Решение № 124 от 02.05.2018, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр.ВРАЦА,02.05.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА мл.съдия СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ при секретаря Веселка Николова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №682 по описа за 2017 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София против решение №144/21.07.2017 год. по гр.дело №989/2016 год. по описа на РС-Козлодуй,с което съдът е отхвърлил предявения срещу Ц.И. *** установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 във вр.с чл.422 от ГПК за установяване дължимост на сумите,присъдени на ищеца в заповедното производство по ч.гр.дело №574/2016 год. по описа на РС-Козлодуй,а именно:главница в размер на 2010.45 лева, представляваща стойността на доставена в периода 18.04.2013 год. - 13.03.2016 г. и незаплатена електрическа енергия в електроснабден имот,находящ се в гр. Козлодуй,ул.****; лихва за забавено плащане на главницата в размер на 286.64 лева за периода 29.06.2013 год. - 19.04.2016 год.;законна лихва от датата на подаване на заявлението-28.04.2016 год.,до изплащане на вземането.

Въззивникът поддържа,че решението е неправилно,като постановено при груби процесуални нарушения.Сочи,че ответникът пред РС-Козлодуй не е представил отговор в срока по чл.131 от ГПК,с което правото му да прави възражения и да посочва доказателства е преклудирано,а съдът е постановил решението си,като се е позовал на заключението на СТЕ,назначена въз основа на преклудирано доказателствено искане. Счита,че е доказал иска си,тъй като не се спори,че за исковия период страните по делото са били в облигационни отношения по продажба на електрическа енергия за електроснабдения имот, както и че ответникът не е заплатил задължението си по нито една от издадените фактури.

Иска решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго,с което бъде признато за установено,че ответникът му дължи всички описани в издадената Заповед за изпълнение суми.Претендира разноски за всички производства-заповедно, първоинстанционно и въззивно.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемият-ответник Ц.И. *** е депозирал отговор,в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба при изложените в нея доводи.Също претендира разноски.

Ответникът Ц.И.Ц. е обжалвал определение №912/ 20.10.2017 год.,постановено от РС-Козлодуй по същото дело в производство по чл.248 от ГПК,с което съдът е оставил без уважение негова молба за допълване на решение №144/21.07.2017 год. чрез присъждане и на сумата от 175.00 лева, представляваща направени от него разноски за вещо лице.Счита,че определението е неправилно и иска да бъде отменено,а молбата му уважена.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК ответникът по частната жалба "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София е депозирал отговор, с който се иска частната жалба да бъде оставена без уважение като недопустима.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба и частната жалба са процесуално допустими-подадени са от лица с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащи на обжалване съдебни актове.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран със заявление от "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Ц.И. *** за следните вземания: главница в размер на 2010.45 лева, представляваща стойността на доставена в периода 18.04.2013 год. - 13.03.2016 г. и незаплатена електрическа енергия в електроснабден имот,находящ се в гр. Козлодуй,ул.****;лихва за забавено плащане на главницата в размер на 286.64 лева за периода 29.06.2013 год. - 19.04.2016 год.;законна лихва от датата на подаване на заявлението-28.04.2016 год.,до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 105.94 лв.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 574/2016 год. по описа на РС-Козлодуй и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 346/04.05.2016 год. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Ц.И.Ц. е подал възражение,а заявителят "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София от своя страна е предявило установителния иск,предмет на настоящия спор.

В исковата молба са наведени доводи,че "ЧЕЗ Електро България"АД и ответника Ц.Ц. са били в облигационни отношения, регулирани чрез Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на "ЧЕЗ Електро България"АД, които са били всеизвестни и публикувани по съответния ред, като липсват данни да са оспорени от ответника.Твърди се, че ищцовото дружество е доставило до дома на ответника в гр. Козлодуй, ул. **** ел.енергия за периода от 18.04.2013г. до 13.03.2016г., който от своя страна не е заплатил същата, както следва:главница в размер на 2010.45 лева, представляваща стойността на доставена в периода 18.04.2013 год. - 13.03.2016 г. и незаплатена електрическа енергия ;лихва за забавено плащане на главницата в размер на 286.64 лева за периода 29.06.2013 год. - 19.04.2016 год.Твърди се,че ответникът е преустановил плащане на задълженията си за ползваните от него услуги,съставени са 8 бр. фактури : №*********/28.05.2013 г. на стойност 313.67 лв., №*********/28.08.2013 г. на стойност 169.49 лв., №*********/26.10.2013 г. на стойност 130.69 лв., №*********/23.02.2015 г. на стойност 999.22 лв., №*********/23.05.2015 г. на стойност 98.87 лв., №*********/18.11.2015 г. на стойност 215.65 лв., №*********/21.02.2016 г. на стойност 22.52 лв., №*********/20.03.2016 г. на стойност 60.34 лв.,или суми на обща стойност-главница 2010.45 лв.,като се дължи и 286.64 лв. лихва за забавено плащане за периода от 29.06.2013 г. до 19.04.2016 г. Към исковата молба са представени писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Ц.Ц. не е депозирал писмен отговор.

За изясняване на делото от фактическа страна РС-Козлодуй е назначил съдебно-техническа експертиза, от чието заключение е установено, че имотът на ответника Ц. е присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Електро България"АД, както и че за процесния период дружеството по партидата на ответника е издало 8 бр. фактури за доставена ел.енергия на стойност-главница 2010.45 лв., които не са заплатени.

Констатирано е още, че ответникът е подавал няколко жалби до ищцовото дружество за отклонения в напрежението и неработещи ел.уреди за периода 2009 г. -2015 г., като в резултат на това са съставени констативни протоколи, че действително е отчетено слабо напрежение, който проблем дружеството е поело отговорност да разреши. Експертът е посочил още, че ответникът е последен по захранващата линия, което местоположение се е явявало най-неблагоприятно по отношение доставената ел.енергия и се получавало отклонение в качеството на доставената в имота ел.енергия.В резултат на тези отклонения вещо лице е приело, че ел.уредите не могат да се ползват по предназначение, както и че това води до неправилно отчитане на ел.енергията в имота. Експертното заключение е прието от съда и не е оспорено от страните.

От събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че щом ищцовото дружество не е изправната страна в съществуващото облигационно отношение, като не е доставило съответстваща на изискванията за качество ел.енергия в дома на ответника, то не може да претендира ответникът да изпълни насрещното си задължение да му заплати доставената ел.енергия,и е отхвърлил предявения иск.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1,вр. чл.422 ГПК.Това е специален установителен иск,с който разполага кредиторът при оспорване на вземането от страна на длъжника.За допустимостта му е необходимо наличието на правен интерес,който се извежда от подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК. С този иск се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който следва да докаже възраженията си срещу вземането.

Установено е по делото,че между ответника Ц.Ц. и "ЧЕЗ Електро България"АД е съществувало облигационно отношение по силата на договор при общи условия за продажба на ел.енергия. По силата на този договор ищцовото дружество е задължено да продава на потребителите ел.енергия в съответствие с показателите за качество на търговската услуга, приети от ДКЕВР, а ответникът от своя страна да заплаща в срок, доставената и използвана в обекта ел.енергия.

Видно от събраните по делото доказателства, включително експертното заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза, ищцовото дружество е нарушило основен принцип на договорното право – точно изпълнение на задълженията за доставка на електроенергия. Електрическата енергия е вид стока, която трябва да бъде доставена на потребителите с определено качество, което се характеризира с непрекъснатост на захранването, постоянна честота, постоянна големина и форма на захранващото променливо напрежение, а нарушението на някои от тези показатели води до некачествена доставка. Категоричният извод на експерта е, че безспорно до ответника е доставяна ел.енергия, която по качество не е отговаряла на стандарта БДС EN 50160:2007 и не е годна за ползване от еднофазни или трифазни електрически уреди. В сметките на ответника Ц. не са извършени корекции в негова полза за консумирани от него количества, неотговарящи на стандарта/некачествена електроенергия/.

Нарушен е принципът за точно изпълнение на договора и неговите Общи условия, които вменяват в задължение на елктроснабдителното дружество доставяне на качествена стока /чл. 98б, ал. 2, т.

3 от ЗЕ/. Именно недопустимото отклонение в показателите за качеството на електрическата енергия е довело и до неправилно отчитане на ел.енергията в имота.

Ето защо, достигайки до същия правен извод, че предявения от"ЧЕЗ Електро България"АД иск е неоснователен, първоинстанционният съд е постановил един правилен съдебен акт. Щом ищцовото дружество не е изправната страна в съществуващото облигационно отношение, като не е доставило съответстваща на изискванията за качество ел.енергия в дома на ответника, то не може да претендира ответника да изпълни насрещното си задължение да му заплати доставената ел.енергия.

Във въззивната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно,като постановено при груби процесуални нарушения, тъй като ответникът Ц. *** не е представил отговор в срока по чл.131 от ГПК,с което правото му да прави възражения и да посочва доказателства е преклудирано,а съдът е постановил решението си,като се е позовал на заключението на СТЕ,назначена въз основа на преклудирано доказателствено искане.

Доколкото обаче несъмнено липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен, и няма основания да се приеме, че това освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154,ал.1 от ГПК,както и че неподаването на отговор по чл. 131 от ГПК не лишава ответника от правото да заяви становище по иска, съдът не е освободен от задължението да обсъжда събраните по делото доказателства с оглед твърденията и доводите на ответника и с цел установяване на истината и законосъобразното решаване на спора. В случая при изрично заявеното от ответника оспорване на иска,предявените от ищеца искове се явяват неоснователни поради установената, както бе посочено по-горе, недоказаност на претенцията му по чл. 124, ал.1, вр. с чл.422 ГПК въз основа на ангажираните и събрани по делото доказателства. Законът в разпоредбата на чл.131,ал.2, т.5 ГПК е категоричен, че възраженията се правят с отговора на исковата молба, който срок не е обвързан с доклада и представяне на доказателствата. Законът обаче има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет, например право на задържане и възражение за прихващане, както и правопогасяващите възражения. /Решение № 358/18.06.2010 г. по гр. дело № 1183/2009г, ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.