Решение № 220 от 08.10.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. ЛЕВСКИ, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20264410100119 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и след постъпило възражение от страна на длъжника и дадени указания от съда, в указания срок, е депозирал исковата молба.

Твърди се, че на 17.10.2019 г. П. Н. Ч. е сключил договор за потребителски кредит № 2108981 с ***** ЕАД по силата на който е получил сумата от 1000 лв., срещу което се е съгласил да върне сумата на 12 вноски от по 102,47 лв., в срок до 20.10.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит.

Твърди се, че ответникът на 17.10.2019 г. е сключил договор за предоставяне на поръчителство с дружеството *****, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – ***** и да отговаря пред ***** солидарно с П. Н. Ч. за всички задължения по договора за кредит с ***** така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към него.

Твърди се, че на 17.10.2019 г. ***** и ***** са сключили договор за поръчителство, по силата на който ***** се е задължило спрямо ***** за всички задължения на П. Н. Ч. по Договора за кредит.

Твърди се, че ответникът П. Н. Ч. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, че ***** е поканило ***** да плати всички изискуеми задължения на П. Н. Ч. по Договора за кредит, като е изпратило уведомление до Длъжника, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от *****.

1

Твърди се, че на 23.02.2021 г. ***** е погасило дължимите от П. Н. Ч. на ***** суми и с извършване на плащането ***** ЕООД в качеството си на изпълнил задължението поръчител на основание чл. 143 ал.1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

Твърди се, че на 23.02.2021 г. ***** е уведомило по електронна поща П.

Ч. за извършеното плащане и за встъпването му в правата на кредитора *****, както и за задължението на Ч. да заплати възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1000 лева, ведно със сумата от 196,24 лв. представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се, че на 02.03.2021 г. ***** ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания е прехвърлило своите вземания към Ч. на ***** ***** ЕООД и че за извършеното прехвърляне на вземанията, длъжникът е уведомен на посочената от него в договора електронна поща.

Заявява се, че Ч. не е изплатил дължимите се суми, поради което е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2754/2025 г. по описа на Районен съд Шумен.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца паричното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2754/2025 г. на РС Шумен, а именно сумата от 511,29 евро – представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от 117,41 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит за периода от 17.10.2019 г. до 20.10.2020 г., законната лихва за забава върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 310,80 евро за периода от 21.10.2020 г. до 15.09.2025 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията. Претендират се и направените деловодни разноски както в заповедното, така и в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложената разпечатка от електронно заповедно производство по ч.гр.д. 2754/25 г. на РС Шумен е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1433/26.09.2025 г., с която е разпоредено П. Н. Ч. от гр. Левски да заплати на „***** *****” ЕООД сумата от 1000 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 607,87 лв, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2020 г. до 15.09.2025 г., сумата от 229,64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 2

17.10.2019 г. до 20.10.2020 г., както и направените в производството разноски, съразмерно на уважената част от задължението, в размер на 86,02 лв. от които 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 36,02 лв. държавна такса. В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от неизпълнено парично задължение произтичащо от Договор за потребителски кредит 2108981 сключен на 17.10.2019 г. между ***** ЕАД от една страна и П. Н. Ч. от друга страна за сумата от 1000 лв. Посочено е, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022 г. кредиторът ***** ЕАД като цедент е прехвърлило своито вземания към Длъжника по описания договор на цесионера ***** ***** ЕООД, за което е уведомен длъжника.

Съобщението за издадената заповед е връчено на лицето, посочено като длъжник и същото в указания му срок е подало възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.

С определение е указано на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в 1 месечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата д.т., след което в указания срок е депозирана искова молба, въз основа която е образувано настоящото производство и е предявен иск за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, като се претендират и направените деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Ищеца в исковата молба твърди, че процесуалната му легитимация произтича от факта, че между ***** ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, който е обезпечен с поръчителството на ***** ЕООД, че поради неплащане от страна на длъжника кредитора е поканил поръчителя да плати дължимите суми по договора за кредит, след което поръчителя е платил сумите на 23.02.2021 г. и е встъпил в правата на кредитора, уведомил е длъжника, че на основание чл. 143 ал.1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. В последствие с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „*****“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания от длъжника по договора за потребителски кредит на цесионера „***** *****“ ЕООД.

По делото са представени договора за потребителски кредит и договора за поръчителство, както и договора за цесия.

От представеното приложение /което не се чете/ не става ясно кой в действителност е прехвърлил на ищеца вземането срещу ответника, но съдът констатира, че ищеца в настоящото производство излага различни твърдения относно едни и същи обстоятелства първо в заповедното производство и в последствие в исковата молба, инициираща настоящото производство, след подадено възражение по заповедното производство.

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение /разпечатка от което от електронното дело на РС Шумен е приложена на л. 61 от настоящото дело е, че претенцията на ***** се основава на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит 2108981 сключен на 17.10.2019 г. между „*****“ ЕАД и П. Н. Ч. с твърдение, че това вземане му е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2022 г. от „*****“ ЕАД като цедент.

Както бе посочено по-горе в исковата молба се излага твърдение, че 3 същото вземане е прехвърлено от „*****“ ЕООД, който в качеството си на поръчител е платил дължимите суми от П. Ч., суброгирал се е в правата на удовлетворения кредитор, след което е прехвърлил вземането си на *****.

Както бе посочено по-горе от представения договор за цесия не става ясно кой, кога и какво конкретно вземане е прехвърлил на *****, но видно от приложеното на л. 40 от делото уведомление за цесия от ***** ***** ЕООД до П. Н. Ч. е, че със същото Ч. е уведомен, че „*****“ ЕАД в качеството на кредитор на 14.03.2022 г. е прехвърлило вземанията си, произтичащи от договор за кредит № 2108981 от 17.10.2019 г. на ***** ***** ЕООД и Ч. е поканен доброволно да плати задълженията по този договор.

След изложеното твърдение в исковата молба, че кредитора „*****“ ЕАД е получил плащане на всички дължими суми по същия договор от поръчителя „*****“ ЕООД на 23.02.2021 г., следва извода, че към 14.03.2022 г. първоначалния кредитор „*****“ ЕАД не е имал вземане към П. Н. Ч., т.е. същия не е имал какво да прехвърли и ищеца в настоящото производство „***** *****“ ЕООД не е придобил вземане срещу ответника П. Н. Ч..

Ако, обаче се приеме, че вземането по отношение на П. Н. Ч. е прехвърлено на ***** ***** от поръчителя „*****“ ЕООД, то предявения иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК се явява неоснователно, тъй като както бе посочено по-горе основанието за издаване на заповедта за изпълнение е твърдението на заявителя „***** *****“ ЕООД, че това вземане му е прехвърлено от „*****“ ЕАД и именно това е посочено и в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

2754/2025 г. на РС Шумен /л.62 от делото/. Видно от заповедта за изпълнение е, че в същата изрично е посочено, че вземането произтича от неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит 2108981 сключен на 17.10.2019 г. между заемодател „*****“ ЕАД и П. Н. Ч. длъжник. Изрично е посочено, че вземането по този договор е прехвърлено от кредитора „*****“ ЕАД като цедент на заявителя ***** ***** ЕООД като цесионер.

Предвид изложеното по-горе, че самия ищец твърди, че преди сключване на договора за цесия на 14.03.2022 г., поръчителя ***** ЕООД е платил на кредитора ***** ЕАД всички дължими от Ч. суми по договора на 23.02.2021 г. /т.е. една година преди цесията/, то повече от ясно е, че „*****“ ЕАД към 14.03.2022 г. не е разполагал с вземане срещу Ч. и не е може да го прехвърли на заявителя в заповедното производство и издадената заповед за изпълнение се явява издадена без основание.

На основание изложеното, съдът приема, че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване вземането, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2754/2025 г. на РС Шумен срещу П.

Н. Ч. е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, следва да бъде отхвърлено искането на „***** *****“ ЕООД, ЕИК ***** за присъждане на направените деловодни разноски, както в настоящото производство, така и в заповедното производство – по ч.гр.д. 2754/2025 г. по описа на РС Шумен.

С оглед изхода на спора разноски се дължат от ищеца на ответника.

4

По делото не са представени доказателства ответника да е направил деловодни разноски, нито е направил искане за присъждане на такива, поради което не следва да му се присъждат разноски с оглед изхода на спора.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „***** *****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***** представлявано от управителите П.В. и Х.М. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че П. Н. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***** дължи на „***** *****“ ЕООД сумата от 511,29 евро – равняваща се на сумата от 1000 лв. – представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от 117,41 евро, равняваща се на 229,64 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит за периода от 17.10.2019 г. до 20.10.2020 г., законната лихва за забава върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 310,80 евро, равняваща се на сумата от 607,87 лв. за периода от 21.10.2020 г. до 15.09.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение с рег. № 1433/26.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2754/2025 г. по описа на РС Шумен.