Решение № 401 от 05.04.2018, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 640/2018
- Вид
- Решение № 401
- Подписан
- 05.04.2018
- В сила
- 05.04.2018
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 50 · Семеен кодекс
- чл. 51 · Семеен кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ ......../05.04.2018 г. гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ГО, 27 с-в, в публичното съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното гр. д. № 640 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК, вр. чл. 50 от СК.
Oбразувано e по молба на Д Г.Д. и И.А.Д., с която претендират сключения помежду им граждански брак на 30.03.1984г., съгласно Акт за сключен граждански брак № 0002/30.03.1984г., издаден в с. Семчиново, общ.
Септември, обл. Пазарджик, да бъде прекратен чрез развод по взаимно съгласие. Посочват, че от брака им имат едно дете - А.И.Д., родена на ***г. в гр.Пазарджик. Молителите посочват, че между тях е постигнато сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие за развод, с оглед което претендират уредбата на личните и имуществени отношения между съпрузите след развода.
Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК и писмени доказателства.
В съдебното заседание на районния съд молителите поддържат молбата и представеното споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, като молят бракът им да бъде прекратен.
Районен съд – Пазарджик, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Удостоверение за сключен граждански брак от 06.02.2018 г., издадено от Община Септември, се установява, че И.А.Д. и Д Г. Михайлова на 30.03.1984 г. в в с. Семчиново, общ. Септември, обл.
Пазарджик, са сключили граждански брак, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0002 от 30.03.1984 г. в с. Семчиново, общ. Септември, обл. Пазарджик.
От представено по чл. 51 от СК споразумение между молителите се изяснява, че уреждат отношенията си по повод прекратяване на брака, както следва: 1. Семейното жилище, находящо се в с. Семчиново, общ.Септември, ул. „Седма“ № 1, което е собственост на съпруга И.А.Д. и не е предмет на СИО да се остави за ползване от него. 2. След развода съпругата Д Г.Д. да носи брачното си фамилно име Д.. 3.
Съпрузите не са придобили никакво недвижимо и движимо имущество, и МПС, представляващо съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 от СК. 4. Съпрузите нямат претенции към притежаваните от тях банкови сметки, относно придобитите по време на брака движими вещи и не си дължат издръжка един на друг, като със споразумението заявяват, че уреждат окончателно всички имуществени отношения помежду им.
В съдебното заседание, на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, молителите бяха изслушани от съда. Същите заявяват категорично, че решението им за развод е окончателно, не могат да продължат да живеят заедно, споразумението са подписали доброволно и са наясно с правните последици по всеки един пункт от него.
Съдът, като взе предвид така изготвеното и подписано от молителите споразумение, констатира, че съглашението не противоречи на закона и на морала. Роденото през време на брака дете на молителите е навършило пълнолетие, поради което няма други задължителни въпроси, които съпрузите следва да уредят със споразумението.
Съдът намира съгласието за развод на съпрузите за сериозно, взаимно и непоколебимо. При това положение бракът им следва да бъде прекратен, а споразумението утвърдено.
На основание от чл. 6, т. 3 от ТДТГПК, молителите следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Пазарджик окончателна държавна такса по иска за развод от 15,00 лв., дължима поравно от двамата съпрузи.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 30.03.1984 г. в с. Семчиново, общ. Септември, обл.
Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0002/30.03.1984г. в с.
Семчиново, общ. Септември, обл.
Пазарджик, между Д Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ. 51 ОТ СК, както следва:
1. Семейното жилище, находящо се в с. Семчиново, общ.Септември, ул. „Седма“ №1, което е собственост на съпруга И.А.Д. и не е предмет на СИО да се остави за ползване от него.
2. След развода съпругата Д Г.Д. да носи брачното си фамилно име - Д..
3. Съпрузите не са придобили никакво недвижимо и движимо имущество, и МПС, представляващо съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 от СК.
4. Съпрузите нямат претенции към притежаваните от тях банкови сметки, относно придобитите по време на брака движими вещи и не си дължат издръжка един на друг, като със споразумението заявяват, че уреждат окончателно всички имуществени отношения помежду им.
ОСЪЖДА, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТГПК, Д Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС
– ПАЗАРДЖИК сумата от 7,50 лева
- окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТГПК, И.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - ПАЗАРДЖИК сумата от 7,50 лева - окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
Десислава Тодорова