Решение № 446 от 17.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Смолян, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500571 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 129/05.08.2025г., постановено по гр.д.№ 76/2025г. по описа на Районен съдМадан е прогласена нищожността на сключения между Е. Х. У., с ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „Р.“ № * и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.

Х.“ № **-**, Договор за потребителски кредит № ******* от 22.05.2023 г., на основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона. Осъдена е „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № **-** да заплати на Е. Х. У., с ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „Р.“ № * сумата от 287.51 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ******* от 22.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. Осъдена е „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № **-** да заплати на Е. Х. У., с ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул.

„Р.“ № * сумата от 550,00 лева за направените по делото разноски. Осъдена е „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № **-** да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ ******** с адрес: гр. П., ул. Б. № *, ап. ** представлявано от Е. Г. И., сумата от 480 лева с вкл. ДДС -адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2573/28.08.2025г., изпратена по ЕПЕП на 27.08.2025г. от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД с ЕИК ********, чрез пълномощника й юрисконсулт К.

З. с оплаквания за неправилност.Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че процесния договор е недействителен на основание 22 ЗПК във вр. с чл.11,ал.1, т.10 ЗПК.

1

Неправилно също е приел, че застрахователната премия не е включена като разход при изчислението на ГПР и затова посочения в договора ГПР не отговаря на действителния. Чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР (48.23 %) и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора (954.10 лв.), което изискване е спазено.В процесния договор са взети предвид и допускания. ГПР е изчислен при отчитане на: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора; 2/ договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. С оглед на това процесния договор съдържа всички необходими реквизити и отговаря на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 3ПК. Относно въпроса дали застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи в общите разходи по кредита при калкулирането на ГПР следва да се посочи, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, че кредитополучателят сам е пожелал ползването на допълнителна услуга - застраховка, че отказът от застраховката, след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора.

Съгласно § 1,т.1 от ДР на ЗПК застрахователната премия е разход по кредита само когато сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаването на кредита.Твърди се, че съдът не е обсъдил изложените аргументи от Банката за характера на застрахователната премия. Правната характеристика на застраховката като допълнителна услуга, която се предоставя при сключване на договор за застраховка, като застрахователната премия се финансира от Банката, но договорът се сключва между застраховател (К. О. з.) и кредитополучателят като застраховано лице. Застрахователят носи застрахователен риск за застрахованите съгласно договора за застраховка рискове. Застрахователната премия е цената на застрахователната услуга, като в случай на застрахователно събитие, застрахователното обезщетение е изцяло в полза на кредитополучателя - или като плащане за погасяване на дължимите суми по договора за кредит или като директно плащане към кредитополучателя за покриване на нужди (в случай на предсрочно погасяване на договора за кредит. Финансовата характеристика на застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга.

Тази цена се определя от застрахователя на база на покритите застрахователни рискове и срока, за който тези рискове са покрити. В случай че срокът на застрахователното покритие се намали, поради прекратяването на застрахователния договор, то неизползваната част от застрахователната премия се изплаща на кредитополучателя като застраховано лице, което е уговорено в чл. 10 от Общите условия към застраховката. След като застрахователят възстанови на кредитополучателя остатъчната стойност от застрахователната премия, размерът на която зависи от използвания срок на застрахователно покритие, последния има възможността да се разпорежда с нея - да я ползва за лични нужди или да погаси предсрочно договора за кредит. Застрахователната премия се връща по сметка на кредитополучателя и Банката не може да погаси със сумата автоматично договора за кредит-главницата по кредита остава непроменена, но сумата от застрахователната премия, върната от застрахователя, се използва само от кредитополучателя, а не от Банката. Съдът не е обсъдил, че в чл.19 от Договора за кредит, изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит, от което следва , че застрахователната премия не следва да се включва в ГПР. Преди да сключи договора за кредит на 22.05.2023 г. ищецът е подписал Заявление - декларация за установяване на договорни отношения, в т.13 от което е декларирал изрично съгласието си за сключване на застраховка. Предвидена е 2 възможност по всяко време на договора застраховката да бъде едностранно прекратена от кредитополучателя. След като сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключването на договора за кредит, то неправилно районният съд приема че застрахователната премия следва да се включи в ГПР, поради което неправилно приема, че посочения в договора размер на ГПР не отговаря на действителния. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 3015/08.10.2025г. от Е. Х. У., чрез пълномощника й адв.Е. И., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че когато съдът е сезиран с иск като процесния, той е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания при нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на потребителя, при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.Затова е правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е взел предвид не само наведените от ищеца доводи за недействителност на договора , но е извършил проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора от посочените по-горе, за които следи служебно. Според чл.

19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.ГПР се изчислява но специална формула, спазването на която дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора,т.е. бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще следва да заплати и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита -кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият . Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин за потребителя е невъзможно да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит. Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговореното възнаграждение за застраховки да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски, като се добавят към всяка. При това положение и изначалното предвиждане на възнаграждението за застраховки да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита и всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора.Затова поради нарушение на чл.11,т.10 от ЗПК договорът е недействителен. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да заплати във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на 3 изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.В приложения погасителен план е посочена само общата сума на дължимата месечна вноска - с оскъпяване за застраховки. Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните компоненти главница, лихва и застраховки. Не е ясно месечната вноска какви компоненти включва, каква част от нея е главница и каква лихва. Това създава затруднение за потребителя да разбере какви компоненти включват вноските. Неяснота съществува и относно това кои суми по кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен размер. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззиваемата Е. Х. У., чрез пълномощника й адв.Е. И. в представено писмено становище оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна трана, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.