Решение № 3775 от 11.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 11.06.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІV А въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесети година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

Мл.с.СВЕТЛАНА

АТАНАСОВА при секретаря Капка

Лозева, като разгледа докладваното от мл.съдия Атанасова в.гр. дело № 2643 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №20544/09.12.2016г., постановено по гр.д. № 13510/2013г. по описа на СРС, 46 ти състав, ответникът М.на т.е осъден да заплати по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на ищцата А.Л. сума в размер на 2918.24 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото възнаграждение по договор № BG161PO001/3.3-01/2008/001-08-U-005 от 10.06.2010г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 26.03.2013г. до окончателното и заплащане. Софийски районен съд е осъдил ответника и на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на ищцата сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 04.02.2013г. до 12.03.2013г. в резултат на клеветнически и опозоряващи твърдения, разпространени чрез печатни и електронни медии, ведно със законна лихва от 04.02.2013г. до окончателното изплащане, като предявеният от

А.Л. иск е отхвърлен в частта за сумата над 3000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева. С решението М.на т.е било осъдено на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищцата разноските сторени в исковото производство в размер на 201.15 лева.

От М.на т.в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените от ищцата искове са уважени. В жалбата се излагат съображения за недопустимост на постановеното решение във връзка с предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като въззивникът не бил пасивно процесуално легитимирана страна по спора.

Поддържа се, че от М.не било разпространено нито едно официално изявление, а изказването на заместник-министъра представлявало изказано лично мнение. Предвид това, се застъпва становището, че процесуално легитимирани да отговарят за разпространяването на невярна информация били съответните информационни издания, които са я публикували. Под евентуалност се твърди, че решението е неправилно, доколкото не било доказано, че разпространената информация е с източник именно М.на т., както и че именно 04.02.2013г. е датата, на която е осъществен процесния деликт. Посочва се, че не било доказано ищцата да е утвърден специалист и професионалист, както и че размерът на присъденото обезщетение не бил съобразен с принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Взема се отношение и по неоснователността на иска по чл. 79 от ЗЗД, като се поддържа, че при определяне на размера на възнаграждението следвало да се съобрази ПМС № 330/05.12.2011г. Предвид изложеното, се моли решението в обжалваната част като недопустимо да бъде обезсилено и евентуално като неправилно – да бъде отменено, а предявените от ищцата искове изцяло отхвърлени. Претендира се и заплащането на сторените в производството разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на А.Л., в който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат твърдения за правилността на решение в обжалваната част. Поддържа се, че ищцата е упражнила надлежно правото си на иск срещу процесуално легитимирана страна. С оглед изложеното, се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Не е направено искане за присъждане на разноски, като в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.

Софийски районен съд е постановил и определение от 04.04.2017г. по гр.д.№ 113510/2013г. по описа на СРС, 46ти състав, по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба на М.на т.за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу цитираното определение в законоустановения срок е депозирана частна жалба от ответника М.на т.. В нея се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Посочва се, че присъдените в полза на ответника разноски не отговарят на полагащата им се част от тях, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, която се равнявала на 497.19 лева. Предвид изложеното, моли съдът да отмени обжалваното определение.

В определения от съда срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, в който се заявява, че обжалваното определение е правилно, а жалбата – неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

По подадената въззивна жалба:

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата състав намира постановеното от СРС, 46ти състав, решение за валидно и допустимо.

Аргументите на съда в тази насока са следното:

За наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск и за липсата на отрицателните процесуални предпоставки съдът следи служебно. Процесуалната легитимация е една от положителните процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, която е с абсолютен характер, като липсата и би обусловила недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение по отношение на предявения срещу процесуално нелегитимирана страна иск. Наличието на процесуална легитимация се обуславя само от изложените в исковата молба твърдения, които в настоящия случай са именно, че ответникът бил разпространил невярна и позоряща информация за ищцата. Следователно именно М.на т., с оглед заявеното от А.Л. при предявяване на исковата претенция, е процесуално легитимираният ответник по иска с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.

Настоящият състав приема, че не следва понятието процесуална легитимация да се смесва с понятието материалноправна легитимация на страните по спора, доколкото наличието на материална легитимация е от значение за основателността на предявения иска, а не за допустимостта му. От изложените аргументи на въззивника се установява, че същият оспорва своята материална легитимация по правния спор с твърденията, че не М.е отговорно за разпространяването на невярна информация, а отговорност за това носели информационните издания. Тези доводи обаче следва да се обсъдят при произнасяне по въпроса дали предявеният иск по чл. 49 от ЗЗД е основателен, т.е дали ответникът е отговорен за твърдените причинени на ищцата неимуществени вреди.

След извършване на преценката за валидност и допустимост на обжалваното решение, настоящият състав счита, че следва да се произнесе и по правилността му с оглед изложените твърдения във въззивната жалба.

Въззивната инстанция намира постановеното от Софийски районен съд решение за неправилно в частта, с която е уважен искът по чл. 49 от ЗЗД на ищцата. В останалата обжалвана част, съдът счита решението за правилно. Съображенията на съда в тази връзка са следните:

Страните не спорят, че са били обвързани със сключен на 10.06.2010г. между тях договор, във връзка с който на ищцата е възложено да изпълнява функциите на експерт по маркетинг, реклама, визуализация и публичност на проект № 8 „Разработване на стратегия за бранд „България” и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт”, сключен по силата на Рамково споразумение по оперативна програма „Регионално развитие” (2007г.-2013г.). Това обстоятелство се установява и от приложения към исковата молба договор № BG161PO001/3.3-01/2008/001-08-U-005 от 10.06.2010г., подписан от А.Л. и М.на икономиката, енергетиката и т., чийто правоприемник по аргумент от §7, ал. 5 от ПМС 447/23.12.2014г. е М.на т.. В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че същият влиза в сила от 10.06.2010г., като има срок на действие до приключване на дейността по проекта. Страните са се съгласили, видно от чл. 2 от контракта, че за изпълнение на дейностите по договора, възложителят ще заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 20 лева за всеки един изработен и одобрен астрономически час. В чл. 3 е договорено, че възнаграждението на изпълнителя ще се заплаща текущо за всеки отчетен период, след одобрен от възложителя отчет за извършена работа, като отчитането на работата ще се извършва месечно и в него следва да се посочат отработените часове.

От представените по делото доказателства – справка за определяне на възнаграждение на членовете на екипа по проект „Разработване на стратегия за бранд „България” и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт” за А.Л., справки за отчетени часове по месеци в периода 2010г.-2012г. и отчетни доклади, всичките носещи подписа на представители на ответника, се установява, че отработените от ищцата и одобрени от ответника, в качеството му на възложител, часове по сключения договор са 184 астрономически часа за периода от месец юни 2010г. до месец декември 2012г., като в отговора на исковата молба това обстоятелство е потвърдено и от ответника.

Страните не спорят и, че заплатената във връзка с процесния договор сума е в размер на 761.76 лева, като това се установява и от представеното бюджетно платежно нареждане за извършено плащане по сметка на А.Л. за сумата от 704.63 лева и служебна бележка №1/07.01.2013г. за сума в размер на 57.13 лева. Същата сума – 761.76 лева е посочена и като определена за възнаграждение на ищцата в представените справки за определяне на възнаграждението, от които е видно, че часовата ставка за заплащане на одобрените отработени 184 часа е 4.14 лева.

От представените по делото публикации в различни информационни издания – извадки от интернет страниците на БНТ от 05.02.2013г., Стандарт от 04.02.2013г. и 05.02.2013г., Труд от 04.02.2013г. и други, се установява, че в медийното пространство е разпространена информация във връзка с конкурс за новия туристически бранд на България.

В статия от

04.02.2013г. със заглавие „Логото на прокурор“ и подзаглавие „Подозират съветничката на Т.в конфликт на интереси“, публикувана във в-с „Стандарт“, е посочено „Конкурсът за новия туристически бранд на България ще отиде на прокурор научи „Стандарт“. В статията е изнесена информация, че причината за това била съмнение за конфликт на интереси и пропуски в провеждането му, като от прокуратурата щели да проверяват каква била ролята на А.Л. в надпреварата. В статията не е посочен кой е източника на новината.

Във в-с „Труд“ на 05.02.2013г. е публикувана статия със заглавие „Отлага се приемането на туристическото лого“ с подзаглавие „Експертка на Т.работела на хонорар и в екипа, спечелил „Бранд Българи““. От изданието става ясно, че според столичен вестник логото щяло да бъде „дадено на прокурор заради „конфликт на интереси““, тъй като А.Л., която била в екипа на бившия министър е работила и по логото. В материала е посочено, че от М.на икономиката, енергетиката и т.са заявили пред „Труд“, че по заповед на министър Добрев инспекторатът на икономическото ведомство проверява резултатите от конкурса за „Бранд България.“ По делото е приложена и извадка от интернет страницата на БНБ от 04.02.2013г. на статия със заглавие „Туристическото лого отива на прокурор“. В нея е поместено изказване на министъра на културата, като е посочено също че от М.на икономиката, енергетиката и т.са потвърдили за „По света и у нас“, че работата и резултатите от конкурса за бранд на България са обект на вътрешна проверка, разпоредена от министър Добрев, а М.е възложила на фирмата изпълнител по проекта да проведе допълнителни дискусии със специалисти.