Решение № 1255 от 26.09.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Велико Търново, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110101243 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „С. и.“ ЕООД, подадена чрез пълномощника му адв. Л. от ВТАК, против ЗАД „К. г. Б. Р.“, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата размер от 15 000.00 лева – частичен иск от обща претенция в размер на 298 047.47 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 1 135 609.42 лева за периода от 22.8.2019 г. до 23.3.2022 г.

В исковата молба се твърди, че въз основа на молба на ответното дружество е образувано т.д. № 67/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, приключило с Решение № Р-90/7.7.2021 г., с което е уважена молбата на ответника за обявяване на неплатежоспособност и открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на „С. и.“ ЕООД. Сочи се, че горепосоченото решение е отменено изцяло с Решение № 232/30.9.2021 г. по в. т. д. № 274/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, а с влязло в сила Определение № 162/ 23.3.2022 г. на ВКС по т. д. № 57 от 2022 г. въззивното решение не е допуснато касационно обжалване. Заявява се, че с обезпечителна заповед от 22.7.2019 г. на ВТАС по делото е допуснато обезпечение по реда на чл. 629а, ал. 2, т. 2 ТЗ, което впоследствие е отменено по силата на закона, на основание чл. 629а, ал. 8 ТЗ.

Твърди се, че обезпечението е допуснато при условията на внасяне от молителя на 1 гаранция в размер на 15 000 лева. Сочи се, че със съобщение с изх. № 19811/22.8.2019г. по ИД № 20198090400983 на ЧСИ Силвия Косева ищецът е уведомен за наложения запор на вземанията му за разпределени суми по изп.д. № 111/2014 г. по описа на ДСИ при ВТРС и по изп.д. № 1542/2013 г. на ЧСИ Ралица Касабова на основание посочената обезпечителна заповед на ВТАС. Изтъква се още, че ответното дружество е депозирало молба вх. № 100135/14.12.2022 г. пред Апелативен съд - Велико Търново за освобождаване и връщане на внесената гаранция, като от страна на ищеца е било подадено възражение по чл. 403, ал. 2 ГПК. Твърди се, че за периода 22.8.2019 г. - 23.3.2022 г. е бил налице наложен запор на разпределени суми по изп. д. № 20137310401542 и присъединени към него дела на производство при ЧСИ Ралица Касабова, като се сочи, че разпределената в полза на ищеца сума е била в размер на 1 135 609.42 лева. Навеждат се доводи, че за периода на действие на допуснатото обезпечение ищецът е претърпял имуществени вреди, доколкото е бил лишен от възможността да получи постъпилата и подлежаща на плащане сума по изп. д. № 20137310401542 и присъединени към него дела на производство при ЧСИ Ралица Касабова.

Поддържа се, че на основание на горните факти в полза на ищеца е възникнало право да претендира обезщетение за вредите, претърпени в резултат на допуснатото обезпечение, които се съизмерват със законната лихва върху запорираното вземане. Посочва се, че законната лихва върху сумата 1 135 609.42 лева за периода на допуснатото обезпечение е в размер на 298 097.47 лв., от които в настоящото производство се претендира сумата от 15 000.00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 403, ал. 1 ГПК.

Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Пропусната полза е вреда от неизпълнение на задължение, вследствие на което кредиторът пропуска възможността да увеличи имуществото си, въпреки че е имал такава възможност.

Пропусната полза е онова приращение на имуществото на кредитора, което при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът не беше провел 2 противоправното си поведение. Установяването на факта, че действително е пропусната възможността да се реализира конкретна полза и че това е във връзка с поведението на длъжника предпоставя установяване от кредитора на обстановката, която би се реализирала, ако вредоносното събитие не беше настъпило, както и че кредиторът би предприел или вече е предприел поведение с оглед реализиране на тази полза. Кредиторът следва да установи, че именно поведението на длъжника е причината да се пропусне ползата. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което на имуществото на кредитора би било, ако длъжникът беше провел законосъобразно поведение, съпоставено с имуществото към момента на провеждане на противоправното поведение.

Пропусната полза е реална вреда и това предположение следва да се обоснове с доказана по делото възможност за сигурно увеличение на имуществото. Такова доказване е налице тогава, когато са доказани обективни факти, които при обичайното развитие на дейността на кредитора позволяват обоснован извод, че имуществото на кредитора би се увеличило /така ТР № 3 от 12.12.2012 г. на ОСТГК на ВКС/.

В хипотеза, в която се претендира вреда от неправомерно задържана сума в резултат от материално незаконосъобразно обезпечение, размерът на вредата е съизмерима със законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД . За да се уважи такъв иск, следва да се докаже, че не е имало пречка /освен запора/ кредиторът да оперира със сумата, т.е. да се докаже, че той е можел да разполага с нея и само наложеният запор го е препятствал да стори това. В хипотеза на неправомерно задържана сума /запорирано вземене/ се дължи обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмерими като минимален размер с размера на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД , тъй като се касае за парично вземане.

Съдебната практика е безспорна по отношение на характера на хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК - ако наложената обезпечителна мярка е запор на вземане към трето лице, то при претендирани вреди, съизмерими със законната лихва върху запорираното вземане, е необходимо ищецът да докаже, че вземането съществува и е изискуемо /така Решение № 101 от 05.08.2013 г. по т. д. № 1029/2012 г. на І т.о. на ВКС/. Търсената по реда на чл. 403, ал. 1 ГПК отговорност е безвиновна и обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило н а чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото 3 обезпечение. Вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва, доколкото запорът изважда от разпоредителната власт на титуляра сума в размер на запорираното. Това препятства възможността на кредитора да ползва сумата по предназначение и води до вреда под формата на пропусната полза, минималния размер на която е съизмерим със законната лихва. Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД въвежда необоримата презумпция, че при парично задължение, независимо от произхода му, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда, която ищецът е освободен от задължение да доказва по размер и е винаги законната лихва, освен ако размерът на вредите е по-голям и тогава ще подлежи на доказване /така Решение № 156/18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 101/5.8.2013 г. по т. д. № 1029/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 281/4.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на ВКС, ІІІ-то г.о. и пр./.

В случая от събраните доказателства се установява, че въз основа на молба на ответното дружество е образувано т.д. № 67/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, приключило с решение, с което е уважено искането на ответника за обявяване на неплатежоспособност и открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на ищеца. Установява се също, че горепосоченото решение е отменено изцяло с решение по в.т.д. № 274/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, както и че с влязло в сила Определение № 162 от 23.3.2022 г. на ВКС по т. д. № 57 от 2022 г. въззивното решение не е допуснато касационно обжалване. Междувременно, в хода на производството е издадена обезпечителна заповед от 22.7.2019 г., с която по делото е допуснато обезпечение по реда на чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ чрез налагане на запор върху вземането на „С. и.“ ЕООД за разпределени суми по изп.д. № 111/2014 г. по описа на ДСИ при ВТРС и по изп.д. № 1542/2013 г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, което обезпечение впоследствие е отменено, на основание чл. 629а, ал. 8 ТЗ.

Установява се още, че със съобщение с изх. № 19811/22.8.2019 г. по изп.д. № 20198090400983 по описа на ЧСИ Силвия Косева ищецът е уведомен за наложения запор на вземанията му за разпределени суми по изп.д. № 111/2014 г. на ДСИ при ВТРС и по изп. д. № 1542/2013 г. на ЧСИ Ралица Касабова на основание горепосочената обезпечителна заповед.

Установява се още, че с влязъл в сила на 11.7.2017 г. протокол за разпределение от 26.6.2017 г., изготвен по изп. д. № 1542/2013 г. на ЧСИ Ралица Касабова, в полза на ищеца „С. и.“ ЕООД е разпределена сумата от 1 135 609.42 лева.

4

При така установеното съдът приема, че ищецът е имал възможност да се разпорежда със запорираното вземе и че само запорът, наложен за обезпечение на иска на ответника, е препятствал разпореждането с тази сума. Доколкото с обезпечителната заповед е допуснато обезпечение чрез запор върху вземане от 1 135 609.42 лева, то върху тази сума следва да се изчисли дължимото се обезщетение в размер на законната лихва. При така възприето и на основание чл.

162 ГПК, съдът приема, че размерът на пропусната полза от ищеца вследствие на невъзможността да се разпорежда със запорираната сума е в размер на 298097.48 лева, което прави основателен предявения иск.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „К. г. Б. Р.“ с идентификационен номер **********, със седалище: Руска федерация, 4430086, гр. Самара, ул. „Часовая“, блок 6, ет. 3, офис 69, представлявано от О. С., да заплати на „С. и.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр. Велико Търниво, ул. „Васил Левски“, № 27, Вх. Б, представлявано от Ю. Т., сумата от 15 000.00 лева – частичен иск от обща претенция в размер на 298 047.47 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 1 135 609.42 лева за периода от 22.8.2019 г. до 23.3.2022 г.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5