Решение № 101 от 04.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Кюстендил, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно наказателно дело № 20241500600434 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С определение от 29.07.2024 г., постановено по ЧНД № 703/2024 г. по описа на РС – Кюстендил, III-ти състав и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е извършил групиране на наказанията, наложени на осъдения А. В. Р. по НОХД № 304/2024 г., НОХД № 1209/2023 г. и НОХД № 468/2024 г., всички по описа на РС – Кюстендил, като е определил едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 25, вр. с чл. 23 НК в размер от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“, определяйки и режима, при който следва да бъде изтърпяно, а именно „Строг“ такъв. На основание чл. 24 НК, съдът е увеличил така определеното по отношение на осъдения А. В. Р. общо най-тежко наказание от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“ с 6 /шест/ месеца, като е определил общо най-тежко такова в размер на 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца „Лишаване от свобода“, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим. Със същото определение, съдът е постановил наказанието от 10 /десет/ месеца „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 941/2023 г. по описа на РС-Кюстендил да бъде изтърпяно отделно при първоначален „Строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо най-тежко и увеличено наказание е приспаднал търпяната част от наказанията, включени в тази група, а на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по всяко от делата, включени в групите.

Срещу определението, в законоустановения срок е постъпила жалба от осъденото лице, с която се иска от въззивния съд да отмени приложението на чл. 24 1

НК.

В ход на съдебните прения пред въззивната инстанция служебният защитник на осъдения А. Р., в лицето на адв. М. Г. моли определението на първия съд, в частта, с която е приложен институтът на чл. 24 НК и общото най-тежко наказание, наложено на осъденото лице е увеличено с шест месеца, да бъде отменено. Счита, че личността на осъдения не се отличава с висока степен на обществена опасност, независимо от съдебното му минало, поради което сочи, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без приложението на чл. 24 НК.

Представителят на КОП пледира обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че в същото са изложени обосновани съображения, които кореспондират с материалите по делото.

Осъденият А. Р., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си и заявява, че няма какво да добави. В последната си дума моли за намаляване на наложеното му наказание.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на постъпило предложение от Кюстендилска районна прокуратура за групиране на наказанията, наложени на осъдения А. В. Р. по НОХД № 304/2024 г., по НОХД № 1209/2023 г. и по НОХД № 941/2023 г., всички по описа на Районен съд – Кюстендил, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

В така депозираното предложение е отправено искане за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените на осъдения за съвкупността от престъпления, което на основание чл. 24 НК да бъде увеличено с два месеца – до размер от 2 /две/ години и 2 /два/ месеца, и изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.

За да се произнесе по постъпилото предложение, съдът е изискал справка за съдимост по отношение на осъдения А. Р., справка от ГД „Изпълнение на наказанията“, както и материалите по НОХД № 941/2023 г. и НОХД № 1209/2023 г.

Въз основа на така събраните писмени доказателства, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК за групиране на наложените на осъдения Р. наказания по следните дела : НОХД № 304/2024 г., по НОХД № 1209/2023 г. и по НОХД № 468/2024 г., и трите по описа на РС – Кюстендил, като е счел, че такова групиране на наказанията по конкретно посочените три дела се явява най-благоприятно за осъденото лице, имайки предвид следното:

1.по НОХД № 304/2024 г. А. Р. е осъден с присъда, влязла в сила на 24.05.2024 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, търпимо при първоначален „Строг“ режим, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, извършено за времето от 21.10.2023 г. до 22.10.2023 г.

2. по НОХД № 1209/2023 г., А. Р. е осъден с влязло в сила на 10.11.2023 г. определение за одобрение на споразумение от същата дата, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, тъпримо при първоначален „Строг“ режим, за престъпление по чл. 194, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и 2 б. „Б“, извършено на 07.11.2023 г.

3. по НОХД № 468/2024 г., А. Р. е осъден с присъда, влязла в сила на01.06.2024 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца, търпимо при първоначален „Строг“ режим, за престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за времето от 28.09.2023 г. до 06.11.2023 г.

Хронологичният анализ на времето на извършване на посочените престъпни посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове, действително аргументира позицията, че са налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени на осъдения Р. с посочените три съдебни акта, в какъвто смисъл е и постановения от първостепенния съд акт, тъй като всяко едно от коментираните деяния е било осъществено преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, и в този смисъл спрямо тях са налице визираните в разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 НК предпоставки. Поради това и правилно, контролираният съд е определил на осъдения Р. едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по цитираните три НОХД, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.

Същевременно, долустоящият съд е изложил съображения защо така определеното групиране на посочените наказания е най-благоприятното за осъдения съчетание, респективно за оставянето извън съвкупността на наказанието по НОХД № 941/2023 г., които съображения изцяло се споделят от въззивната инстанция. От вниманието на районният съд не е убягнало обстоятелството, че доколкото деянието по НОХД № 1209/2023 г. е извършено на 07.11.2023 г, но след като на същата дата вече е било одобрено споразумение по НОХД № 941/2023 г., то деянията по двете НОХД се намират в условията на рецидив. Първоинстанционният съд е обсъдил възможността за групиране на наказанията по НОХД № 941/2023 г., НОХД № 468/2024 г., НОХД № 304/2024 г., като правилно я е отхвърлил, доколкото не представлява найблагоприятно съчетание за осъдения, тъй като наказанието, което следва да се изтърпява отделно в този случай, а именно това по НОХД № 1209/2023 г. е в по-висок размер / 11 месеца/ в сравнение с наказанието, наложено по НОХД № 941/2023 г. /10 месеца/. При това положение и ръководейки се от правилото за най-благоприятно за осъдения групиране на наказанията, правилно контролираният съд е постановил отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 941/2023 г. Ето защо и в тази част определението се явява правилно и законосъобразно, като последното не се оспорва и от страните по делото.

С обжалваното определение, районният съд е преценил, че определеното общо най-тежко наказание от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“, следва да бъде увеличено по реда на чл. 24 НК с 6 /шест/ месеца, като осъдения Р. следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца. Съдът е приел, че това се налага за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, базирайки се на наличните по делото данни за множество предходни осъждания на Р., извън разглежданите в настоящото производство, кратката темпорална отдалеченост между процесните деяния, които са от един и същ вид, обстоятелството, че всяко едно от тях е било осъществено от осъдения в условията на опасен рецидив - все фактори, определящи осъдения като лице с висока лична степен на обществена опасност. При тези съображения, съдът е заключил, че налаганите и търпени досега наказания на осъденото лице не са изпълнили целите по чл. 36 НК, тъй като не са подействали поправително и превъзпитателно върху осъдения Р..

3

Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд в тази насока, като намира, че правилно същият е приложил института по чл. 24 от НК.

Видно от приложената и приета като доказателство по делото справка за съдимост на осъденото лице, за престъпленията, включени в съвкупността, за които с атакувания съдебен акт му е наложено едно общо и най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на Р. са наложени наказания от един и същи вид, а именно „Лишаване от свобода“ за различен срок. Налице е, следователно, формалноправната предпоставка за приложение на института по чл. 24 от НК.

Въззивният съд намира, че в конкретния случай приложението на чл. 24 НК е необходимо и с оглед постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36 НК. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че личната обществена опасност на осъденото лице не е голяма, поради което определеното общо най-тежко наказание от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“ не следва да бъде увеличавано. Видно от справката за съдимост на осъдения Р., същият е осъждан многократно /общо 33 пъти/, при това преимуществено за престъпления против собствеността, за каквото е осъден и по въпросните три дела, предмет на групиране. Същият е стартирал престъпната си дейност още през 1998 г. и оттогава очертава траен, устойчив модел на престъпно поведение, като демонстрира трайно незачитане на установения правов ред. Към настоящия момент осъденият Р. многократно е изтърпявал и ефективно наказание лишаване от свобода, но това не го е възпряло при всяка възможност да бъде на свобода да извършва нови престъпления отново насочени срещу собствеността на гражданите. Всичко това характеризира личността му като такава с изградени престъпни нагласи, за която отнемането на чуждо имущество се е превърнало в постоянен източник на доходи, с установен престъпен начин на живот и изявена липса на желае да спазва установените в страната правила за поведение. При тези данни, престъпленията, конкретно включени в съвкупността не представляват изолирани или инцидентни прояви в живота на осъдения, а са логично подредено проявление на трайна и упорита склонността на последния да върши престъпления против собствеността. Показателно в това отношение е и обстоятелството, че веднага след като на 07.11.2023 му е било наложено наказание по НОХД № 941/2023 г., още същия ден осъденият е извършил нова кражба /деянието по НОХД № 1209/2023 г./, което допълнително свидетелства за доказано отсъствие на промяна в неговото поведение, което обосновава и необходимост от по-строг подход на съда в преценката му относно адекватното наказание, което осъденият следва да изтърпи. Горното от гледна точка на преценяваната степен на лична опасност на Р. налага извод, че у лицето са формирани трайни противообществени навици, като очевидно множеството осъждания и изтърпените наказания не са повлияли на лицето и не са постигнали целите, залегнали в чл. 36 от НК. Това означава, че същият не подлежи изобщо на поправяне и превъзпитание, поради което и в конкретния случай следва да се акцентира на другата, визирана в разпоредбата на чл. 36 от НК цел на наказанието, а именно- не само да се въздейства предупредително върху осъдения, но и да му се отнеме възможността за по- дълъг период от време да върши други престъпления и в този смисъл да бъде отделен за по- продължителен период от време от обществото.