Решение № 6148 от 14.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6148 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100103167 по описа за 2024 година

ИЩЕЦЪТ Г. Е. Р. излага в исковата молба, че на 06.02.2020г. бил задържан след извършен обиск в дома му, в присъствието на семейството му, като случващото се станало достояние и на всички съседи. След вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“, прекарал в ареста 4 месеца, след което била взета мярка „домашен арест“.

В този период бил и уволнен от длъжността „инспектор“ в ТД на Агенция „Митници“ въз основа на изнесена в медиите информация за повдигнатото срещу него обвинение за участие в ОПГ за извършване на престъпление по чл.301 и 302 от НК. Заявява, че впоследствие с решение на ВАС е бил възстановен на работа, но отказал да се върне, т.к. е загубил вяра в държавната система като цяло.

Образуваното срещу него наказателно производство приключило с постановление за прекратяване от 10.08.2023г., поради недоказаност на обвинението. Поддържа, че по време на продължилото 3 г. и 6 м. срещу него наказателно преследване и в резултат на незаконното си задържане и незаконната мярка за неотклонение „домашен арест“ е претърпял неимуществени вреди под формата на стрес, притеснение, безпокойство, нервност, социална самоизолация, влошаване на зрението и стоматологичното здраве, и др. Ето защо, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 10.08.2023г. – датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

ОТВЕТНИКЪТ- Прокуратура на Република България, оспорва иска по 1 допустимост, основание и размер. Оспорва настъпването на вредите и причинната им връзка с повдигнатото обвинение. Оспорва да дължи обезщетение за условията в ареста, медийни публикации и вредите, претърпени от членовете на семейството на ищеца, които твърдения са неотносими към предмета на делото. Счита претенцията за неимуществени вреди за прекомерна и несъобразена с принципа за справедливост и съдебната практика. Поддържа, че ищецът е бил и по-рано осъждан /реабилитиран по съдебен ред по чл.87 от НК/ и счита, че този факт следва да бъде съобразен от съда, в случай, че сметне претенцията за обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди за основателна.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява следното:

На 07.02.2020г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем по ДП №101/2019г. по описа на СО-СП за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК, за това, че в периода от 01.01.2019 г. до 06.02.2020 г., на територията на Република България, включително с. Калотина, обл. София, гр. София, гр. Драгоман и с.

Капитан Андреево, в качеството си на длъжностно лице - „Митнически инспектор“ на МП Калотина“, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от ДР на НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - а именно престъпления по чл. чл. 301, 302 от НК, с ръководител на организираната престъпна група длъжностното лице Р.С.С., ЕГН-**********, „Началник митнически пункт" на Митнически пункт Калотина" и на Митнически пункт „Капитан Андреево", и с участници в организираната престъпна група длъжностните лица /посочени в постановлението/, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица.

С постановление на прокурор от 10.08.2023г. образуваното срещу ищеца /и срещу останалите, изброени в постановлението физически лица/ досъдебно производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК – поради това, че в хода на производството не са събрани доказателства за наличието на изискуемите от закона характеристики на организирана престъпна група.

Със същото постановление, материалите касаещи ищеца, са отделени и изпратени на СРП по компетентност, предвид съдържащите се в тях данни за извършено престъпление по чл.354а от НК /при извършването на 06.02.2020г. на действия по разследване по реда на чл.161 и сл. от НПК на адреса, обитаван от Г. Р., са иззети подробно описани в постановлението вещества – листна маса, таблетки, кристалообразни бучки, увити във фолио, за които, след назначаване на съответния физико-химичен анали, е установено, че представляват високорискови наркотични вещества/. Въз основа на така установеното, в постановлението се сочи, че на ищеца е повдигнато и 2 предявено обвинение и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. По настоящото делото няма данни за развитието на това производство.

Постановлението е връчено на ищеца 04.09.2023г. и по делото не се твърди и не се доказва същото да е било обжалвано.

От приетото по делото удостоверение, издадено от МП – ГДИН се установява, че ищецът е пребивавал от 07.02.2020г. до 27.05.2020г. в арест „Др Г.М. Димитров“ при ОСИН София. На 27.05.20 г. мярката „задържане под стража“ на лицето е заменена с „домашен арест“, а на 01.09.2020г. електронното наблюдение на лицето е прекратено.

За установяване на конкретните претърпени от ищеца неимуществени вреди, по делото е преведен разпит на двама свидетели и е изслушано заключението на комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза.

При разпита в открито съдебно заседание свидетелят А. П. заявява, че познава ищеца от 20 години, имат две деца, към момента са разделени. На 06.02.2020г. органите на реда арестували Г. в дома им, пред нея и големия им син. Претърсили цялото жилище, както и автомобила им пред очите на всички съседи, не й позволили да отиде да вземе малкото си дете от детска от детска градина. Г. останал в ареста четири месеца. Нямали право на посещения, заради Ковид, така че в този период го видяла само веднъж. Бил тъжен и унил, не желаел да разговаря, имал рана на носа. На 27 май се прибрал под домашен арест с гривна на крака. Не бил същият човек. Преди бил жизнерадостен и комуникативен, а след това станал тъжен и унил.

Изолирал се сам в стая. Просълзявал се, когато децата го питали защо не може да излезе да се разходи с тях, не можел да им обясни защо е с гривна. Четири месеца останал под домашен арест. През този период финансово разчитали единствено на помощ от родители. Водил дело с митницата, което спечелил, но не се върнал на работа, защото не искал да работи повече в тази система. В личен план нещата между двамата не вървели, нямало комуникация, имало скандали и не можели да живеят повече заедно, в началото на 2021г. се разделили. Г. бил съкрушен от обвинението, т.к. бил невинен. След престоя в ареста имал проблеми със зъбите и сложил очила.

Свидетелят М.Т. заявява, че познава ищеца от 25 години и са добри приятели. Преди 4-5 години разбрал от новините за акцията на митница Калотина и чрез приятели разбрал, че ищецът е задържан. Видял го след това, когато вече бил вкъщи. Видял му се отслабнал с около 10 кг. Ищецът споделил, че в ареста е било много тежко. Притеснявал се как семейството и децата му ще приемат това, също и сестра му, която по това време имала онкологично заболяване. След задържането му се разболяла и майка му. Дълго време не можел да си намери работа, тъй като делото продължавало.

Психически му било много тежко, защото знаел, че е несправедливо обвинен.

Спечелил делото с митниците, но не пожелал да се върне на работа там, т.к. загубил вяра в държавната система. Променил се, преди бил шумен, а после станал затворен, вглъбен и мълчалив. Разделил се с жената, с която живеел.

От заключението на изслушаната по делото КСППЕ, неоспорена от 3 страните, се установява, че Г. Р. не се е адаптирал и не е преработил преживяното. Към настоящия момент състоянието на Г. Р. е тревожнодепресивно, със симптоми на посттравматичен стрес. Променил се е семейният му статус, което той допълнително преживява като травматично събитие. Повлияли са се негативно от процесното събитие взаимоотношенията със синовете му, особено с по-големия от двамата. Разбиранията, ценностите, смисълът в живота за Г. Р. към момента са различни, каквито вероятно не биха били, ако той не беше преживял процесните събития. Имал е суицидни мисли.

И към момента може да се коментира наличие на известен суициден риск.

Ищецът не се е върнал към нормалния си начин на живот – той няма постоянна работа (за разлика от преди това), семейният му статус е променен, обичайните му занимания и взаимоотношения с хората, перспективата му за живота и удовлетвореността му от живота са различни – с понижено качество.

По време на изследването при Г. Р. са актуални тревожно-депресивни оплаквания, които отговарят на критериите за Смесено тревожно разстройство (F41.3), с преобладаване симптомите на посттравматичен стрес.

Водещата тревожно депресивна симптоматика по време на изследването налага провеждането на комплексно лечение /медикаментозно и психотерапевтично/ за редукция на депресивността и свързаната с нея тревожност. Установеното Смесено тревожно депресивно разстройство отговаря на диагностичните критерии на раздел F 40 -F49 Невротични , свързани със стрес и соматоформни разтройства.

Не може да се направи положителна прогноза за продължителността на негативните последици от преживяното, тъй като повече от година след приключване на досъдебното производство срещу него той все още не е възстановил обичайния си начин на живот и емоционално състояние.

Ангажирани са по делото доказателства за това, че със заповед от 20.07.2020г. на директора на Агенция „Митници“ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че с решение на АССГ от 30.12.2020г. по адм. д. №7986/2020г. заповедта е била отменена.

От приетите по делото писмени доказателства, се установява още, че на 03.07.2020г. на ищеца е извършен преглед от психиатър по повод оплаквания от интензивно напрежение, тревожност, загуба на сън. Посочена е основан диагноза „посттравматично стресово разстройство“, предписана е терапия.

На 29.07.2020г. на ищеца е извършен преглед от офталмолог по повод оплаквания от недобро зрение надалеч. Изписана е оптична корекция.

Ангажирани са доказателства и за това, че в периода на изтърпяване на мярката „домашен арест“ на ищеца е осигурявана възможност за посещение на стоматолог и психиатър.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ.

Основателността му предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. Ищецът да е бил привлечен като обвиняем в извършване на 4 престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.

Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

По делото е безспорно установено, че ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление от общ характер, описано по-горе, при установяването на фактическата страна на казуса, както и че наказателното производство срещу него е било прекратено, тъй като в хода на производството не са събрани доказателства относно това, че обвиняемия е осъществил състава на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Съдът намира и че по делото се събраха достатъчно доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди -стрес, потиснатост, тревога, което следва да се приеме за установено дори и без събиране на формални, външни доказателства.