Решение № 2871 от 21.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2871 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100501059 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20195897/08.10.2021 г., постановено по гр. д. № 7826/21 г. по описа на СРС, 165 състав, М. А. П. е осъден да заплати на М. И. Г. сумата от 1600 лв., представляваща заемна сума по неформален договор за заем от 09.10.2017 г., за заплащане на семестриални такси към Нов български университет, специалност „Право“, за първи семестър за учебната 2017/2018 г., с уговорен краен срок за плащане – до 31.01.2018 г., и сумата от 942,82 лв., представляваща заемна сума по неформален договор за заем от 17.07.2019 г., за заплащане на местен данък за МПС към СО, район Младост, дирекция „Общински приходи“, партида № 7213Т246863, за лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******* за периода 2014 – 2019 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 114,00 лв., представляваща разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от М. А. П. срещу решение № 20195897/08.10.2021 г., постановено по гр. д. № 7826/21 г. по описа на СРС, 1

165 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че необосновано съдът е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем. Твърди, че от писмените доказателства по делото се установява, че сумата от 1600 лв. е заплатена по сметка на Нов български университет, специалност „Право“, за първи семестър за учебната 2017/2018 г., а сумата от 942,82 лв. е заплатена по сметка на СО, район Младост, дирекция „Общински приходи“, партида за лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******* за периода 2014 – 2019 г., като от това плащане не се доказва съдържанието на заемното правоотношение, размера на заемната сума и срока за връщането й.

Поддържа, че от събраните по делото свидетелски показания не се установява ответникът да се е задължил да връща заемните суми, както и срока за връщането им. Счита, че съдът не е преценил показанията на свидетелите О.Г. и Б.Р. с оглед всички останали доказателства, като по отношение на показанията на свидетеля Г. не е отчел, че същият е съпруг на ищцата, поради което показанията му е следвало да ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Твърди, че показанията на разпитаните свидетели противоречат на представените като доказателства по делото платежни нареждания, в които не било посочено като основание за плащане „заем“. Поддържа, че съдът се е произнесъл свръх петитум, като е присъдил законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.02.2021 г. до окончателното плащане. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - М. И. Г. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че твърденията във въззивната жалба, че не е налице договор за заем, както и че сумата не е била предоставена при твърдяните условия, са необосновани. Твърди, че правилно съдът е кредитирал показанията на двамата свидетели, доведени от ищцата, които лично са присъствали и са чули разговорите между ищцата и ответника, на които ответникът е поискал в заем двете суми – едната за плащане на семестриална такса в НБУ, а другата – за заплащане на просрочени 2 задължения към МДТ – Младост, с обещание – да ги върне в определен срок.

Посочва, че показанията на двамата свидетели са ясни, непротиворечиви и в логическа последователност. Иска се от съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата М. И. Г. твърди, че ответникът М. А. П. е бивш съпруг на дъщеря й М. Г.. Посочва, че в края на м. септември 2017 г. ответникът й е поискал в заем сумата в размер на 1600 лв., която му била необходима, за да заплати семестриалната си такса за обучение за първия семестър на учебната 2017/2018 г. в департамент „Право“ при Нов български университет. Посочва, че на 09.10.2017 г. е заплатила по банков път чрез кредитната си карта сумата в размер на 1600 лв. за семестриална такса на ответника в НБУ. Твърди, че уговорката й с ответника била предоставената в заем сума да й бъде върната до края на м. януари 2018 г. Посочва, че в началото на м. юли 2019 г. ответникът отново й поискал заем, за да плати просрочени задължения към СО, район Младост – данък за МПС по партида № 7213Т246863 – 819,21 лв., дължими към 02.07.2018 г., 61,42 лв., дължими към 01.07.2019 г., представляваща вноска за първото шестмесечие на 2019 г., както и 62,19 лв., представляваща вноска за второто шестмесечие на 2019 г., или сумата в общ размер от 941,85 лв. Твърди, че на 17.07.2019 г. ищцата е платила в СО, район Младост, сумата в размер на 880,63 лв., а на 29.07.2019 г. – остатъка от 62,19 лв., както и че ответникът обещал да й върне заемната сума, след като започне работа. Посочва, че на 01.04.2020 г. ответникът започнал работа, но дадената му в заем сума не й била върната. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1600 лв., представляваща заемна сума по неформален договор за заем от 09.10.2017 г., за заплащане на семестриални такси към Нов български университет, специалност „Право“, за първи семестър за учебната 2017/2018 г., и сумата от 942,82 лв., представляваща заемна сума по неформален договор за заем от 3

17.07.2019 г., за заплащане на местен данък за МПС към СО, район Младост, дирекция „Общински приходи“, партида № 7213Т246863, за лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******* за периода 2014 – 2019 г. Претендира разноски.

Ответникът - М. А. П. оспорва наличието на облигационни правоотношения с ищцата по договори за заем. Твърди, че към датите на плащанията – 09.10.2017 г., 17.07.2019 г. и 29.07.2019 г. е бил в граждански брак с дъщерята на ищцата, поради което тя следвало да отговоря солидарно за дълга. Претендира разноски.

Видно от месечно извлечение по кредитна карта VISA CLASSIC, издадено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с титуляр М. Г., касаещо периода от 16.09.2017 г. до 15.10.2017 г., на 09.10.2017 г. е извършено плащане с кредитната карта на сумата в размер на 1600 лв. в полза на НБУ – София.

От неоспореното от страните удостоверение с изх. №

50/27.07.2020 г., издадено от изпълнителния директор на Нов български университет, се установява, че на 09.10.2017 г. е платена такса за обучение в размер на 1600 лв. в полза на студента М. П., като плащането е извършено на ПОС терминал с банкова карта на М. Г..

От писмо от Столична община за задължения по данъчна партида № 7213Т246863 с титуляр М. П. е видно, че към 12.07.2019 г. същият има следните задължения за данък върху МПС – главница в размер на 634,80 лв. и лихва за забава в размер на 184,41 лв., дължими към 02.07.2018 г., главница в размер на 61,23 лв. и лихва за забава в размер на 0,19 лв., дължими към 01.07.2019 г., и главница в размер на 61,22 лв., дължима към 31.10.2019 г.

От платежно нареждане от 17.07.2019 г. се установява, че на 17.07.2019 г. М. И. Г. е наредила плащане в полза на СО, район Младост, на сумата в размер на 880,63 лв., с посочено основание за плащане – данък МПС/партида № 7213Т246863, до 01.07.2019 г., и със задължено лице – М. А. П..

От платежно нареждане от 29.07.2019 г. се установява, че на 29.07.2019 г. М. И. Г. е наредила плащане в полза на СО, район Младост, на сумата в размер на 62,19 лв., с посочено основание за плащане – данък МПС/партида № 7213Т246863/01.07.2019 г., и със задължено лице – М. А. П..

От извлечение от сметка от 31.07.2019 г. на М. И. Г., издадено от 4

„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, за периода от 29.06.2019 г. до 31.07.2019 г., се установява, че на 17.07.2019 г. М. Г. е превела по банков път в полза на Столична община, район Младост, сумата в размер на 880,63 лв., с основание за плащането - данък МПС/партида № 7213Т246863/01.07.2019 г., и със задължено лице – М. А. П., както и че на 29.07.2019 г. М. Г. е превела по банков път в полза на Столична община, район Младост, сумата в размер на 62,19 лв., с основание за плащането - данък МПС/партида № 7213Т246863/01.07.2019 г., и със задължено лице – М. А. П..

От писмо с изх. № 7213004210/30.08.2021 г., издадено от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП – Младост“, се установява, че на името на М. П. са регистрирани следните леки автомобили:

„Форд Фиеста“, с рег. № *******, деклариран в ОП – Младост на 29.02.2008 г., и закрит към 31.10.2010 г., и „Ауди А4“, с рег. № ******* деклариран на 12.07.2019 г. с начислен данък от 01.01.2014 г. В писмото е посочено, че М. П. е имал неплатени задължения за МПС с рег. № ******* от 2014 г. и лихви, изчислени към съответната дата. На 17.07.2019 г. със сумата от 880,63 лв. е покрито задължение за същия автомобил за периода от 2014 г. и частично за 2019 г., ведно с лихвите за същия период, изчислени към датата на плащане.

На 29.07.2019 г. със сумата от 62,19 лв. е покрито изцяло задължението за „Ауди А4“ за останалия данък МПС за 2019 г. и лихвите за изискуемите задължения с изтекъл срок на плащане.

За установяване на обстоятелствата, свързани с наличието на заемни правоотношения между страните, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите О.С. Г., Б.Т.Р. и А.Е.Б..

Св. Г. /съпруг на ищцата/ посочва, че в края на м. септември 2017 г. бил заедно с ищцата в апартамента на ответника, находящ се в гр. София, ж. к.

*******, тъй като трябвало да платят на майстора, който извършвал ремонт в апартамента. Заявява, че докато разговарял с него, чул, че ответникът поискал пари на заем от съпругата му, за да си плати семестъра в Нов български университет, както и че съпругата му казала, че ще преведе парите по банков път, а той й казал, че ще ги върне в края на м. януари 2019 г. Посочва, че след това съпругата му превела по сметка на Нов български университет около 600 лв. за семестриална такса. Заявява, че през 2019 г. ответникът, дъщеря му и внучето гостували в апартамента, в който живее свидетелят в гр. София, на 5 бул. *******, и тогава ответникът поискал да му платят данъците за МПС, тъй като дълги години не ги бил плащал. Тогава съпругата му казала да си напише данните, за да преведат парите, които били около 900 лв. Заявява, че тази сума била преведена от жена му по банков път на два пъти – първо – 880 лв., а след това – още 60 лв. Ответникът бил обещал да ги върне, но не го направил.

Св. Р. разказва, че през м. септември 2017 г. е правил ремонт в апартамент, находящ с в гр. София, бул. „*******“ , eт. 4. Посочва, че св. Г. го бил извикал да направи ремонта, тъй като дъщеря му била бременна по това време. Заявява, че в края на м. септември 2017 г., докато св. Г. му плащал, чул, че ответникът иска от ищцата в заем сумата от 1600 лв., а тя му казала, че преведе парите по банков път. Посочва, че знае от св. Г., че парите не са били върнати от ответника.

Св. Б. /приятел на ответника/ твърди, че са били колеги в ГДБОП и ДАНС. Заявява, че в периода 2017 – 2019 г. ответникът е работил в частна охранителна фирма. Сочи, че ответникът не му е споделял да е взимал пари на заем от бившата си съпруга или от бившата си тъща.