Решение № 954 от 17.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000501742 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 2557 от 25 април 2025г., постановено по гр. д . № 13454/2024г . о т Софийски градски съд, ГО, I-18 състав, са отхвърлени исковете на А. Й. Ш., с ЕГН: **********, срещу Столична Община, с ЕИК 006963217, с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати: 1/ 26 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени от А. Ш. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от деликт, настъпил на 18.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022г. до окончателното плащане и 2/ 7 242,73 лева обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от деликт от 18.05.2022г., ведно със законната лихва от 18.05.2022г. до окончателното плащане; осъдил А. Й. Ш. да заплати на Столична Община, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лева, представляваща разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете.

А. Й. Ш. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 13454/2024г. на СГС, ГО, 18 състав. С доводи, че решението е неправилно поради необосновани констатации за недоказаност на механизма на процесната злополука и като резултат нарушение на материалния закон, иска отмяна на решението и вместо това уважаване на предявените искове.

Насрещната страна СО е оспорила въззивната жалба.

За да постанови решението си СГС е приел, че по делото не е проведено доказване, че ищецът е паднал от колелото си поради неизрязана 1 растителност покрай велосипедната алея, поради което и поради недоказано противоправно поведение на служител на ответника, е приел, че предявените искове са неоснователни и е постановил отхвърлянето им.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита, че същото и за правилно.

А. Й. Ш. e посочил в исковата си молба, че на 18.05.2022г., около 08.00ч., се е придвижвал със своя велосипед по обозначена с жълта хоризонтална маркировка велосипедна алея в гр. София, кв. "Овча Купел", находяща се в парково пространство, в близост до кръстовището между бул.

"Овча Купел" и ул. "Любляна", и достигайки до участък, който бил обхванат от неизрязана растителност /клони и храсти/, не успял да преодолее препятствието, загубил равновесие и паднал на земята, като си ударил дясното рамо и дясното коляно. Изправил се, но изпитал замаяност, последвана отново от падане и удар на главата в земята, вследствие което получил открита рана в областта на главата, освен силна палпаторна болка в областта на двата крайника и болки при абдукция в дясното рамо, като при последвалите изследвания се установило прекъсване на контура в областта на анатомичната шийка с оформяне на зъбче, счупване на горния край на раменната кост /хумерус/. Поставена му била имобилизация на увредената раменна става с ортезна шина тип "Дезо" за период от 30 дни. Лечението протекло в домашни условия посредством обездвижване на дясната ръка и рамо и прием на обезболяващи медикаменти, като след назначена рехабилитация и физиотерапия и отново медикаментозна терапия, поради продължаващи ограничени и болезнени движения, на 12.09.2022г., поради установени увреждания в раменната кост и става, му била проведена оперативна интервенция на дясната раменна става – артроскопия. На 14.09.2022г. бил изписан с назначена физиотерапия и с указания за двигателен режим и продължаване на антитромботична терапия. Въпреки проведеното лечение, физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, поддържа, че не се е възстановил в състоянието си отпреди злополуката, като са налице ограничен обем на движенията на увредения крайник, болки в областта на дясно рамо, намален обем на мускулатурата на дясната ръка; невъзможност да натоварва крайника при работа с компютър, както и да вдига тежки предмети и др. дейности, с които преди злополуката се е справял с лекота. В резултат на увреждането претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и емоционални страдания, вследствие причинената му травма, предприетото лечение, настъпилия битов дискомфорт, нетрудоспособност и промяна в социалния му живот. Бил в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, значително ограничил социалния си живот, преустановил е част от любимите си спортни занимания.

Изпитвал и изпитва тревожност, раздразнителност, непълноценност и несигурност. Сезирал е съда с искане да осъди Столична община като адресат на задължение да поддържа велосидепната алея в 2 безопасно и удобно състояние за движение, а в случая липсва такова обезопасяване и сигнализация на стърчащи клони, храсти и растителност, навлизащи във велоалеята, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер 26 000 лв., като част от общо вземане в размер на 150 000 лв., и за имуществени вреди в размер 7 242,73 лв. – разходи за прегледи, изследвания, лечение, рехабилитация и физиотерапия, ведно със законната лихва от 18.05.2022г. и за двете вземания до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Столична община е предприела защита по същество срещу исковете, оспорвайки основателността им и възраженията от тази защита са в спорния предмет и на въззивното производство. В тази връзка ответникът е оспорил на първо място твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на травматичните увреждания, в това число причинно-следствената връзка между тях и поведение на служители на общината. Евентуално е оспорил предявените искове и по размер. Ответникът е оспорил и приложените от ищеца снимки и е възразил, че чрез тях не се установява нито мястото, нито времето на заснемане.

Страните не спорят, че на 1 8.05.2022г. ищецът е получил травматични увреждания. Спори се по механизма на получаването им.

Както се посочи, ищецът твърди, че е управлявал велосипед по велоалея и поради неизрязана растителност /клони и храсти/, е загубил равновесие – първопричина за настъпване на травматичните му увреждания, установени по делото чрез заключението на съдебно-медицинската експертиза.

За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът с ищеца, в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Петкова .

В показанията си свидетелката е разказала, че с ищеца са приятели повече от 25г. На 18.05.2022г. той се обадил на съпруга й и му казал, че е паднал с колелото. Свидетелката и съпругът й отишли на място в „Овча купел“, срещу старата баня в парка, на кръстовището. Той им казал, че се чувства зле, и че според него си е счупил ръката, в която предимно изпитвал болки. Споделил, че първо е паднал с колелото, а после се е изправил, станало му е лошо и си е ударил главата. Натоварили колелото в багажника на колата и отишли заедно във ВМА, за да му окажат помощ, където с него за изследвания останал съпругът й. Там му казали, че няма нужда от болнично лечение, поставили му шина, която после носил според свидетелката около 40 дни, носил шина около месец и след операцията, проведена му в областта на увредата на ръката през м.09.2022г. В началото го боляло много. После болките поутихнали. Тъй като водеща ръка на ищеца била дясната, носенето на шина оказало огромно влияние, както върху дейностите от ежедневието му, така и върху професионалните му задължения да проектира на компютър мебели, така и при шофиране. Съпругата и децата на ищеца му помагали тогава. Затруднявал се да шофира, да работи. Свидетелката е обобщила, че увреждането на ръката и последиците от него за обема на движения е 3 променило ежедневието на ищеца. След операцията започнала интензивна рехабилитация в медицински център и отделно идвали рехабилитатори в офиса му. Рехабилитацията продължила поне една година, и въпреки очакванията да се възстанови, това не се случило. Ищецът се отказал от колоездене, от друг спорт, не можел да плува по същия начин, както преди инцидента. След като разбрал, че не са му поставени пирони при операцията, загубил съвсем надежда за пълно възстановяване, тъй като преди смятал, че с махането им то ще настъпи. При разпита си свидетелката изрично е уточнила, че нито тя, нито нейният съпруг, са били свидетели на падането на ищеца, а той е карал сам преди работа.

Съгласно заключението на изслушаната по делото СМЕ, изготвено от вещо лице – ортопед-травматолог въз основа на медицинска документация и преглед на ищеца, уточнено в съдебно заседание, неоспорено от страните, от чийто фактически констатации следва да изходи и въззивният съд в решаващата си дейност, ищецът е получил фрактура в проксималния /горен/ край на десния хумерус /раменна кост/ и открита рана в окосмената част на главата, както и контузия на дясното коляно. Фрактурата се квалифицира като прясна, закрита, трифрагментна фрактура на големия туберкулум и хирургичната шийка без дислокация на фрагментите, което предопределя и консервативния подход на лечение, изразяващ се в имобилизиране на засегнатия крайник с мека превръзка или ортеза за срок от 30 - 35 дни. В резултат на фрактурата в проксималната част на дясната раменна кост, при ищеца са настъпили следните усложнения - руптура с нарушаване на функцията на два от мускулите на ротаторния маншон и скованост на дясната раменна става поради развитие на адхезивен капсулит. Първоначално съвсем правилно е било назначено консервативно лечение на фрактурата на десния проксимален хумерус, което е провеждано в амбулаторни условия със съответните етапни контролни прегледи, чиято цел е навременното установяване на вторична дислокация на счупването. На втория месец след настъпване на процесната травма, поради продължаващи болки и ограничени движения в дясното рамо, е била проведена магнитно-резонансна томография, от която е установено наличието на увреждане на сухожилията на мускулите от ротаторния маншон. Същата диагноза е била потвърдена от повторно проведена томография шестнадесет дни по-късно на 29.07.2022г.

Диагностицирането на тези мекотъканни увреди е било причина за последващото оперативно лечение - минимално инвазивна артроскопска операция. При неоперативно лечение фрактурите на проксималния хумерус без дислокация на фрагментите зарастват за период от около 45 - 60 дни в зависимост от възрастта на пациента. След него задължително се провеждат един или няколко курса на рехабилитация, които имат за цел да възстановят обема на движение в раменната и лакътна стави, както и силата на мускулите на мишницата и предмишницата. Целият период на възстановяване обикновено е от порядъка на 2,5 - 3 месеца в зависимост от силата на проява на изброените по-горе фактори, оказващи влияние на процеса на зарастване на фрактурата. Обикновено след артроскопско възстановяване на разкъсванията на ротаторния маншон пациентите трябва да очакват, че могат да се завърнат 4 към нормалното си ежедневие и работни задължения в рамките на 6 до 10 месеца след операцията, в зависимост от степента на увреждането. Периодът за възстановяване на повърхностните увреди в областта на меките тъкани на човешкото тяло е в рамките на 14 до 21 дни при нормално протичане на оздравителните процеси и липса на усложнения, което зависи от силата и интензитета на кинетичната енергия на травматичния агент и съответно степента и характеристиките на травмата. След настъпване на процесния инцидент ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 29.08.2022г., а след осъществяване на операцията, проведена в УСБАЛО "Проф. Б. Бойчев" ЕАД, е бил неработоспособен за срок от един месец. Със сигурност може да се твърди, че болките и страданията на ищеца са били найсилни след получаване на фрактурата на проксималния хумерус вдясно и предприетото имобилизиране на крайника с ортеза, но в конкретния случай те са продължили да персистират почти непрекъснато до извършването на оперативната интервенция четири месеца след настъпване на процесния инцидент. Едва след това болките са започнали да намаляват по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма. По време на възстановителния период физическият дискомфорт на ищеца се е изразявал основно в невъзможността да използва пълноценно десния си горен крайник поради ограничението в обема на движенията на раменната става.