Решение № 69 от 15.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600166 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК .

В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане на осъдения А. А. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 367/2023 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, отмяна на постановеното по него решение № 66/17.05.2023 г. и потвърдената с него присъда № 29/07.06.2023 г. по НОХД № 638/2022 г. на Районен съд – Кърджали, като вместо това А. К. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. В искането се излагат доводи за наличието на касационни основания по 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият и неговият защитник адв. А. П. поддържат депозираното искане, като алтернативно се прави и искане делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив дава 1 заключение, че искането на осъденото лице е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.

Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Съображенията за това са следните:

С присъда № 29/07.06.2023 г., постановена по НОХД №

638/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, подсъдимият А. А. К., е признат за виновен в това, че на 17.01.2021 г. от язовир „*“, находящ се в землището на с. *, общ. *, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „*“ с рег. № *, е отнел чужди движими вещи - лодка вид „*“ с две пластмасови гребла с алуминиеви дръжки, извънбордов двигател марка „*“ 20 к.с., ведно с управление за двигателя в комплект с жилото, 2 броя спасителни жилетки с надпис „*“, 1 брой голям алуминиев кеп за риболов с алуминиева дръжка и черна плетена мрежа, 2 броя плетени метални живарници за риба, 2 броя туристически сгъваеми столове, 2 броя плажни чадъри, брезент за покриване на лодката сив на цвят изработен по поръчка под формата на лодка с размери дължина 5 метра и широчина 2,20 метра, тъмносин дъждобран с надпис „*“, 1 торба от плат за инструменти, обикновени клещи, 6 броя обикновени гаечни ключове, 2 броя ключове за запалителни свещи, 4 броя обикновени отвертки, 2 броя резервни запалителни свещи и дребни риболовни принадлежности -куки, плувки, олово, всичко на обща стойност 5188.45 лева, от владението на М. М. М. от с. *, общ. * без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл. 195, ал. 1 т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия А. А. К. наказание лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години.

2

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия К. са възложени направените по делото разноски.

По жалба на подсъдимия, чрез неговия защитник, срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № 367/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. С решение № 26 от 20.02.2024 г., постановено по посоченото дело, първонстанционната присъда е потвърдена. Решението е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му.

С постановяването срещу А. А. К. на осъдителна присъда за извършена от него квалицицирана кражба и с потвърждаването на тази присъда от въззивния съд, е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като е нарушено едно от основните права на всеки обвиняем/подсъдим – да научи въз основа на какви доказателства е обвинен и осъден.

Проверката на доказателствените материали, които според двете съдебни инстанции „по безспорен и категоричен начин“ установяват приетите за установени - показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и заключенията на вещите лица, изготвили стоково-оценъчната и техническата експертизи, не сочат нито наличието на такава безспорност, нито на такава категоричност, както и че водят „до единствения възможен извод, че именно подсъдимият К. е извършил деянието, за което е предаден на съд“ (последното е цитат от мотивите на окръжния съд).

Последством събраните по делото доказателства е установено, че:

- Подсъдимият А. К. е бил назначен на длъжност „*“ в * „*“ към * „*;

- подсъдимият А. К. е ползвал служебен телефонен с номер **********, собственост на *.

- Сдружението разполагало с лек автомобил „*“ с рег. № *, който бил зачислен и се съхранявал на територията на * „*“. Сдружението разполагало и с колесар, който не бил регистриран;

- Достъп до ключовете на лекия автомобил „*“ имали както подсъдимия, така и други служители на участъка;

3

- Свидетелят М. М. притежавал лодка тип „*“, с основни цветове бяло и синьо, с извънбордов двигател марка „*“, с управление за двигателя. От лятото на 2020 г. той я съхранявал вързана за шамандура в близост до брега на язовир „*“ в землището на с. * до ресторанта на свидетеля С. О.. Лодката била оборудвана със спасителни жилетки, алуминиев кеп за риболов, 2 броя плетени метални живарници за риба, 2 броя пластмасови гребла с алуминиеви дръжки, 2 броя туристически сгъваеми столове, 2 броя плажни чадъри и брезент за покриване на лодката с размери пет метра дължина и 2,20 метра широчин, както и дъждобран и торба от плат с намиращите се в нея 1 брой обикновени клещи, 6 броя обикновени гаечни ключове, 2 броя ключове за запалителни свещи, 4 броя обикновени ответрки, 2 броя резервни запалителни свещи и дребни риболовни принадлежности.

Лодката била вързана с дебел синджир, който бил заключен с голям секретен катинар за шамандура в близост до ресторанта, където се съхранявали и много други лодки. Поради голямото количество паднали валежи в началото на месец януари 2021 г. и покачване на нивота на водата на язовира, лодката на свидетелят М. М. повдигнала тежестта на шамандурата и се изместила навътре в язовира, а именно зад острова срещу вилата на * „*“ в землището на с. *.

- На 17.01.2021 г. рано сутринта подсъдимият А. К. отишъл до дома на свидетеля Ю. М. М. в с. *, общ. *, откъдето го взел със служебен автомобил марка „*“ и отишли в * „*“, за да нахранят дивеча там. Докато зареждали хранилките, двамата видели до острова от страна на *, лодката на свидетеля М. М.. Около 10,00ч. хранилките за дивеча били заредени, при което подсъдимият А. К. върнал свидетеля Ю. М. до дома му в с. *.

- На 23.01.2021 г. свидетелите Г. Ю. и А. Б. били на работа като служители в *. Около 14,20 ч. те с патрулния автомобил били на отбивката за обекта на гражданска защита, в землището на с. *. На около 20 метра от главния път, в ляво по посока от с.* към с. *, двамата забелязали на една поляна лодка без колесар, при което отишли до нея и установили, че тя е синьо бяла на цвят и без двигател. За намерената лодка уведомили дежурния в ОДЧ при *. По - късно същият ден свидетелят М. М. дошъл на мястото и разпознал собствената си лодка.

Т.е. нито от гласните доказателства, нито от намиращите се в 4 делото писмени доказателства, още по-малко от заключенията на двете експертизи, извън описаното по-горе, е установено прието от районния, споделено изцяло от окръжния съд, че: „На 17.01.2021г. вечерта подсъдимият А. К. изтеглил на брега лодката на свидетеля М. М., качил я на служебния колесар на участъка, а от там го закачил към лекия автомобил „*“ с рег.№ * и след 20,00ч. потеглил в посока гр.*. В 21,35ч. същата вечер деецът А. К. с управлявания от него автомобил и тегления колесар с поставената върху него лодка собственост на свидетеля М. М. преминал през гр.* и продължил движението си към гр.*. В 21,53ч. управлявания от подсъдимия описан автомобил теглещ колесар с лодка преминала през контролна точка от системата на АПИ на с.*. От там той продължил пътя си през гр.*, когато в 22,32ч. същият автомобил с колесар и лодка върху него бил засечен от камера поставена на бензиностанция „*“ в с.*. През гр.* и с.* достигнал до с.*, където семейството му притежавало вилен имот. На неустановено място той разтоварил и изоставил инкриминираната лодка заедно с вещите в нея, и на следващият ден подсъдимият А. К. с посочения служебен автомобил и с тегления празен колесар рано сутринта се върнал в * „*“.

В основата на изводите на двете инстанции относно авторството на инкриминираната кражба на подсъдимия К. са залегнали само предположения. Така напр., за приетото, че в телефонен разговор със свидетеля А. Х. подсъдимият му признал за допусната „грешка“ и дори ходил при него в РУ - *, са кредитирани изцяло показанията на този свидетел, включително и тези от досъдебното производство, докато обясненията на подсъдимия по този въпрос – че няма спомен през м. януари 2021 г. да са говорили по телефона и да са се срещали, са отхвърлени като недостоверни.

Дори и да има данни за проведен телефонен разговор между двамата, от тази статистика не може да се направи извод за неговото съдържание.

За да постанови осъдителната присъда, районният съд се е позовал и на данните в справката за трафичната информация за СИМ картата на служебния телефон, използван от подсъдимия, които е съпоставил и приел, че съответстват на отчетените часове на записите на видеокамерите на бензиностанция „*“ в гр. *, в ДУ „*“, бензиностанция „*“ и по системата на АПИ, съобразявайки и показанията на свидетеля П. П. – полицейски 5 служител. Така, без да има специални знания по въпроси, които поначало се изясняват от вещи лица - специалисти в областта на цифровите и комуникационни технологии, е направил извод за движението на лекия автомобил и описал пътя му по населени места от ДУ „*“ до с.* на инкриминираната дата и обратно на следващия ден. Без отговор е останал и въпросът как процесната лодка, след като е прието, че е откарана от подсъдимия до с. *, което се намира в общ. *, обл. *, където той я разтоварил и на другия ден се върнал с празен колесар в ДУ „*“, след няколко дни същата лодка е намерена в землището на с. *, което се намира в общ. *, обл. *. Така приетото от районния съд влиза в противоречие с кредитираните с доверие показания на свидетеля А. Х., въз основа на които е направен извод, че пред него подсъдимият е признал, че „на 17.01.2021 г. е закарал лодка с колесар до с. *, където я изоставил, с което фактически признал извършването на престъплението“, което поставя под съмнение въз основа на кои доказателства е приета за установена описаната фактическа обстановка.

Фактическата неизясненост, при която първоинстанционният съд е постановил присъдата си, въззивният съд е могъл да отстрани с предоставените му широки правомощия (преразпит на свидетели, извършване на очни ставки, назначаване на експертизи и т.н.). Като не го е сторил, е постановил на свой ред процесуално незаконосъобразен акт. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните права на К., тъй като по отношение на него е постановен осъдителен съдебен акт при ненапълно изяснена фактическа обстановка. В резултат на това неправилно е приложен и материалния закон. И двата съдебни акта подлежат на отмяна след възобновяване на производството. Тъй като констатираното нарушение може да бъде отстранено от въззивния съд, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Кърджалийския окръжен съд от стадия на въззивното съдебно заседание, на етапа по допускане на доказателствата по чл. 327 от НПК.