Решение № 484 от 17.09.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000656 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 29, ал. 3, изр. 3 ЗОЗ.

Образувано е по жалба от „СОФЕСТЕЙТС“ ЕООД, действащо чрез процесуалния си представител, против решение № 1029/11.07.2025 г., постановено по т. д. № 1256/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на жалбата, подадена от същото дружество срещу отказ № 20250619094650/20.06.2025 г. на Агенция по вписванията, Централен регистър на особените залози.

В жалбата се излагат съобразния за незаконосъобразност на процесния отказ № 20250619094650/20.06.2025 г. Поддържа се, че в чл. 26 ЗОЗ са регламентирани подлежащите на вписване обстоятелства, като в ал. 1 на цитираната разпоредба е посочено, че на вписване подлежат следните обстоятелства: ползвателя и лизингодателя по договор за лизинг (чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „д“ ЗОЗ), както и описание на отдаденото на лизинг имущество и неговата цена, ако е посочена (чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗОЗ). В тази насока се изтъква, че законът (както ЗОЗ, така и ТЗ) не поставя изрично изискване за предмета на отдаденото под лизинг имущество - дали това могат да бъдат само движими вещи или както движимо, така и недвижимо имущество. В този смисъл се посочва, че за защита на правата на лизингодателя, същият може да впише договора за лизинг в ЦРОЗ, като по този начин създаде противопоставимост спрямо трети лица. Заявява се, че поради изложеното договор за лизинг с предмет недвижим имот подлежи на вписване в ЦРОЗ. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъдат дадени задължителни указания на длъжностното лице към Агенцията по вписвания за извършване 1 на исканото вписване в ЦРОЗ на процесния договор за финансов лизинг на недвижими имоти № 001250.01/22.05.2025 г., сключен между „СИ ФИНАНСИ ТРУП“ ЕООД като лизингодател и „СОФЕСТЕЙТС“ ЕООД като лизингополучател.

Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима.

Подадена е в срока по чл. 29, ал. 3 ЗОЗ, от страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Апелативен съд - София, за да се произнесе по основателността на жалбата и след като обсъди оплакванията в същата, от фактическа и правна страна приема следното:

На 19.06.2025 г. е било депозирано заявление ЦРОЗ-ОЗ за вписване в ЦРОЗ на договор за финансов лизинг на недвижими имоти № 001250.01/22.05.2025 г., сключен между „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД като лизингодател и „СОФЕСТЕЙТС“ ЕООД като лизингополучател, с предмет поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София.

С отказ № 20250619094650/20.06.2025 г. на Агенция по вписванията, Централен регистър на особените залози, е отказано вписване в ЦРОЗ на процесния договор за финансов лизинг на недвижими имоти № 001250.01/22.05.2025 г., с аргумента, че с оглед на разпоредбата на чл. 4 ЗОЗ вписване на договор за лизинг с предмет недвижим имот недопустимо в ЦРОЗ.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по реда на чл.

29, ал. 1 ЗОЗ против отказ № 20250619094650/20.06.2025 г. на Агенция по вписванията, Централен регистър на особените залози.

В своето решение първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл.

4, ал. 1 ЗОЗ при условията и по реда на закона могат да се залагат движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства, машини и съоръжения, /изм. - ДВ, бр. 62 от 2017 г./ вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност, права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни, търговски предприятия, селскостопанска продукция, суровини, стоки и материали, /доп. - ДВ, бр. 62 от 2017 г./ съвкупности отвземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа, както и дялове на колективни инвестиционни схеми и /нова -ДВ, бр. 64 от 2023 г., в сила от 01.07.2023 г./ съвкупността от вписаните в регистъра на покритието активи от покритието, съгласно Закона за покритите облигации. При съобразяване на горепосочената разпоредбата следва да се приеме, че недвижим не може да бъде обект на особен залог, с изключение на случаите, в които той е част от търговско предприятие, което е обект на особен залог. В този случай имотът може да бъде посочен и като отделен актив на 2 предприятието по смисъла на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ и тогава залогът ще тежи върху него, дори и след отделянето му от предприятието, ако залогът е вписан и в имотния регистър.

При така изложеното настоящият състав намира следното:

В обхвата на проверката по чл. 28, ал. 3 от ЗОЗ е включено задължение на длъжностното лице по регистрацията да извърши преценка дали от представените към заявлението документи се установява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

В настоящия случай съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представения със заявлението договор за лизинг, сключен между „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД като лизингодател и заявителя - лизингополучател. Предвид предмета на договора обаче, не е налице изискването това обстоятелство да съответства на закона. В чл. 4, ал. 1 ЗОЗ е посочено имуществото, което може да се залага при условията и по реда на този закон, като при изчерпателното изброяване недвижимите имоти не са споменати като предмет на особения залог. Изключването им от този списък несъмнено произтича от правната същност на залога, който е вид вещно, реално обезпечение. Принципното разграничение от другият вид реално вещно обезпечение - ипотеката, ясно е прокарано в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЗД. Според тази разпоредба за обезпечение на едно вземане може да се учреди: 1) залог върху движима вещ или върху вземане и 2) ипотека върху недвижим имот. Основните характеристики на договора за особен залог се припокриват почти изцяло с тези на договора за залог, с едно съществено изключение - предаването на заложеното имущество не е условие за неговото възникване. Съгласно чл. 2 ЗОЗ залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози въз основа на договор за особен залог, сключен в писмена форма, а в изрично предвидените в този закон случаи - в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В ЗОЗ, принципно не е предвидена възможността за налагане на особен залог върху недвижим имот, но с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 6 и чл. 21 ЗОЗ е уреден залогът на търговското предприятие, дефинирано от чл. 15 ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което без съмнение предполага и възможността да се притежават и вещни права върху недвижими имоти. В случая обаче липсва залог на търговското предприятие, както и залог на друга съвкупност, както например да включва както права върху движими вещи, така и върху недвижи имоти. След категорично да се заключи, че ЗОЗ не допуска възможност за вписване в ЦРОЗ на договор за лизинг с предмет само права върху недвижими имоти. Цитираните от жалбоподателя разпоредби на чл. 26, ал. 1 ЗОЗ касаят договори за лизинг на движи вещи или на имуществена съвкупност, посочена изрично в чл. 4, ал. 1 ЗОЗ.

При установената несъвместимост на вида на заложеното имущество с императивната норма на чл. 4, ал. 1 ЗОЗ, изложените от жалбоподателя доводи, основани на неговия правен интерес от вписването на заявеното 3 обстоятелство, не е нужно да бъдат обсъждани.

С оглед изтъкнатите доводи, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното, Апелативен съд –София, ТО, 15-ти състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1029/11.07.2025 г., постановено по т. д. № 1256/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4