Решение № 600 от 04.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20211001000708 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 9.06.2021 г. на ищеца „Емона – 2011“ ООД срещу решението от 31.05.2021 г. по т. д. № 9087/2019 г. на Софийския градски съд, І-4 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, главен иск по чл. 49 ЗЗД, евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 50 694,92 лв., представляваща удържани от ищеца и внесени в държавния бюджет такси за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 % върху произведената електрическа енергия чрез собствената му фотоволтаична централа за периода 1.01.2014 г. – 10.08.2014 г. на основание разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници, обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 300 лв.

В жалбите се твърди, че неправилно СГС е приел, че до прогласяване на противоконституционността на закона извършените действия по събиране на таксата по чл. 35а 1

ЗЕВИ са правомерни и на валидно правно основание. Поддържа се, че противоречието на закона с КРБ е било изначално – от момента на приемането му, което е установено с решението на КС, като непосредственото действие на Конституцията съгласно чл. 5, ал. 2 от същата дава право на всеки правен субект да се позове директно на нейните разпоредби. Твърди се, че въпреки, че чл. 22, ал. 4 ЗКС предвижда, че възникналите правни последици от прилагането на обявения за противоконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил, то няма законов механизъм, по който да бъде задължено Народното събрание да приеме подобен закон за уреждане на последиците, като такъв не е приет и след процесното РКС, с което е допусната нова противоправност. Твърди се и, че неправилно е отхвърлен деликтният иск, тъй като противоконституционният закон представлява противоправен акт на държавен орган, за вредите от който носи отговорност държавата, а тя отговаря и за неизпълненото задължение по чл. 22, ал. 4 ЗКС. Сочи се, че неправилно е прието и, че не е налице неоснователно обогатяване на държавата с получената от нея такса по чл. 35а ЗЕВИ, тъй като периодът на нейната дължимост бил преди обявяване на противоконституционността на закона. Твърди се, че противоконституционността на закона изключвала валидното правно основание за плащането на таксата. Поддържа се, че съдът не се е съобразил и със задължителните тълкувателни постановки на решение № 3/28.04.2020 г. на КС, в което е разяснено действието на решенията на КС.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемата страна Република България, представлявана от министъра на финансите – ответник по исковете – в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Емона – 2011“ ООД с искова молба от 9.07.2019 г., уточнена с молба от 20.11.2019 г., срещу Република България. В същата се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници /слънчева енергия/ чрез собствена фотоволтаична централа /подробно описана/, въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 29.08.2011 г., като е сключил и дългосрочен договор за изкупуване на ел. енергия с крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по преференциални цени. Твърди, че с § 6, т. 2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бил създаден раздел V в глава 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с който производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия били задължени да заплащат в полза на държавния бюджет такса в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ без ДДС, която се удържала и внасяла от обществения доставчик /“НЕК“ ЕАД/ или съответните крайни снабдители, които имали задължение за подаване на тримесечна справка в КЕВР и за превеждане на удържаните такси в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася.

Впоследствие с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, в сила на 10.08.2014 г., КС е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Закона за държавния 2 бюджет за 2014 г., с което е отпаднало задължението за удържане и внасяне таксата. Твърди се, че в периода на действие на този закон /1.01.2014 г. – 9.08.2014 г./ ищецът е заплатил такси по чл.

35а, ал. 1 ЗЕВИ, удържани от крайния снабдител и постъпили в държавния бюджет, в общ размер на 50 684,92 лв., с плащането на която сума ищецът претърпял вреди, а евентуално – сумата била неоснователно получена от държавата. При тези твърдения е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата удържаните суми на деликтно основание като обезщетение за вреди, а при евентуалност на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1, чл. 55, ал. 1, пр. 3 или чл. 59, ал. 1 ЗЗД, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-024/29.08.2011 г., издадено от началник сектор Ямбол към РДНСК „Югоизточен район“, е разрешено ползването на следния строеж: „Фотоволтаична електроцентрала“ и „кабел 20 KV“, находяща се в УПИ ХХХVІІ-43, 42, кв. 10, по плана на с. Камен връх, община Болярово, област Ямбол, с възложител „Емона – 2011“ ООД.

С договор за изкупуване на електрическа енергия № 187/30.06.2011 г. продавачът „Емона – 2011“ ООД се е задължил да доставя на купувача „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове, за срок от 20 г., чрез ФВЦ „Емона – Камен връх“, за която е издадено разрешение за ползване № ДК-07-024/29.08.2011 г.

Във връзка с изпълнението на договора от 30.06.2011 г. по делото са представени множество фактури, издадени от ищеца за продадена ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за периода 1.01 – 31.08.2014 г., протоколи за отчетена произведена ел. енергия и банкови извлечения, писмо с изх. № О-11М-00-16/9.03.2020 г. на КЕВР с приложена към него справка, както и писмо с изх. № 8626905-1-6/25.02.2020 г. с приложена справка на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Същите са обобщени от изслушаното и прието пред СГС заключение от 25.02.2020 г. на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Л. Б.. Вещото лице е установило и, че от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД са били удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ. Обобщените данни са следните:

Фактури, издадени от ищеца

Сума с ДДС – лв.

Удържана такса по чл. 35а

ЗЕВИ – лв.

Дата на фактура №

33/31.01.2014

34/28.02.2014

35/31.03.2014

19 241,75

3 206,96

27 798,85

4 633,14

37 078,78

6 179,80

Платени сума от

ЕВН – лв.

Прихваната сума за балансираща плащане енергия – лв.

16 034,79

13.02.2014 г.

23 165,71

17.03.2014 г.

30 898,98

16.04.2014 г.

3

36/30.04.2014

37/31.05.2014

38/30.06.2014

39/31.07.2014

40/31.08.2014

ОБЩО:

43 634,53

7 272,42

57 504,43

9 584,07

34 135,58

6 827,12

61 956,13

10 326,02

55 012,46