Решение № 2451 от 03.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110207615 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 41 от 03.04.2025 година на началника на 03 РУ - СДВР, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) на И. Б. Р. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че твърдяното нарушение е установено без да се спазят изискванията на Наредба № 36 от 21.07.2009 г. на министъра на здравеопазването, като не е осигурено присъствието на представителя – локален източник на измервания шум. Оспорва се възприетата фактическа обстановка, доколкото върху процеса по измерване бил оказал влияние шумът от околния автомобилен трафик и от преминаващите пешеходци. Твърди се на следващо място, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като административнонаказателно отговорни лица по посочената разпоредба били физическите лица, извършващи самото озвучаване, както и корпоративните субекти, стопанисващи съответните обекти. С оглед липсата на доказателства, че жалбоподателят лично е извършил вмененото му деяние в качеството му на управител на обекта, се твърди, че отговорността му е била неправилно ангажирана.

Отделно от това се навежда оплакване за маловажност на случая предвид отсъствието на вредни последици, липсата на предходни нарушения и минималното надвишаване на допустимите норми на шум. По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител – адв. П., която поддържа жалбата с аргумент за допуснати множество съществени процесуални нарушения. Заявява, че санкционираното лице не е управител на заведението и няма доказателства, че той е генерирал процесните нива на шум. Оспореното НП намира за неправилно и незаконосъобразно, във връзка с което моли жалбата да бъде уважена.

1

В съдебно заседание въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от юрк. С., който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно, законосъобразно и издадено от надлежно упълномощен полицейски орган. С оглед изхода на производството претендира юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2025 г., около 21:30 часа, била извършена съвместна проверка от служители на 03 РУ – СДВР и представители на Столичната регионална здравна инспекция на бар „Хайдаут Ресто Бар“, стопанисван от „Фрий Прогрес Мастер“ ЕООД, находящ се в гр.

София, площад „Възраждане“, Южна градина. Повод за предприемането на проверката били множеството подадени до СДВР сигнали, свързани с нарушаване на реда и спокойствието на гражданите вследствие наднормени нива на шум от питейни и увеселителни заведения, работещи с денонощни или удължено работно време.

Около 23:50 часа специалист от СРЗИ извършил измерване за контрол на физична величина „шум“ на терена на музикалното озвучаване и говора на клиентите на заведението.

За целта били използвани средства за измерване – звуков калибратор „Bruel & Kjaer” и шумомер „Bruel & Kjaer тип 2240, като в заключение на тестването било установено, че в контролирания периметър еквивалентното ниво на шум не съответствало на изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите (Обн. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2006г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 25 Март 2022г.).

Въз основа на писмените документи, изготвени от служителите на Столичната регионална здравна инспекция, свидетелката Е. С. изготвила акт за установяване на административно нарушение спрямо жалбоподателя И. Б. Р. в качеството му на законен представител на дружеството, стопанисващо питейното заведение.

Въз основа на АУАН началникът на 03 РУ - СДВР издал обжалваното наказателно постановление № 41 от 03.04.2025 година, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС наложил на И. Б. Р. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел – Е. С., чиито показания са обективни, ясни и вътрешно непротиворечиви, а и намиращи подкрепа в приложените по делото писмени доказателствени материали, на които се базират. От показанията на свидетелката С. се установява, че същата е съставила АУАН въз основа на преписка, съдържаща материали на СРЗИ, като е приела, че заведението се стопанисва от жалбоподателя в качеството му на управител на заведението, в което е нарушена нощната тишина.

Представените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в цялост, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната цялост.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество, като следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

2

В хода на административнонаказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.

При осъществената служебна проверка съдът намира, че са допуснати нарушения на материалния закон при издаването както на АУАН, така и на наказателното постановление.

Приложената разпоредба на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС забранява озвучаването от физически лица или от обекти по чл. 16а, ал. 1 от същия нормативен акт и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14:00 до 16:00 ч. и от 23:00 до 08:00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Събраните по делото доказателствени материали дават основание да се приеме, че е налице извършено административно нарушение на горепосочения законов текст.

В случая обаче съдът счита, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. Б. Р.. Адресати на забраната по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС са физическите лица, които извършват озвучаването, както и обектите за производство, съхраняване и търговия и обектите в областта на услугите, разположени на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия.

В случая административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за това, че в качеството си на управител на търговския обект, е допуснал силно озвучаване от обекта, но разпоредбата на чл. 34а ал. 1 от ЗЗШОС не предвижда ангажиране на отговорността на лицата, които са допуснали извършването на процесното нарушение. В този смисъл следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН допустителите се наказват само в случаите, изрично предвидени в съответния закон или указ. Нито в разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, нито в санкционната норма на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, е предвидено ангажиране административнонаказателна отговорност за допустителство. Разпоредбата предвижда за нарушение по чл. 16а, ал. 1 - 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв. Доколкото се установи, че озвучаването е било във връзка с дейността на търговски обект в областта на услугите - бар „Хайдаут Ресто Бар“, то е следвало да се ангажира отговорността на самото юридическо лице или на самото физическо лице, предизвикващо шума.

На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че административнонаказателната отговорност е строго лична. Това означава, че за да бъде наказано едно лице следва да се докаже, че именно то е извършило нарушението, за което му се налага наказание. В случая нито в АУАН, нито в НП, се съдържат твърдения за неправомерно поведение на жалбоподателя И. Р. в лично качество, а е посочено само, че в при измерване за контрол на шума на терена е установено несъответствие на измереното еквивалентно ниво на шум от питейното заведение с нормативните изисквания.

Административнонаказателна отговорност могат да носят и физическите лица, извършващи самото озвучаване (излъчване на звук в околната среда чрез механични и електронни озвучителни средства или осъществяване на гласово звукоизвличане и пеене), но в настоящия случай такава не следва да се търси от санкционирания субект. Не се доказа по 3 делото жалбоподателят Р. лично да е озвучавал заведението с експлоатацията на съответното техническо средство. Не се установи още той да е бил източник на измерения шум от говор, доколкото същият е отдаден на клиентите в заведението. В тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението и неговото авторство, което в случая не е било успешно реализирано.

По изложените по-горе съображения за неправилно ангажиране административнонаказателната отговорност на И. Б. Р. за така извършеното административно нарушение, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при неправилно прилагане на законовите разпоредби. Подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото с право на разноски разполага жалбоподателят, който не претендира такива, с оглед на което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от гореизложеното, СРС, НО, 116-и състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 41 от 03.04.2025 година на началника на 03 РУ - СДВР, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС на И. Б. Р. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4