Решение № 4718 от 27.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4718 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20221110139687 по описа за 2022 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ****,**** ( преобразувано от „****,***** ),със седалище и адрес на управление гр****,представлявано от *****,против Д. С. А.,ЕГН **********,с адрес *****,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1303,35 лева главница по договор за заем,277,24 лева договорна лихва за периода 27.04.2019 г. до 22.03.2020 г.,73,60 лева мораторна лихва за периода 23.03.2020 г. до 22.01.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че ищецът е носител на вземане на основание сключен договор за цесия с *****. В исковата молба се твърди,че между ***** и Д. С. А. е сключен договор за заем № 5517538 на 28.03.2019 г.,при което на ответника е предоставена сумата от 1400 лева,а договорът служи като разписка за получената парична сума. Ищецът твърди,че е уговорено връщане на паричната сума на 12 месечни погасителни вноски. В исковата молба се поддържа,че ответникът е заплатил сумата от 281,60 лева и други плащания не са правени. Ищецът твърди,че неиздължената парична сума е 1303,35 лева главница,277,24 лева договорна лихва и 73,60 лева мораторна лихва. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция.

Ответникът Д. С. А. в депозирания писмен отговор чрез назначения 1 особен представител изразява становище за неоснователност на исковете – твърди се,че са представени рамков договор и приложение,които не доказват прехвърляне на вземането,т.е. ищецът не е доказал да има качеството кредитор. Твърди се,че договорът за заем съдържа неравноправна клауза,която е нищожна,а същата води до необосновано увеличаване размера на задължението. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „**** е претендирал от Д. С. А. сумите от 1303,35 лева главница,277,24 лева договорна лихва за периода 27.04.2019 г. до 22.03.2020 г.,73,60 лева мораторна лихва за периода 23.03.2020 г. до 22.01.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Видно от договор за паричен заем № 5517538,сключен на 28.03.2019 г. между *****,като заемодател,и Д. С. А.,като заемодател,дружеството се задължава да предаде в заем сумата от 1400 лева,а заемополучателят приема да връща паричната сума на 12 погасителни вноски.

Приет е разходен касов ордер от 28.03.2019 г.,съгласно който ***** изплаща на основание договор за заем на Д. С. А. сумата от 1400 лева.

Установява се,че с рамков договор,сключен между *****,като цедент,и „***,като цесионер,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което цедентът се съгласява да прехвърли свои вземания към трети лица,а цесионерът приема да придобие същите при уговорените между страните условия.

Според приложение № 1/01.04.2020 г. към рамков договор за цесия,*** прехвърля на „*** свои вземания към Д. С. А. по договор за заем № 5517538.

Прието е потвърждение за сключена цесия от *****,както и пълномощно,с което ***** упълномощава „*** да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземането.

Приложено е уведомление от ***** чрез „***,с което уведомява Д. С.

А. за прехвърляне на вземането по договор за заем № 5517538.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че по договора за кредит е заплатена сумата от 281,60 лева,с която са погасени главница в размер от 96,65 лева,лихва в размер от 47,04 лева,55,16 лева такса експресно разглеждане и 82,75 лева неустойка,неиздължените парични суми възлизат на 1303,35 лева главница,277,24 лева договорна лихва и 110,78 лева мораторна лихва.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено 2 възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер. Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено на ищеца да проведе доказване за материалноправните предпоставки за уважаване на иска. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че е носител на вземането на основание сключен договор за цесия,да установи,че вземането е действително и съществува,да докаже,че е сключен договор за заем,предоставена е заемната парична сума,да докаже по какъв начин е уговорено връщането на заемната парична сума,да установи уговаряне на договорна лихва и да докаже размера на уговорената договорна лихва. В тежест на ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно договорните си задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок от даването на указания за предявяване на иск,т.е. на 11.03.2021 г.

Софийският районен съд счита,че е доказано,че дружеството ищец е активно легитимирано да претендира паричните суми като носител на вземането на основание сключен договор за цесия. Договорът за цесия е двустранен консенсуален договор,съгласно който едната страна приема да прехвърли свои вземания към трети лица,които другата страна се съгласява да придобие,т.е. настъпва промяна в личността на кредитора. За да счете,че е доказано,че ищецът е носител на вземането на основание договор за цесия,съдът взе предвид,че е представен рамков договор за цесия,според който страните по договора са постигнали принципно съгласие за прехвърляне на вземания,представено е и приложение,което съдържа данни,че е прехвърлено вземане по конкретния договор за заем № 5517538,а и освен договора и приложението към исковата молба са представени потвърждение за цесия и пълномощно,с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжника. Съвкупният анализ на доказателствата по делото позволява да бъде възприето,че ищецът е доказал,че вземането по договора за заем му е прехвърлено и ищецът може да претендира паричните суми,които са му прехвърлени. Съдът счита,че е доказано уведомлението за цесия да е достигнало до ответника А.,в която насока взе предвид,че уведомлението за цесията е приложено като препис към исковата молба,респективно с връчването на препис от исковата молба уведомяването е достигнало до ответника – в този смисъл решение № 123/24.06.2009 г.,постановено по търг.дело № 12/2009 г. по описа на ВКС. Отделно от това,разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД предвижда,че действието на цесията за длъжника настъпва,считано от уведомяването,т.е. за времето до уведомяване за прехвърляне на вземането длъжникът може валидно да плати на предишния кредитор,а в конкретния случай ответникът А. не ангажира доказателства относно реализиране на плащания към дружеството заемодател. Така мотивиран,съдът счита,че е доказана първата изискуема от закона предпоставка.

Софийският районен съд счита,че искът в частта,в която е претендира главница по договор за заем в размер от 1303,35 лева е доказан по основание 3 и по размер. Договорът за заем е реален договор,т.е. за реализиране на фактическия му състав е необходимо освен да бъде доказано,че страните са постигнали съгласие за предмета на договорното правоотношение да бъде установен и фактът на предаване на паричната сума. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че е сключен договор за заем между ***** и ответника А. за сумата от 1400 лева като и от съдържанието на договора за заем – чл.2,ал.2 от договора за заем сочи,че договорът има характер на разписка за паричната сума,а и предаването на паричната сума се доказва и от представения разходен касов ордер. Отделно от това,аргумент в подкрепа на извода,че заемната парична сума е получена от ответника А. е и наличието на частични плащания по договора за заем,защото тези плащания доказват,че заемната сума е усвоена. С оглед обстоятелството,че ищецът е доказал да е сключен договор за заем и да е предоставена заемната парична сума,преценката дали искът за връщане на сума по договор за заем е основателен е обусловена от това дали заемополучателят е върнал заемната парична сума. Доказването точното изпълнение на задължението за връщане на паричната сума е възложено в тежест на ответника А.. От събраните в хода на производството доказателства се установява,че ответникът А. е направил частични плащания,след което е преустановил изпълнението,при което искът за сумата от 1303,35 лева.

Уважаването на иск за присъждане на договорна лихва е обусловено от доказване,че дължимост на договорна лихва е уговорена. Представеният по делото договор за заем позволява да бъде възприето,че страните са уговорили дължимост на договорна лихва – съгласно чл.2,ал.1 от договора всяка погасителна вноска включва главница,както и договорна лихва като фискираният лихвен процент по договора за заем е 40,32 %. Договорната лихва представлява печалба за дружеството заемодател – договорната лихва има възнаградителен характер и е дължима по време на действие на договорното правоотношение – всяка погасителна вноска включва погасяване на част от уговорената договорна лихва. Съдът намира,че клаузата за договорната лихва е действителна,тъй като единственото ограничение,което следва да бъде възприето е предвиденото такова в разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,а в конкретният случай уговорената договорна лихва при фискиран лихвен процент от 40,32 % не нарушава императивна правна норма,поради което съдът счита,че искът за договорна лихва е доказан по основание,а и по размер за сумата от 277,24 лева.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказването,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забавата длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато задължението има падеж или срок за плащане,без да е необходима покана,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ падежната дата или деня,следващ последния ден от срока,а ако изпълнението на задължението няма срок необходимо е кредиторът да отправи покана,за да постави длъжника в забава. В настоящия случай с договора за заем страните са постигнали съгласие заемът да бъде връщан на погасителни вноски като всяка погасителна вноска има падежна дата,която е посочена в чл.2,ал.4 от договора за заем. Точното изпълнение на задълженията на заемополучателя означава,че на всяка от падежните дати следва да бъде заплатена 4 погасителната вноска. В хипотезата на допуснато неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата парична сума от датата,следваща падежната дата длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на мораторна лихва. Съдът,отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според което размерът на мораторната лихва възлиза на 110,78 лева,приема,че искът,предявен за сумата от 73,60 лева подлежи изцяло на уважаване.

Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81f9f356-edda-4d94-ad39-121c0dd49df0