Решение № 356 от 25.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Пазарджик, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20265220100496 по описа за 2026 година

Образувано е по молба на ДСП - Пазарджик за продължаване на предприетата по отношение на малолетното дете Е. В. А., ЕГН: ********** мярка за закрила, а именно настаняване ЦНСТДБУ ”Жулевия дом” с.

Лесичово, община Лесичово, за срок до настъпване на промяна в обстоятелствата.

Твърди се в молбата, че Е. А. е на 11 г. и 4 месеца и е второто поред дете на В. А.. Детето има по – голям пълнолетен брат – Н и по – малка сестра - А.

Е. е с неустановен произход от бащата и поради това такъв не е вписан в акта й за раждане.

Твърди се, че с Направление с изх. № НП/Д-С-СЛ-029/02.05.2024 г. на Директора на ДСП - Слатина, майката и двете й малолетни дъщери - Е. и А, били насочени да ползват за период от 6 месеца социалната услуга Звено ”Майка и бебе” - КСУДС Пазарджик. ДСП - Слатина е извела като основна потребност на майката - подкрепа в грижата за двете си дъщери.

Необходимостта от предоставяне на социалната услуга възникнала въз основа на предоставена информация от бабата на децата по майчина линия Е. М, че дъщеря й В. М и двете й внучки са изгонени от обитаваната в гр. София квартира и са останали без подслон. В. М е изразила желание да отглежда в семейството си само по-голямата си внучка Е..

През периода на ползване на социалната услуга се наблюдавали липса на каквито и да е умения от страна на майката адекватно да отреагира на възникнали нужди на Е.. Констатирано било, че не разпознавала потребностите на детето, съобразно възрастта му. Заявила е, че не желае да 1 продължава да се грижи за своята дъщеря.

В деня на настаняването на В. А. с двете й дъщери се установило, че нямат направени необходимите изследвания при постъпване в социалната услуга. При осъществен телефонен контакт с личния лекар на по-малкото дете на майката д-р Жиков, с практика в град София, била получена информация, че майката и А са с инфекция - Сифилис. При престоя им в социалната услуга били направени редица изследвания в лаборатория, при които било констатирано наличие на инфекцията при майката и новородената й дъщеря.

На 05.06.2024 г. майката на Е. депозирала заявление вх. № СГ/Д-РА/145003 до Директора на ДСП - Пазарджик, че желае детето й да бъде настанено в ЦНСТ.

На 06.06.2024 г. В. А. и малолетната й дъщеря А били хоспитализирани в УМБАЛ ”Св. Георги” град Пловдив за лечение на заболяването. На 10.06.2024 г. В. А. е напуснала самоволно болничното заведение, заедно с дъщеря си А и двете били обявени за издирване от органите на МВР.

В социалната услуга Звено ”Майка и бебе” - КСУДС Пазарджик Е. останала без родителски надзор. От страна на ДСП – Пазарджик било извършено проучване на възможността за настаняване на детето в приемно семейство или социална и интегрирано здравно-социална услуга за резидентна грижа.

Преценено било, че е необходимо детето да бъде настанено в Център ”Спешен прием” КСУДС Пазарджик. Издадена била Заповед на Директор ДСП-Пазарджик № ЗД/Д-РА-047/06.06.2024 г. за насочване към Център ”Спешен прием”, за срок от един месец.

От извършеното социално проучване било установено, че малолетното дете е останало без ефективна родителска грижа от страна на неговата майка.

Предвид гореизложеното, по отношение на Е. била предприета мярка за закрила - настаняване в ЦНСТД/БУ ”Жулевия дом” в с. Лесичово, със Заповед № ЗД/Д-РА-050/11.06.2024 г. на ДСП-Пазарджик. Мярката за закрила била потвърдена с Решение на Районен съд - Пазарджик № 960/19.07.2024 г., по гр. д. № 2839/2024 г., влязло в законна сила на 18.01.2025 г., за срок от една година.

Твърди се, че на 15.01.2025 г. е постъпило писмо от ДСП - Слатина, с което е приложен заключителен доклад от Фондация „Надежда” — ЦОП „Нов път” относно „Оценка на родителския капацитет” на Е. М, баба по майчина линия на детето. ДСП Слатина е изразила становище, че не е в интерес на малолетната Е. А. да бъде настанена в семейството на неговата баба по майчина линия Е. М. Същата била консултирана по реда на Закона за закрила на детето, че ако желанието й е да полага грижи за внучката си Е. А. в нейното семейство, е необходимо да бъдат изпълнени всички условия по реда на същия закон, които да гарантират сигурността, безопасността и неговия най – добър интерес.

2

Твърди се, че малолетната Е. е емоционално е стабилна. Успешно се е адаптирала в социалната услуга. Майка й не е подавала заявление за реинтеграция. От настаняването му в социалната услуга не са провеждани срещи между детето е близките му. Е. контактувала по телефона с баба си и с пълнолетният си брат - Н А.

Поради изтичане на срока на предприетата мярка за закрила, същата била продължена по административен ред със Заповед № ЗД/ДРАОО4/19.01.2026 г. на Директора на ДСП-Пазарджик.

С оглед най-добрия интерес на детето, се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал.1, ал.2 и ал.3 във връзка с чл. 25, ал. 1, т .3 от Закона за закрила на детето, да потвърди издадената Заповед № ЗД/ДРА-004/19.01.2026 г. на Директора на ДСП-Пазарджик г. за настаняване на малолетната Е. В. А., ЕГН: ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания ”Жулевия дом”, с. Лесичово, ул. ”Братя Дарджикови” № 44, за срок до настъпване на промяна в обстоятелствата. за срок до настъпване на промяна в обстоятелствата.

В писмено становище, постъпило преди о. с. з. Дирекция социално подпомагане поддържа молбата. Счита, че в интерес на детето е предприетата мярка да бъде потвърдена, предвид невъзможността да малолетната да бъде реинтегрирана в семейството на майка си и предвид липсата на възможност за предприемане на мярка за закрила в семейна среда.

Районна прокуратура – Пазарджик, редовно призована, чрез прокурор К Б, изразява становище, че в интерес на детето е мярката за закрила да бъде продължена.

Заинтересованата страна - майката на детето В. В. А., нередовно призована не се явява. Същата е търсена на адреса за призоваване, съвпадащ с постоянния и настоящия й адрес, но не е открита. Няма данни да има работодател, поради което връчване по този ред не може да бъде осъществено.

Съдът съобрази, че въпреки нередовното призоваване на майката на детето са налице предпоставките за даване ход на делото, предвид че водещ в тези производства е интересът на детето и се изисква бързина при произнасяне.

В съдебно заседание малолетната Е. В. А., не се противопоставя да ползва социалната услуга.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Малолетната Е. В. А. е родена на 10.10.2014г. и е второто поред дете на В. В. А.. Детето не е припознато от биологичния си баща, поради което такъв не е вписан в акта му за раждане. Е. има по – голям брат Н Александров на 21 години и по – малка сестра – А на 2 години.

Основно детето е отглеждано от бабата по майчина линия В. А. /М/.

3

След раждането на третото поред дете майката и децата насочени да ползват социална услуга Звено „Майка и бебе“ – КУДС, по причина, че са били изгонени от жилището, което са обитавали.

При приема им в социалната услуга е констатирано, че нямат извършени необходимите прегледи. При проведени изследвания и след разговор с общопрактикуващия лекар на по – малкото дете А, е констатирано, че то и неговата майка са с инфекция „Сифилис“. Това е наложило да бъдат хоспитализирани в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, откъдето В. А. е избягала с по – малкото дете. Това е наложило двете да бъдат обявени за издирване от органите на МВР.

В периода на ползване на социалната услуга са наблюдавани липса на каквото и да е умения от страна на майката адекватно да отреагира на възникналите нужди на Е.. Същата не разпознава потребностите на детето, съобразно възрастта му. Заявила е, че не желае да продължава да се грижи за дъщеря си. На 05.06.2024г. В. А. е подала заявление, че желае Е. да бъде изведена от семейството й. Преди това са регистрирани и сигнали за упражнено физическо насилие от страна на майката по отношение на детето.

Извършено е социално проучване за предприемане на мярка на закрила на детето в семейна среда - настаняване в семейството на неговата баба по майчина линия – В. М, но не е установена такава възможност.

Издадена е Заповед № ЗД/Д – РА – 050/11.06.2024г. на ДСП – Пазарджик, с което Е. А. е настанена по административен ред в ЦНСТДБУ „Жулиевия дом“ в с. Лесичово. Мярката за закрила е потвърдена с Решение № 960/19.07.2024г. по гр. д. 2839/2024г на Районен съд – Пазарджик за срок от една година или до преждевременно настъпване на промяна в обстоятелствата.

След изтичането на срока на мярката е проучена възможността за настаняване на детето в семейството на неговата баба по майчина линия, но становището на ОДЗ към ДСП – Слатина е, че на този етап това е невъзможно.

Затова със Заповед № ЗД/Д – РА – 004/15.01.2026г.. на Директора на ДСП – Пазарджик предприетата мярка за закрила е продължена по административен ред, до произнасяне на съда.

От 11.06.2024г. Е. живее в социалната услуга, където се чувства добре, сигурна и спокойна. Периодът на адаптация след настаняването й е протекъл гладко. Адаптирала се е бързо в социалната услуга. Създала е приятелска среда.

След извеждане на детето от семейна среда и предприемането на мярката за закрила, майката не е контактувала с дъщеря си, не е проявявала заинтересованост от нейното развитие, не е търсила съдействието на социалните служби за преодоляване на проблемите с отглеждането и възпитанието на детето. Абдикацията на майката от родителските им задължения поставя в риск физическото и психическото здраве на детето, причинява му емоционална травма, разколебава доверието му към най4 близките хора и към семейството, като социална единица и поражда чувство за несигурност у него.

Бабата по майчина линия също не е готова да поеме грижите за детето.

Същата не притежава необходимите възпитателски качества и не може да степенува правилно приоритетите при отглеждането му. Не успява да наложи необходимите ограничения. Няма постоянни доходи. По времето, в което детето е отглеждано в семейна среда, не е посещавало училище.

След настаняването си ЦНСТДМБУ с. Лесичово Е. А. се чувства добре, сигурна и спокойна. Записана е като ученичка в четвърти клас в ОУ „Христо Ботев“ с. Калугерово. Посещава редовно учебните часове. Справя се с учебния материал. Разбира се добре с педагогическия персонал и не им създава особени грижи.

В социалната услуга са задоволени потребностите на детето от храна, облекло, отопление, адекватни медицински грижи. Детето живее при добри битови условия в сигурна и защитена среда. Осъществява се подходящ контрол над поведението му.

В проведеното открито съдебно заседание управителят на ЦНСТДБУ „Жулиевия дом“, с. Лесичово – Пазарджик Н Т Л заявява, че предприетата по административен ред мярка за закрила на детето се явява адекватна, с оглед особеностите на конкретния случай. В ЦНСТДБУ Пазарджик Е. расте в сигурна и безопасна среда, където се чувства добре. Задоволени са жизнените и социалните й потребности. Полагат се адекватни грижи за физическото и психическото й развитие. Детето живее при добри битови условия осигурено му е достатъчно лично пространство. Осъществява се подходящ контрол над поведението му. В периода от предприемане на мярката за закрила майката на детето не е търсила контакти с него. Детето е посещавано само веднъж за кратко време от баба си по майчина линия. Контактува с нея и с по – големия си брат предимно по телефона.

В проведеното съдебно заседание социалният работник МД заявява, че Е. постепенно се е интегрирала в социалната услуга и първоначалните затруднения с адаптацията при постъпването й в центъра са преодолени.

Понастоящем се провежда процес по настаняване в дома на бабата по майчина линия, в каквато насока се провеждат проучвания от ДСП – Слатина, но до момента не е установена такава възможност.