се ползва под наем, жилището се отличава с много добри материално битови условия, като е осигурена и самостоятелна стая на малолетния, обзаведена с необходимото за едно дете. С оглед на основните характеристики на апартамента– разположение, разпределение на помещенията, оборудване, удобство и комфорт на детето, хигиена и съжителстване, съдът приема за доказано, че жилището, в което до този момент е живяло детето, отговаря на критериите за определяне на имота като такъв с много добри материално битови условия. В тази насока е и социален доклад с вх.№ 10988/28.06.2021г.