Решение № 230 от 02.10.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Б., 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20261810100355 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК.

С Определение № 51107/15.12.2025г. по гр.д. № 50595/2025г. по описа на СРС е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Б..

Г. Х. Ш. с настоящ адрес: Б., ул.С. С. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Х. Р. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на „Е.

М.“ЕАД с ЕИК: * /универсален правоприемник на „Е. М.“ЕООД с ЕИК:*/, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к. М. 4, ул. Б. П.-С.№*, сграда *, вх.*, ет.*, че не дължи сумата-главница от 639.12 евро /1250лв./, която е част от общо дължимата сума от 1869.28 евро/ 3656лв./, ведно със законната лихва от 02.12.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12.78 евро/ 25лв./, представляващи разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2014г. по гр.д.№ 50202/2013г. по описа на РС-С. на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013г. по ч.гр.д.№ 50202/2013г. по описа на РС-С., на основание което е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, както и да се присъдят разноските по делото, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът Г. Х. Ш. от гр.С., редовно призована, не се явява и не взема становище по иска.

Ответникът-„Е. М.“ЕАД с ЕИК: *, който е универсален правоприемник на „Е.

М.“ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. М. М., е направила възражение по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 3388 от 12.03.2026г., изпратен по куриер с дата от 11.03.2026г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът твърди, че исковете са неоснователни и недоказани, за което ги оспорва по основание и размер.

1

Ответникът заявява, че вземането предмет на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50202/2013г. по описа на СРС е прехвърлено на „Е. М.“ ЕООД/сега „Е. М.“ ЕАД/ с договор за цесия от 20.07.2009г. между „У. К. Ф.“ ЕАД и „Е. М.“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен.

На основание горния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 662/2014г. по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС, а в последствие и изпълнително дело № 765/2024г. по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС, което е прекратено и препратено по местна компетентност към ЧСИ Н. Д., с рег. № 793 на КЧСИ, с район на действие СОС, където е образувано изпълнително дело № 324/2025г.

Ответникът заявява, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015г., когато е намерило приложение Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая давността е била прекъсната многократно с всяка молба, с която е поискано изпълнително действие. От правно значение според ответника е искането на взискателя за конкретен изпълнителен способ, за което съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни същия. Дори да е настъпила перемция по изпълнителното дело, съдебният изпълнител следва да образува ново изпълнително дело по новото искане, което на свой ред прекъсва давността. Редовността на подадената молба също е без правно значение за прекъсване на погасителната давност, тъй като отново зависи от действията на съдебния изпълнител.

Ответникът заявява, че настъпилата перемпция е без правно значение за прекъсване на давността. Освен това твърди, че в посочения период давността е била спирана на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.

Ответникът счита, че до образуване на изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС, давността е прекъсвана многократно и не е налице погасяване на вземането по давност, за което исковете са неоснователни. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски с оглед правната и фактическа сложност на делото и моли евентуално да се определи минимален размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

В с.з. ответникът „Е. М.“ЕАД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. Г. М. е депозирала молба с вх.№ 7749 от 09.06.2026г., с която заявява, че поддържа подадения писмен отговор.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Не е спорно между страните, а и от приложеното копие от изпълнително дело № 662/2014г. по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че е издаден изпълнителен лист от 20.03.2014г. по гр.д.№ 50202/2013г. по описа на РС-С. на основание издадена Заповед от 20.03.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д. № 50202/2013г. по описа на РС-С., според който ищецът Г. Х. Ш. е осъдена да заплати на кредитора У. К. Ф. АД сумата от 1250 лв./639.11 евро/ като част от общо дължимата сума от 3656лв./1869.28 евро/, ведно със законната лихва от 02.12.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25лв./12.78 евро/ разноски по делото.

2

Видно от приложения оригинал на гр.д. № 50202/2013г. по описа на РС-С., се установява, че горното вземане произтича от Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 185187 от 16.10.2008г.

От описаното и приложено в копие по-горе изпълнително дело № 662/2014г. по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че по молба от 27.03.2014г. от У. К. Ф. АД е направено искане за образуване на изпълнително дело въз основа на горепосочения изпълнителен лист, издаден срещу ищеца.

От разпореждане от 27.07.2014г. на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че е образувано изпълнително дело №2014*0400662 по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС въз основа на посочената молба.

Изпратени са запорни съобщения до отделни банки, направена е справка за трудови договори и изпратени съобщения за налагане на запор върху вземания. С молба от 14.11.2016г. взискателят е направил искане за извършване на справка за получавани трудови възнаграждения/пенсии от длъжника, като при установяване на такива да се наложи запор върху вземанията на лицето, както и да се наложи запор на банковата сметка на длъжника, както и опис на притежаваните от него движими вещи. Приложена е справка от НАП от 27.02.2017г. и актуални трудови договори. След това на 25.04.2024г. е направена справка за физическо лице, постоянен и настоящ адрес, семейно положение и за родственост. На 21.05.2024г. е постъпила молба от „Е. М.“ЕООД, с която иска прекратяване на изпълнителното производство и връщане на изпълнителния лист. С Постановление от 23.05.2024г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК производството по изпълнително дело №2014*0400662 по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС, тъй като взискателят е поискал това писмено.

По молба от 19.05.2024г. от „Е. М.“ЕООД срещу ищеца Г. Х. Ш. на основание описания по-горе изпълнителен лист от 20.03.2014г. по гр.д.№ 50202/2013г. по описа на РСС., издаден въз основа на Заповед от 20.03.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 50202/2013г. по описа на РС-С. е образувано ново изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС, с което взискателят е поискал да се извършат справки и наложат запори на банковите сметки на длъжника. По молба на взискателя изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие СГС е изпратено на друг частен съдебен изпълнител на основание чл.427 от ГПК, за което на 20.11.2025г. е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № 793 на КЧСИ, с район на действие СОС.

С оглед на горното от 14.11.2016г. до 25.04.2024г. не са извършвани действия по висящото изпълнително производство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439, ал.2 от ГПК е допустим.

Ищецът като длъжник е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато 3 за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позова на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.

На следващо място, с отрицателният установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

Предявеният иск е допустим, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене по делото е налице изпълнителен лист, който е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 от ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита.

Поради изложеното, съдът намира, че ищецът имат правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим. Съдът счита, че искът е допустим, за това, че вземането на ответника по процесният изпълнителен лист е неудовлетворено, за което той може винаги да инициира ново изпълнително производство срещу ищеца. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Определение № 513 от 24.11.2016г. по дело № 1660/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.

Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439, ал.2 от ГПК е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.