Решение № 10 от 05.02.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Каварна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20253240100373 по описа за 2025 година

Гр.д.№373/2025г. е образувано въз основа на искова молба, вх.

№2110/02.07.2024г., подадена от „АПС Бета ...” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1404, р-н Триадица, бул.“...“, №81 В, представлявано от управителите ..., чрез юрк.Б. Т., срещу Н. З. А. с ЕГТН ********** от гр.Каварна, ул.“...“, №3, вх.1, ет.4, ап.9.

Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът излага, че във връзка с Разпореждане № 324 от 18.06.2025 по ч.гр.д. № 443/2024 г. по описа на РС Каварна, с което са уведомени, че длъжникът Н. З. А., ЕГН ********** е получила заповед за изпълнение на парично задължение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, в законоустановения срок предявяват иск, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. З. А., ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета ...“ с ЕИК: ... вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 443/2024 г. по описа РС Каварна, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Излага още, че на 18.12.2019 год. длъжникът Н. З. А., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 380926 с „Сити Кеш“ ООД, по 1 силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски в по 190 в срок до 20.06.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Посочва още, че съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Излага още, че в чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Ищецът твърди, че ответникът Н. З. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС 2

БЕТА ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. „...“ № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е инвидуализирано в приложената към исковата молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Ищецът твърди още, че ответникът Н. З. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като и към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед на горното, моли съда да приеме за установено, че ответникът Н. З. А., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА ...“ ЕООД, с ЕИК ... парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 443/2024 г., а именно сумата в общ размер от 4,525.19 лв., формирана както следва:

- главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401.64 лв. за периода от 18.12.2019 г до 20.06.2021 г. законна лихва за забава върху главницата в размер на 305.56 лв. за период от 20.06.2021 г. до 28.08.2024 г.,

814.63 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД, 2003.36 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Ищецът производство. претендира разноски в заповедното и настоящото

В о.с.з., ищецът редовно призован, не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище, с което се поддържа исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е представил писмен отговор.

3

В насроченото о.с.з. не се явява и не изпраща представител.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 443/2024 г. по описа на РС Каварна, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между "Сити Кеш" ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит от посочената дата, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период. По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, ищецът следва да установи наличието на главен дълг, настъпването на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение, както и размера на претенцията за исковия период.

Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

При така неоснователни. разпределената доказателствена тежест, исковете са

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител 4 като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че 5 всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.

В конкретния случай не са представени и приложени по делото документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация. Не се установява съдържанието на изпратените имейли.

От представения по делото договор не се удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй като ищецът изрично посочва, че същият е част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на ответника за сключването му се удостоверява, след изпращане от Клиента на кредитодателя на съгласие за сключването на Договора за кредит и Общите условия, който отговор, съдържа съгласието на кредитополучателя за сключване на договора, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по банкова сметка или офис на Изипей.

Липсват, както разпечатки, така и информация за изпратена от страна на ответника заявка. Липсват доказателства по делото, че действително е направено такова искане от ответника.

Предвид изложеното, съдът приема, че не се установява наличието на валидно облигационно правоотношение.

Представените писмени доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договора, не съдържат подписи на нито една от страните, поради което не може да се приеме, че е налице връзка между тях.