Решение № 793 от 19.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300500168 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ф. Х. Е.,ЕГН-**********, с посочен адрес за призоваване гр ***,чрез особения представител адв.Т. Н.,против решение № 233/02.05.2025г.,постановено по гр.д.№ 2098/25г.по описа на РС-Асеновград,4-ти гр.с.,в частта му,с която е признато за установено вземането на „АПС Бета България“ЕООД,със седалище гр.София по отношение на Ф. Х. Е.,ЕГН-**********,по Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 1591/2024г. на АРС в размер на 1000лв.главница,договорна възнаградителна лихва в размер на 151,56лв.за периода 09.09.2019г.- 09.03.2020г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 12.07.2024г.до окончателното изплащане.

С жалбата се изразява становище за неправилност на решението.Оспорва се извода на районния съд,че ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия,въпреки че уведомлението не му е било връчено лично,а е извършено с предявяването на исковата молба,получена от особения представител на ответника,назначен от съда.Неоснователни били и изводите на районния съд,че не се нарушават добрите нрави с приложения ГПР от 47,68%,отделно се поддържа,че клаузата по т.5 от договора за потребителски кредит е неравноправна,съответно-нищожна,тъй като предвижда заплащането на необосновано висока неустойка по см.на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП.Иска се от въззивния съд да отмени решението на АРС в атакуваната му част като неправилно и незаконосъобразно.

В писмения си отговор въззиваемата страна - „АПС Бета България“ЕООД,ЕИК203374133,гр.София изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли за потвърждаване на решението в атакуваната му част като правилно.Претендира разноски за двете инстанции,прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

1

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна–ответник в първоинстанционното производство,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 от ГПК и чл. 235,ал.2 от ГПК, намира за установено следното:

Пред районния съд е бил предявен иск за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Ф.

Х. Е.,че дължи на ищеца „АПС Бета България“ЕООД следните суми:

1000лв.главница,произтичаща от договор за потребителски кредит

№

355265/09.09.2019г.,сключен между Ф. Х. Е. и „Сити кеш“ООД по ЗПФУР,вземането по който е цедирано на „АПС Бета България“ЕООД с договор за цесия от 13.01.22г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 151,56лв.за периода 09.09.2019г.- 09.03.2020г. и обезщетение за забава в размер на 283,22лв.за периода 09.03.20г.-27.06.24г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Производството е започнало като заповедно по заявление на „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК-203374133 по чл.410 против Ф. Х. Е. за заплащане на посочените погоре суми,произтичащи от цитирания ДПК.По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1591/2024г.,по което е издадена Заповед по чл.410 от ГПК №859/17.07.24г.,с която заявлението е уважено.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което на заявителя е указано да предяви иска си на осн.чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.

Твърденията на ищцовото дружество са,че между ответника и „Сити кеш“ООД е сключен ДПК № 355265/09.09.2019г.за сумата от 1000лв.,платима на 6 месечни вноски до 09.03.20г.,при ГЛП- 40.05% и ГПР-48,63% при условията на ЗПФУР,при обща сума за плащане 1151,56лв. и неустойка поради необезпечаване на кредита съгл.ОУ на кредитодателя,включена в месечните вноски,при което общата сума за връщане заедно с неустойката съгл.погасителния план е 1830лв.Посочва се,че сумата от 1000лв.е изплатена на длъжника по Изипей на 09.09.19г.,но същият не е изпълнил в срок задълженията си по договора,поради което с договора за цесия от 13.01.22г. „Сити кеш“ООД прехвърлило вземането си по отношение на ответника на „АПС Бета България“ЕООД.Твърди се,че цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия съгл.чл.99,ал.3 от ЗЗД и уведомяването е надлежно извършено,но ако се приеме от съда,че уведомяването на длъжника не е надлежно,то да се приеме за надлежно връчването на уведомлението с исковата молба.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК, подаден от особения представител на ответника, назначен на основание чл.47,ал.5 от ГПК,е изразено становище за неоснователност на предявения иск.Не се оспорва сключването на договора за потребителски кредит № 355265 между ответника и „Сити кеш“ООД ,нито цедирането на вземането от „Сити кеш“ООД на „АПС Бета България“ЕООД.Правят се възражения в две направления:

Оспорва се,че длъжника е бил уведомен надлежно от цесионера за извършената цесия на осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД,тъй като не се събрали доказателства уведомлението да е изпратено и получено на посочения от него електронен адрес за кореспонденция,а получаването на уведомлението с исковата молба чрез назначения особен представител не можело да се приравни на уведомяването на длъжника поради особения характер на представителството,осъществявано от назначен от съда представител.Поради което се поддържа,че прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо длъжника и исковите претенции са изцяло неоснователни.

На следващо място се прави възражение за нищожност на ДПК № 355265/09.09.2019г. поради противоречие на клаузите за договорените ГЛП и ГПР с добрите нрави.

2

Районният съд в решението си не е споделил съображенията на ответника за нередовното му уведомяване за прехвърлянето на вземането със завеждането на исковата молба,като е приел,че прехвърлянето е породило действие,позовавайки се на цитирана в мотивите на решението съдебна практика,според която уведомление,изходящо от цедента,но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,съставлява надлежно съобщаване на цесията.

По отношение на второто възражение на ответника АРС е приел,че с приложения ГПР не се нарушават добрите нрави и договорът не е нищожен.Уважил е частично исковата претенция,като е отхвърлил само иска за обезщетение за забава,тъй като длъжникът бил уведомен за извършената цесия с исковата молба.

Настоящият състав на съда намира изводите на районния съд досежно надлежното уведомяване на длъжника за цесията чрез особения представител с връчването на същия на исковата молба за неправилни и в този смисъл въззивната жалба е основателна.

Основателността на предявения иск се обуславя от валидното сключване на договора за цесия и уведомяването на длъжника за извършването й.Договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален.С него едно лице (цедент) прехвърля на друго (цесионер) свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация.Следователно за да е налице валидно сключен договор за цесия е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера,доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав.Разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД предвижда, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето.Съобщаването не е елемент от фактическия състав,който поражда действие на договора за цесия между страните (правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на съгласие),но уведомяването има значение за третите за договора лица,какъвто е и длъжникът.Съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването за извършване на цесията.До този момент за всички трети лица носител на вземането спрямо длъжника е цедента.

Предвид изложеното настоящият състав счита,че уведомяването на длъжника влияе на придобиване на качеството кредитор от цесионера.Действително съобщаването не е елемент от фактическия състав на сключването на договора за цесия,но е юридическият факт,от който възниква качеството кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора.

В уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина,по който следва да бъде уведомен длъжника.Няма и законоустановено съдържание на съобщаването по чл.99,ал.3 от ЗЗД.Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от цедента.В практиката на ВКС се приема, че е допустимо предишният кредитор (цедента) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,какъвто е и настоящият случай.

Предмет на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК,като предхождащото заповедно производство е било образувано по заявление на цесионера – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадено на 12.07.24г.и в случая това е релевантният момент,към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника.По делото обаче не се представят никакви доказателства от страна на ищцовото дружество за връчване на уведомлението на длъжника за извършената цесия.При положение,че изискването за връчването на уведомлението за цедиране на вземането на ответника не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението-06.02.2018г.,то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД не е породило действие спрямо длъжника към същия момент.

Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд,че ответникът е редовно уведомен за цесията с връчването на исковата молба на особения представител на ответника,а цитираната от този съд съд.практика не е приложима спрямо настоящия случай.

3

Относно хипотезата на връчване на уведомление за извършена цесия по чл.99,ал.4 от ЗЗД с исковата молба на длъжника чрез назначения му особен представител съдебната практика е разнопосочна.Настоящият състав на въззивния съд възприема становището,че връченото по този начин уведомление за цесията не е надлежно.

В настоящия случай съдът приема, че приложеното към исковата молба на ищецацесионер уведомление за извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения на ответника по делото особен представител адв.Т. Н.. Безспорно същото е връчено на адв.Н. в качеството му на назначен особен представител на ответника по делото по реда на чл.47,ал.6 от ГПК.В случая връчването на уведомлението за цесията,като приложение към исковата молба,с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане на ответника,чрез назначения му от съда особен представител по делото,не съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД,с което осъщественото прехвърляне на вземането да е породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съдът приема,че в процесния случай ответникът по делото не е надлежно уведомен за извършената цесия,тъй като съобщението за това е достигнало до знанието единствено на неговия особен представител адв.Т.Н.,като тук аргументите се черпят от особената фигура на особения представител, назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК.В съдебно производство,в което на ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК,длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него адвокатпълномощник,който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,включително знанието за извършената цесия.Връчването на уведомлението за цесия на особен представител на ответника по делото не би могло да се приравни,нито на връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител,които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат,който би могъл да извърши тези фактически действия,доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда,с който е назначен същия,като приложение намират правилата на разпоредбата на чл.47,ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29,ал.3 от ГПК – (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС),която представителна власт е ограничена по арг.чл.29,ал.5 от ГПК,което води до извода,че особеният представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления,свързани с промяна в материалното правоотношение.