Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 785 от 19.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 1056/2022
Вид
Решение № 785
Подписан
19.12.2023
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 2, т. 24 · Закон за кредитните институции
  • чл.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.77 · Закон за кредитните институции
  • чл.12 · Закон за независимия финансов одит
  • чл.2 · Закон за независимия финансов одит
  • чл.35, ал.1 и ал.2 · Закон за независимия финансов одит
  • чл.35, ал.1 и ал.2 · Закон за независимия финансов одит

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001001056 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №310781/10.11.2022 година от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу решение №260628/12.10.2022 година, постановено по т.д.№8 година по описа за 2016 година на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че неизпълнението на одитора на договорите по писма за ангажименти от 01.10.2010 година и 08.11.2012 година и формата на вината за това неизпълнение нямат значение поради липсата на причинна връзка между дейността на одитора в изпълнение на ангажиментите по посочените договори и претендираните от ищеца за обезщетение вреди от отпуснати необезпечени кредити, които не са били провизирани, останали са несъбрани и това да е предпоставило отнемането на лиценза на банката. Съдът приема, че е обективно невъзможно несъответното на МОС одиторско мнение да е източник, който закономерно и неизбежно да 1 е породил твърдяните от ищеца неблагоприятни последици. Съдът приема, че няма причинна връзка между неизпълнението на договорите за одит на ГФО за 2010 и 2012 година и отнемането на лиценза на банката поради установената отрицателна стойност на собствения капитал, която е резултат от необходимост от обезценка на активи, проявена най-рано на 20.06.2014 година.Приема, че вредите не са резултат от даденото одиторско мнение, не са негова закономерна последица защото са резултат от проявлението на други, различни от евентуалното неизпълнение на одиторските ангажименти факти и не могат да се приемат за предвидими при сключване на всеки от двата договора. Посочените в уточнителната молба от 18.02.2016 година вреди, за които се претендира обезщетение в хипотезите на чл.34, изр.1 и 2 ЗНФО /отм./, настъпили в периода от 01.01.2011 година до предявяване на иска – 30.12.2015 година са от отпуснати кредити, които не са били провизирани и не са били събрани към предявяване на исковата молба. За да направи извода за липса на причинна връзка, съдът се е позовал само на Правилника за кредитната дейност на КТБ АД, приет от УС на 12.12.2000 година и на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които са възприети и тълкувани превратно. Съдът е следвало да съобрази, че просрочието на кредита е само един от критериите, при определяне на рисковата класификация, която е определяща при провизирането и неговия размер, че в конкретните случаи одиторът не е изследвал повече обстоятелства и не е взел предвид и други критерии освен просрочието, включително индикациите за влошено финансово състояние при определяне на рисковата класификация. Съдът приема, че одиторът не може да отговаря за вреди, настъпили в резултат на действията на служители на банката при осъществяване на дейността по отпускане, обезпечаване и събиране на кредити, върху които кредиторът не може по никакъв начин да влияе.

ЗНФО/отм./ не предвижда отпадане на имуществената отговорност на регистрирания одитор, в случай, че администраторите на одитираното предприятие са допуснали нарушения при изпълнение на задълженията си.

Одиторът носи отговорност за нарушенията на нормативните актове и Международните одиторски стандарти, регулиращи собствената му дейност.

При изясняване пределите на отговорността на одитора в случаи на извършени нарушения от страна на управителните органи на одитираното предприятие следва да се изходи от целите, които преследва независимия 2 финансов одит. Предназначението на одита е да разкрива нередности и това е посочено в съображенията към Регламент на ЕС 537/2014 година на Европейския парламент и на Съвета. При допуснати нарушения на стандартите, касаещи неговата дейност одиторът следва да отговаря за причинените от неговото неизпълнение вреди, изразяващи се в несъответствие на действителното финансово състояние на одитираното лице и представянето му в отчета, които съдът е следвало да съобрази, с оглед констатираните от вещите лица нарушения. Неправилно не е обсъдено заключението на тройната СИЕ. Въпреки констатираните факти и обстоятелства, които биха могли да бъдат квалифицирани като индикатори за измама от страна на ръководството на банката одиторът не е предприел адекватни действия за промяна на одиторската си стратегия и сезиране на БНБ в съответствие с изискванията на чл.77 от ЗКИ, не е отразил в одитните доклади вярно и точно констатациите си относно кредитната дейност на банката. Одиторските доклади са без забележки и модификации, като вещите лица имат възражения по съдържанието на докладите и подържат, че има несъответствия между фактическото състояние на кредитните сделки, в т.ч. констатирано от екипа на одитора и отразено в одиторските документи и отразеното мнение в одиторското заключение, че има несъответствие между констатираните факти относно кредитните сделки, липсата на документи, данни за влошено финансово състояние на кредитополучателите, липса на приходи, огромен брой предоговаряния, без да е изяснена причината за тях, които са индикация за преструктуриране или за рисков фактор за прекласифициране на кредитите в по-висока рискова категория, което от своя страна има пряко отношение върху размера на начислените провизии, съответно намаляване на отразения в ГФО на банката финансов резултат и върху капиталовата адекватност и изразеното в одиторския доклад мнение от одитора. Прието е от вещите лица, че констатираните при изпълнение на одитния ангажимент факти, свързани с кредитната дейност, класификацията на кредитите, изчисляването на провизиите е трябвало да бъдат проверени и отразени в заключенията на одитора най-малко като забележка, а по преценка и като „модифицирано мнение“, за да насочат евентуалните потребители на одиторския доклад, каквато е целта на одита. Вещите лица са посочили, че предоговорените кредити поради влошено финансово състояние на кредитополучателя са обект на допълнително отчитане за надзорни цели и на 3 засилен интерес поради повишен риск те да са източник на обезценка, като начислената провизия не съответства на действителното състояние на кредитите, минимална е. Стойностите за обезценка водят до намаляване стойността на собствения капитал на банката, въз основа, на който се изчислява капиталовата адекватност на банката. Вещите лица считат, че за процесните години е налице непризната в отчетите провизия, съответно загуба от обезценка. Ако печалбата за 2012 година в размер на 57 милиона е била намалена със 105 милиона за провизии от обезценка банката е следвало да има загуба. За 2012 година свободният капитал на банката е бил по-малко от 3 милиона и едно намаление би довело до падане под прага на задължителната капиталова адекватност. Вещите лица са посочили, че одиторите са констатирали влошеното финансово състояние на някои кредитополучатели, отразили са го в одиторските си доклади, но не са направили допълнителни процедури за проверка класификацията на тези кредити, дадена от банката. Тъй като не са оспорили и проверили рисковата класификация на кредитите, въпреки, че са имали основание за това няма никакви последващи стъпки - не е уведомено ръководството на банката, нито регулатора БНБ, поради което отразеното мнение в одиторския доклад не дава вярна и честна представа за имущественото и финансово състояние на банката. При тези доказателства може да се подържа, че от 31.12.2010 година се е формирал недостиг на капиталовата база на банката. Ако този недостиг е бил отчетен навреме БНБ е щяла да вземе съответните надзорни мерки.

Одиторът е следвало да издаде модифициран одиторски доклад и да отправи уведомление до БНБ, съответно да предизвика предприемането на надзорни проверки и като не е процедирал така е налице пряка причнно-следствена връзка между недостоверното представяне на финансовото състояние на банката и влошеното финансово състояние до степен на неплатежоспособност, проявила се през 2014 година. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „КПМГ ОДИТ“ ООД е депозирала писмен отговор, в който моли съда да постанови решение, с което потвърди постановеното първоинстанционно съдебно решение. Твърди в отговора, че в исковата молба се твърди, че вредите на ищеца са причинени в резултат на 4 независим финансов одит. Независимият финансов одит е легално понятие по смисъла на чл.2 ЗНФО/отм./ и е ясно дефиниран в МОС 200. Ангажиментите за преглед, за изпълнение на договорени и свързани процедури не съставляват ангажимент за одит и не се регламентират от ЗНФО и МОС. Ищецът недопустимо е разширил предмета на съдебното дирене, като на повторната СИЕ са поставени задачи извън предмета на правния спор. При даване на заключението си вещите лица са работили по документи, които са съставени от трети неучастващи лица, поради което същите не следва да се кредитират, тъй като е оспорена тяхната процесуална годност, относимост и верност, както и достоверността на направените фактически констатации. Същите са частни експертни заключения, както и удостоверявания на факти. Следва да се съобразят твърденията за вреди, описани в исковата молба и недопустимото изменение на иска, чрез навеждането на нови твърдения за вреди с въззивната жалба. Интерпретацията на счетоводната информация не би могла да бъде причина за вече настъпилата вреда, след като ищецът твърди, че вредата е в размера на отпуснатите кредити. Това, което одиторът може да представи е да установи дали ГФО вярно отразява така настъпилата загуба, с оглед приложимата рамка за финансово отчитане. Подържа писмения отговор, в частта за наличие на предпоставки, освобождаващи одитора от отговорност или намаляващи отговорността му.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 05.01.2016 година ищецът „КТБ“ АД /н/ излага, че е кредитна институция по смисъла на ЗКИ и е осъществявала дейност, регламентирана в чл.2 ЗКИ, като се е подчинявала на всички действащи разпоредби, регламентиращи дейността на банките в Република България. На основание чл.115, ал.1 и ал.2, т.2 и т.3 ЗКИ с решение №73/20.06.2014 година на УС на БНБ банката поради опасност от неплатежоспособност е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори на банката, ограничена е дейността и, като и е забранено да извършва дейностите съгласно банковия и лиценз, отстранени са от длъжност членовете на управителния и надзорния съвети и са лишени от правото на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акционерите с право на глас. С решение 114/16.09.2014 година на УС на БНБ е продължен срокът, за който „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ е поставена под специален надзор с продължаване действието на всички 5 произтичащи от това мерки. На основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ с решение №138/06.11.2014 година на УС на БНБ лицензията за банкова дейност на „КТБ“ АД е била отнета.

С решение №664/22.04.2015 година, постановено по т.д./н/№7549/2014 година СГС, ТО, VI-4 състав обявява неплатежоспособността на „КТБ“ АД/н/, определя началната дата на неплатежопособността-06.11.2014 година, открива производството по несъстоятелност на банката, обявява я в несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието на „КТБ“ АД /н/, прекратява правомощията на органите на банката, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на банката, лишава „КТБ“ АД /н/ от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С решение №1443/03.07.2015 година, постановено по т.д./н/2216 по описа за 2015 година на САС, ТО, 3-ти състав се постановява началната дата на неплатежоспособността да бъде 20.06.2014 година.