Определение № 4237 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4237 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 5 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ал. Райчева като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Частно наказателно дело № 20251100207682 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Производството по наказателно частно дело № 7682/2025 г. по описа на СГС – НО, 5 състав е образувано по Жалба с входящ

№ 9067/22/04.11.2025 г. на Софийска градска прокуратура (СГП), адресирана до Софийска апелативна прокуратура (САП), подадена от страна на Б. Р. П., чрез адвокат Н. Б. при Адвокатска колегия – София (САК), срещу Постановление за частично прекратяване на наказателното производство за престъпление от компетентността на СГП и изпращане на материалите на СРП по компетентност, постановено на 20.10.2025 г. по досъдебно производство

№ 5369/2023 г. по описа на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и прокурорска преписка № 9067/2022 г. по описа на СГП.

С посочената Жалба, адвокат Н. Б. при САК, в качеството на представител на Б. Р. П., обжалва изцяло цитираното Постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушен материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че с Постановление, постановено на 12.11.2024 г. от страна на прокурор от САП, след подадена от него Жалба по линия на институционалния контрол, са констатирани редица съществени нарушения при воденето на досъдебното 1 производство от наблюдаващия прокурор и разследващия орган, като било установено, че разследването по същото не се водело задълбочено, обективно и ритмично, а било извън всякакви разумни срокове за разследване на едно досъдебно производство с такава фактическа и правна сложност. Твърди се, че указанията на прокурора от САП не били изпълнени, като от страна на наблюдаващия прокурор от СГП бил направен опит за „оправдаването“ на действията на лицата, уличени от адвокат Н. Б. при САК, в качеството му на пълномощник на Б. Р. П., чрез най-различни спорни, по неговото мнение, тълкувания. Адвокат Н. Б. при САК твърди, че представителят на СГП не е направил преценка за обективността на водещия разследването, нито го е отвел от досъдебното производство, както му бил предложил горестоящият прокурор, като неизпълнението на посочените институционални указания довело и до обжалвания от него незаконосъобразен прокурорски акт. Изтъква, че опитът да се омаловажи „неволната грешка“ на свидетелката Т.Р.П., допусната от нея, в качеството й на юрисконсулт на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, довело да прекратяване на досъдебното производство за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, което, от своя страна, представлявало практически отказ от правосъдие и търсене на отговорност на виновните лица. Твърди, че имало „неволни грешки“, които законодателят е предвидил и ги е поместил в Наказателния кодекс, като такава грешка била налице в случая и тя била относима именно към престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК.

Жалбоподателят намира, че тълкуването на представителя на СГП на липсата на значителни щети от деянието по чл. 219 от НК е превратно, като твърди, че аргументът, че след като досега банката не е претърпяла материални загуби и не е предявила претенции към свидетелката Т.Р.П., то такива не били налице, категорично не можел да бъде споделен. Сочи, че всяка една от страните, пострадали от действията на търговската банка и нейния служител, във всеки един момент можела да изяви финансовите си претенции към нея, както за действията на служителя й, така и за пропуснатите ползи и причинените вреди, като отново твърди, че такива вреди били налице у Б. Р. П., когото представлява. В Жалбата си адвокат Н. Б. при САК твърди, че ако действително се целяло установяване на наличие или липса на вреди, то следвало да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да проследи целия път на банковите операции – проследяване на депозирането на 2 удостоверението за наследници и последващите действия на длъжностните лица, в това число, кой какви действия в чия полза е извършвал. Сочи още, че същото превратно тълкуване на фактите по досъдебното производство било направено и с прекратяване на наказателното преследване за престъпление по чл. 212, ал. 5 от НК, като твърди, че в случай че представителят на СГП искал действително да разкрие обективната истина по случая, щял да обърне задълбочено внимание на различното поведение на уличените от него лице, които конкретизирал в своята Жалба-допълнение от

28.08.2023 г., пасажи, от която отново цитира в настоящата такава. Твърди, че разбирането, отразено в обжалваното Постановление на представителя на СГП, че лицата, представили в Банката непълно удостоверение за наследници не следвало да носят наказателна отговорност било пример за липса на безпристрастност и откровена заинтересованост от изхода на делото, като сочи, че у Б. Р. П. се формирало обосновано предположение, че наблюдаващият прокурор и разследващият орган били материално подпомогнати, за да се постанови подобен акт, като моли Жалбата му да бъде уважена, а обжалваният прокурорски акт да бъде отменен като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.

В Писмо с изходящ № 09067/2022/19.11.2025 г. на СГП и с входящ № 1388528/19.11.2025 г. на СГС, с което Жалба с входящ № 9067/22/04.11.2025 г. на СГП, подадена от Б. Р. П. чрез адвокат Н. Б. при САК, ведно с материалите по досъдебно производство № 5369/2022 г. по описа на СДВР и прокурорска преписка № 9067/2022 г. по описа на СГП, са изпратени на СГС, наблюдаващият прокурор сочи, че макар и Жалбата на адвокат Н. Б. при САК да била адресирана до САП, компетентността за нейното разглеждане била на СГС, доколкото обжалваното Постановление било получено от жалбоподателя на 30.10.2025 г., а Жалбата срещу него била подадена в СГП на 04.11.2025 г., т. е. преди да е изтекъл седмо-дневният срок за обжалването му, считано от получаването на Постановлението по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с депозираната Жалба, материалите по горепосоченото досъдебно производство и след като извърши преценката, предвидена в разпоредбите на чл. 243, ал. 4 и 3 ал. 5 от НПК, намери следното:

Досъдебно производство № 513 ЗМИП – 5369/2023 г. по описа на СДВР и прокурорска преписка № 9067/2022 г. по описа на СГП е образувано при условията и по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК по силата на Постановление за образуване на досъдебно производство, постановено на 02.11.2023 г. (том 1, лист 2 - 4) и е било водено за това, че на неустановена дата през месец юни 2021 г. длъжностно лице от „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, с правоприемник „ОББ“ ЕАД, не положило достатъчно грижи за ръководенето и управлението на възложената му работа във връзка с проверка на наследниците на Р.Р.Ш. и от това последвали значителни щети на предприятието или стопанството – престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК.

Наблюдаващият разследването прокурор при СГП изпратил Писмо с изходящ № 09067/2022/08.11.2023 г. на СГП до адвокат Н. Б. при САК, в качеството му на пълномощник на Б. Р. П. (том 1, лист 5), с което го уведомил, че въз основа на извършена проверка по прокурорска преписка № 9067/2022 г. по описа на СГП с Постановление било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, като било указано, че разследването по досъдебното производство е възложено на СДВР, от където същият щял да бъде призован за разпит като свидетел и запознат с процесуалните си права съгласно Наказателно-процесуалния кодекс.

С Постановление за частично прекратяване на наказателното производство за престъпление от компетентността на СГП и за изпращане на материалите на СРП по компетентност, постановено на 20.10.2025 г. по досъдебно производство № 513 ЗМИП – 5369/2023 г. по описа на СДВР и досъдебно производство № 9067/2022 г. по описа на СГП, прокурорът при СГП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил частично досъдебното производство, образувано и водено за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НПК, поради липса на осъществен състав, както на това престъпление, така и поради липса на престъпление по чл. 282 от НК и на чл. 212, ал. 5 от НК, както и поради липса на други престъпления от общ характер от компетентността на СГП. В цитираното Постановление е указано, че след неговото влизане в сила, материалите по досъдебното производство следва да се изпратят на Софийска районна прокуратура (СРП) за преценка, по компетентност, за престъпление по 4 чл. 311, ал. 1 от НК и по чл. 323, ал. 1 от НК. В Постановлението е указано препис от същото да се изпрати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и на адвокат Н. Б. при САК, в качеството му на упълномощен адвокат на жалбоподателя Б. Р. П., като е указано, че същото може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от получаването му пред СГС.

Видно от приложено към материалите по делото Известие за доставяне, Постановление за частично прекратяване на наказателното производство за престъпление от компетентността на СГП и изпращане на материалите на СРП по компетентност, постановено на 20.10.2025 г. е връчено чрез адвокат А.Б. на жалбоподателя – адвокат Н. Б. при САК, в качеството му на пълномощник на Б. Р. П., на 30.10.2025 г., като на 04.11.2025 г. в деловодството на СГП е постъпила Жалбата на същия, адресирана до САП, но препратена от прокурор при СГП на СГС, с което е поставено началото на настоящото производство.

В обжалваното Постановление прокурорът при СГП излага установената според него фактическа обстановка, прави анализ на събраните в хода на разследването доказателства и нормативната уредба и на база на този анализ прави извод относно наличието, респективно липсата на извършени престъпления по чл. 219, ал. 1 от НК, чл. 282 от НК и по чл. 212, ал. 5 от НК и други престъпления от компетентността на СГП. С оглед на тази структура на прокурорския акт, според настоящия съдебен състав, следва да бъде преценена допустимостта и основателността на Жалбата на Б. Р. П., депозирана от адвокат Н. Б. при САК.

I. По отношение на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че Жалбата на Б. Р. П., подадена чрез адвокат Н. Б. при САК, депозирана срещу Постановление за частично прекратяване на наказателното производство за престъпление от компетентността на СГП и изпращане на материалите на СРП по компетентност, постановено на 20.10.2025 г., въпреки че е депозирана в законоустановения в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК седмодневен срок, считано от датата на връчване на препис от същото, и е подадена срещу акт, който по принцип подлежи на обжалване пред съд, се явява процесуално недопустима в частта за престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК и като такава, 5 същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по наказателно частно дело № 7682/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав следва да се прекрати в тази част.

Според настоящия съдебен състав, Б. Р. П. няма активна процесуална легитимация да обжалва цитираното Постановление за прекратяване в частта му относно престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК въз основа на следните аргументи:

Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК „Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа“. Съдържанието на посочената разпоредба обосновава заключението, че лицата, които имат право да предизвикат съдебна проверка на обосноваността и законосъобразността на Постановлението за прекратяване на наказателното производство са посочени изчерпателно в закона, като тези лица са обвиняемият, пострадалият, който в съдебната фаза на наказателния процес би могъл да се конституира в процесуалното качество на граждански ищец и/или частен обвинител или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице. Предвид съдържанието на цитирания нормативен текст се налага заключението, че кръгът на тези правни субекти е изчерпателно определен от страна на законодателя и не може да се разширява.