Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4697 от 16.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1838/2022
Вид
Решение № 4697
Подписан
16.07.2025
В сила
02.09.2025
Състав
Здравка Иванова, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4697 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100501838 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, чрез юрк. В.К., срещу решение № 20210776/11.11.2021 г. по гр. д. № 54777/2020 г. на Софийски районен съд, 53 състав, с което са уважени предявените от Ц. А. В. срещу Застрахователно дружество „Евроинс“ АД искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за заплащане следните суми: 9000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 2180 лева – лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 16.06.2018 г. до 03.11.2020 г.; 44 лева - обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 10,66 лева – лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 16.06.2018 г. до 03.11.2020 г.

С жалбата се поддържа становище за неправилност на обжалваното решение.

Излагат се доводи за недоказаност на претенцията за имуществени вреди в размер на 44 лева, доколкото били представени фактури единствено за „копие на СД“ и за „издаване на дубликат на ИЗ“ и „цялостна документация“ в общ размер на 34 лева, като освен това се оспорва тези разходи да са сторени във връзка с процесното ПТП.

Във връзка с претенцията за неимуществени вреди се поддържа, че присъденото от 1

СРС обезщетение не съответства на действително претърпените вреди и е определено при неправилно приложение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оспорва се изводът на районния съд, че участието в ПТП е от естество да предизвика страхови изживявания при всеки индивид, доколкото същият се основава единствено на показанията на разпитаните по делото свидетели, без да е изслушана съдебнопсихологична експертиза. Счита се, че свидетелските показания не са достатъчни за установяването на такъв вид неимуществени вреди, доколкото са необходими специални знания, за да бъде оценено психичното състояние на ищцата след процесното ПТП. Сочи се, че по делото липсват данни ищцата да е имала нужда от медицинска помощ във връзка с подобни изживявания. Въпреки че по делото се установява, че ищцата е претърпяла комплексна травма вследствие на произшествието и е била хоспитализирана в периода 03.09.2015 г. – 10.09.2015 г., въззивникът акцентира на обстоятелството, че на ищцата не са извършвани никакви хирургически интервенции, а единствено изследвания, като тя е била изписана от болницата в подобрено състояние. Счита се, че установеният от вещото лице период на възстановяване от 2-3 месеца, който е по-продължителен от обичайния при подобни увреждания, се дължи на възрастта на пострадалата и нейните придружаващи заболявания, доколкото експертът е потвърдил, че е възможно една травма да обостря вече съществуващи възрастови изменения на тазобедрените стави, без да дава категоричен извод за това, както приел СРС. Освен това констатациите на съда, че ищцата е продължавала да изпитва болки при седене се основавали единствено на показанията на нейния син, докато от показанията на другата разпитана по делото свидетелка и заключението на вещото лице се установявало, че В. се е възстановила след 2-3 месеца. Оспорва се и изводът, че обезщетението съгласно чл. 82 ЗЗД в случай на непозволено увреждане цели репариране на пълната вреда, което изисква определяне на размера му именно към кrая на съдебното дирене пред съответната инстанция. Поради изложеното се счита, че със заплащането на обезщетение в размер на 6000 лева застрахователят на виновния за произшествието водач изцяло е обезщетил търпените от ищцата неимуществени вреди. Поради това се счита, че исковете за обезщетение, както и обусловените от тях претенции за лихва за забава, са неоснователни. По тези съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Ц. А. В., чрез адв. Л. М., с която се излага становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Претендират се разноски за безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

От събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на предявената искова претенция по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), а именно реализирано застрахователно събитие – ПТП от 03.09.2015 г. в гр. Казанлък, при което ищцата е пострадала, пресичайки на пешеходна пътека на ул. „Капрони“, на кръстовището с ул. „Орешака“, не била пропусната от водача на л. а. „Опел Вектра“, рег. № ********* - И.Л..Ч., вследствие на което била блъсната и паднала на пътното платно. Следователно се установява и предизвикано противоправно и виновно поведение от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач И.Л..Ч., с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, претърпени от ищцата Ц. А. В. вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Тези факти, освен установени с приетите доказателства, са признати от ответника с извършеното от него извънсъдебно плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 6000 лева и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 184,79 лева.

Спорните въпроси между страните във въззивното производство са свързани с размера на следващите се на ищцата обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

От представената по делото медицинска документация, че установява, че Ц. А.

В., на 67 години към датата на инцидента, е транспортирана от местопроизшествието от екип на ЦСМП – гр. Стара Загора до МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ ЕООД, където е била хоспитализирана в периода 03.09.2015 г. - 10.09.2015 г, с диагноза: контузио капитис, комоцио церебри, контузио торацис лоби декстра, контузио генус декстра.

Видно от болнични листове № Е20152820907 от 10.09.2015 г. и № Е20153293640 3 от 12.10.2025 г. се установява, че ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в общ размер на 58 дни за периода 03.09.2015 г. – 30.10.2015 г.

Като писмени доказателства по делото са приети заверени копия от фактури и касови бонове за заплатени суми в общ размер на 218,79 лева за периода 23.09.2015 г. 21.11.2017 г. за извършени медицински прегледи, за медикаменти, за изследвания, за издаване на болничен лист от ЛКК, издаване на копия от медицинска документация.

По делото е прието заключение съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация. Вещото лице констатира, че вследствие на процесната злополука дясната страна на ищцата е контактувала с предната част на автомобила, след което пострадалата е паднала върху пътното платно, като е претърпялa следните травматични увреждания: контузия на главата (хематом на клепача на лявото око), сътресение на мозък, по типа зашеметяване, без пълна загуба на съзнание, реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на гръдния кош (странично-външно в дясно) и контузия на дясното коляно, с кръвонасядане по латералната (външната-странична) повърхност, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според заключението претърпените увреждания са обострили вече съществуващи възрастови изменения на опорнодвигателния апарат, като двустранна коксартроза, гонартроза, цервикоартроза, лумбална спиндилоза, а създаденият стрес може да влоши придружаващото заболяване диабет - тип 2 и да причини спазъм на мозъчни съдове, с което да се отрази негативно върху здравния статус на ищцата. Вещото лице констатира, че тя е била временно неработоспособна за 58 дни, като причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата в първите 15-20 дни и в началото на раздвижването, а продължилите оплаквания са във връзка с обостряне на предшестващи инцидента заболявания. Прието е, че получените травматични увреждания са отзвучали в рамките на около два месеца. Според вещото лице при удара от автомобила ищцата е получила контузия странично-дясно в областта на дясното коляно и гръдния кош, а при падането е получила контузията на главата (хематом на клепача на лявото око) и мозъчно сътресение. Посочено е, че описаните в медицинската документация увреждания са в причинна връзка с ПТП, а придружаващите заболявания са предшествали инцидента.

В съдебно заседание вещото лице, изготвило СМЕ, уточнява, че претърпяното от ищцата мозъчно сътресение е без пълна загуба на съзнание, тоест от типа на зашеметяване, при което лицето се дезориентира и не си спомня ясно всичко, което се е случило. В такова състояние пострадалата е била хоспитализирана. Към онзи момент била на 67 години. Във фиша за спешна медицинска помощ е била посочена работна, а окончателната диагноза е уточнена впоследствие, след постъпването на пациента в 4 неврохирургия. Не са установени данни за контузия на мозъка, а единствено за сътресение. Посочено е, че при приемане в болницата не са установени пареза или счупване, като са направени съответни рентгенови снимки. Установени са двустранна коксартроза и възрастови промени, като след време болките в лявата слабинна гънка продължили. Вещото лице уточнява, че е възможно при блъскането отдясно и падането наляво причинената травма да обостри вече съществуващи възрастови изменения на тазобедрените стави. Уточнява, че данни за продължителни оплаквания се черпят от представен амбулаторен лист за консултация с невролог от 09.10.2015 г., според който ищцата е имала световъртеж и замаяност – типични отклонения, следствие на мозъчно сътресение. В принципен план оплакванията от мозъчно сътресение без загуба на съзнанието отшумявали в рамките на около 30 дни, но в конкретния случай данните сочат за диапазон между два и три месеца. По отношение на придружаващото заболяване диабет -тип 2, вещото лице сочи, че става въпрос за възрастов диабет, който се следи от ендокринолог, като това заболяване в принципен план може да доведе до промени в съдовете и мозъчното кръвооросяване, но не означава, че то е водещо.

За установяването на претърпените неимуществени вреди, тяхното естество и интензитет на преживяванията, както и причинната им връзка с извършеното деяние, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.Ц.В. и Д.И.К..

Свидетелят А.В. (син на ищцата) споделя, че е разбрал за произшествието на следващия ден от кръстницата си, тъй като по това време живеел в гр. Варна. Когато пристигнал в гр. Казанлък, веднага отишъл в болницата. Заявява, че се е уплашил, защото майка му била неразпознаваема – лицето й било синьо, едното й око било много подуто и едва се отваряло, бузата й била наранена, а лицето – одрано. Майка му едва говорила, но му казала, че цялата е натъртена, посинена и не може да се движи.