Решение № 655 от 10.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. П., 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220100042 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба от А. М. Х., ЕГН **********, адрес: с. Д., общ. П., ул." ***" № 20, чрез адв. М.И. - ПАК, гр. П., ул."И. В." № 126, ет. 2, срещу И. Т. П., с ЕГН:**********, с адрес: с. Д., общ. П., ул."***" №2.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал от извършено от ответника престъпление от частен характер, за което имало влязла в сила присъда по НЧХД № 1570/2020 г. по описа на Районен съд П. и ответникът И.П. бил признат за виновен за това, че на 29.07.2020 г. причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, влязла в законна сила на 02.10.2021 г., поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК бил освободен от наказателна отговорност и бил осъден да заплати в полза на държавата глоба в размер на 1200 лева.

Излагат се твърдения за случилия се инцидент на 29.07.2020 г.. Изяснява, че ответникът и жена му държат под наем заведение „Е.“ в с. Д.. Посочва, че на процесната дата ищецът провел разговор със съпругата на ответника – Ф. С., касаещ получаването на храна, която бил поръчал при последната. Споделя за негативно отношение от страна на Ф.

С. по време на проведения разговор. Изяснява, че след като отишъл на место да вземе храната като двамата с Фанка си разменили реплики. Посочва, че 10-15 мин, след като се прибрал в дома си чул настоятелен звук от клаксон на кола и решил да излезе да види какво става. Тогава той видял как два автомобила паркират пред дома му. От белия автомобил слязъл И.П., а от черният автомобил - лицето, с което по - рано ищецът разговарял пред заведението - Т. Т.. Слизайки от автомобила И.П. се обърнал към ищеца с въпроса: „Какво си се заяждал с жена ми, защо си я псувал?". Сочи, че ищецът започнал да му разказва, но П. не дочакал обясненията му, доближил се до него и започнал да го удря. Първо замахнал с дясната си ръка с юмрук директно в лицето на пострадалия, а след това продължил да посяга с юмруци. Х. му казал: „Спри се, прекаляваш, спри се", но П. продължавал да го удря по лицето, по горната част на тялото. Изведнъж го съборил на земята и продължил и в това безпомощно състояние да го удря, като освен това и с десния си крак му нанесъл ритник в лицето, докато бил още долу на земята. При падането, с ръка ударил входната врата. Едвам 1 успял да се изправи и решил да влезе навътре, за да се обади на полицията. Когато Х. се обърнал с гръб, П. продължил да му нанася удари с юмруци в тила и му дърпал блузата.

Посочва, че К. Й. – майка на ищеца и М. Н. чули шума от удара по вратата и излезнали да видят какво става, като възприели нападателя и неговия придружител. Като видяла колко е притеснен сина й, майката се обадила на тел. 112. Твърди се, че ищецът бил в шок от случилото се, боляло го цялото лице, врата, тила. Няколко дни след инцидента все още изпитвал болки, най - вече в областта на лицето, раменете, врата и главата.

Посочва се, че вследствие на нанесените телесни увреждания, ищецът изпитал не само физически болки и страдания, но и психически такива - стрес от нанесения му побой, срам, унижение от побоя, както и страх от ответника, че може отново да му причини телесна повреда. И до днес ищецът съхранявал в паметта си това, което е преживял - страх, ужас, стресово пренапрежение, отчаяние, страхува се за семейството си, станал е по - дистанциран след инцидента, не излизал в селото, а след случилото се взел решение да си закупи газов пистолет, за който е подадено по надлежния ред заявление за уведомление още на 07.08.2020 г..

Твърди, че тези обстоятелства показват, че ищецът е изпитал остра стресова реакция в резултат на травмиращото събитие - нанесения му на 29.07.2020 г. побой от ответника, като това състояние е преминало в посттравматично стресово разстройство, чиито симптоми не са отшумели и до днес. Увреждането на психичното му здраве било в пряк резултат от нанесения му побой. Този страх нарушил нормалния му начин на живот, като е довел до чести прояви на безпокойство и нервност, които се проявявали и днес.

При тези твърдения е формулиран петитум, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, страх, унижение, срам, безпокойство, както и претърпени физическите болки и страдания от нанесената на 29.07.2020г. в с. Д., общ. П. лека телесна повреда, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НЧХД № 1570/2020 г. по описа на Районен съд П. на 02.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на причиняването й - 29.07.2020г.. до окончателното изплащане на главницата.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът чрез адвокат И. от АК П., моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита в срок.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. Т. П., чрез пълномощника си адвокат Е.П. от АК П., в който се излагат твърдения, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва ищцовите твърдения, че ищецът се е държал културно без да обижда и псува съпругата на ответника - Ф. С..

Оспорва твърдението в исковата молба, че „10-15 минути след пристигането си, Х. чул настоятелен звук от клаксон на кола и решил да излезе да види какво става“.

Сочи, че ищецът е предприел действия по узаконяване на притежавания газов пистолет, след входираната жалба от името на ответника в МВР - П., като го е регистрирал на 12.08.2020 г..

Твърди се, че по НЧХД било назначена СМЕ и цитира нейното съдържание.

В проведеното съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си моли съда да постанови решение, с което искът да бъде уважен частично. Депозира писмена защита в срок.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

2

От приложеното на л. 5 от делото заверено копие на присъда от 16.09.2021 г. постановена по НЧХД № 1570/2020 г. по описа на РС П., влязла в законна сила на 02.10.2021 г., се установява, а и не спорно между страните, че ответникът е признат за виновен в това, че на 29.07.2020 г. в с. Д., обл. П., е причинил на ищеца А. М. Х. от същото село лека телесна повреда, представляваща болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П..

От получено писмо от ОД на МВР гр. П. се установява, че ищецът е подал заявление с вх. № 181800-10286/07.08.2020 г. за регистрация на газ-сигнален пистолет „Зораки“ мод.

914, кал.9 мм. с № **********. От приложената към писмото фактура, се установява, че ищецът е закупил пистолета на 04.08.2020 г., т.е. след процесния инцидент.

В хода на производството за доказване на претърпените неимуществени вреди, ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Д. Н.

/съвместна съжителка на ищеца/. Свидетелката сочи, че инцидентът се случил на 29.07.2020 г. пред дома им в с. Д., предизвикан от ответника. Посочва, че на ищеца били нанесени удари в главата, в тила с юмруци и ритници от ответника. Уточнява, че не е била свидетел, но това го е видяла на видеозапис от охранителна камера в дома им. Споделя, че след инцидента, около 3-4 дни ищецът имал синини, зачервявания по главата, ръцете и тила. Бил притеснен, спрял да излиза по селото, срамувал се, закупил си оръжие – газов пистолет, започнал да звъни често на майка си и свидетелката, както и поставил по-хубави камери на дома си. Изяснява какво е предизвикало скандала между ищеца и ответника. Споделя, че ищецът бил стресиран и уплашен, като това състояние продължило около месец – два. При преценка достоверността на показанията на свидетелката съдът съобрази обстоятелството, че същата е фактическа съжителка на ищеца. Въпреки това съдът ги кредитира, тъй като са подробни, последователни и логични, а и възпроизведените от нея факти относно поведението на ищеца непосредствено след и във връзка с настъпилия инцидент, са резултат от преките й впечатления.

От показанията на свидетелката Ф. К. С. – фактическа съжителка на ответника се установява, че скандалът между страните се породил по причина, че ищецът си бил поръчал храна от заведението, което се стопанисва от ответника и свидетелката, и при получаването бил много агресивен спрямо нея. Споделя, че казала на ответника за случилото, след което отишъл при ищеца, за да се разберат. Посочва, че след това ответникът се върнал и бил „червен“ /показва ухото си от дясно/.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, в която заявява, че скандалът се породил, поради агресивното поведение на ищеца спрямо нея и в частта, че ответникът имал наранявания, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В останалата част същите се явяват неотносими към предмета на делото.

На основание чл.176 ГПК ищецът е дал обяснения, с които изяснява, че е закупил газсигналния пистолет след инцидента, както и че не е ползвал болничен, не е търсил психологическа помощ и не е ходил на лекар.

От заключението на назначената и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, неоспорено от страните и даващо отговор на поставените задачи, се установява, че след инцидента пострадалият А.Х., според данните по делото, е бил зачервен и издран (охлузен) по тила, ръцете и лицето. Вещото лице е посочило, че гореописаните травматични увреждания са причинили на пострадалия болка, която е продължила по-дълго време и е прераснала в страдание. Тези травматични увреждания са били причинени по механизма на действие на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет, чрез удар с или върху такъв, като най-общ механизъм и 3 добре отговарят, да са получени при нанесени удари с ръце (юмруци) и крака (ритници) по травмираните места. Вещото лице е посочило, че оздравителният период е продължил около 3-5 дни от датата на травмата. Констатираните увреждания причинили на пострадалия болка и страдания, по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Според вещото лице психолог, след инцидента А.Х. изпаднал в състояние на стрес с изразена тревожност и богата невротична симптоматика - подтиснат, с депресивни мисли, не можел да спи, събуждал се посред нощ, бил напрегнат. Многократното преработване на събитието засилвало цялата симптоматика.

Посочва, че у А.Х. се наблюдавали симптоми на повишена тревожност, както и че е преживял страх, уплаха, стрес, безпокойство и тревожност, които са в пряка причинна връзка с нанесения му побой. Вещото лице уточнява, че в момента на изследването ищецът не се намира в състояние на депресия и тревожност.

При изслушването на вещите лица в проведеното съдебно заседание поддържат депозираното заключение, като в.л. психолог уточнява, че състоянието на тревожност е отшумяло за около 2-3 седмици след инцидента и личността влязла в нормалния си ежедневен ритъм, като при ищеца не е имало нарушение на социалното му и професионалното му функциониране, т.е. той си е изпълнявал ежедневните си задачи и не е имало нарушение на емоционалните и социалните връзки и отношения.

По делото е изгледан видео запис на процесния инцидент, с име video1597240026.mp4 с продължителност на записа 00:01:21 часа, записан на компактдиск, находящ се в бял плик с надпис А. М. Х., по НЧХД № 1570/2020 г. по описа на РС П., находящ се на л. 46 от НЧХД.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

РС П. е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.