Решение № 246 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300503423 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. А. М. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Д. Т. от АК *** срещу решение № 546/27.10.2024г. по гр.д.

№ 1223/2023г. на РС Асеновград, с което е отхвърлен предявеният иск от Д. А.

М. ЕГН ********** *** да бъде осъден „СИРИО БГ“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с *** П.С., М.С., Р.С., Д.С. да му заплати на сумата от 13 146 /тринадесет хиляди сто четиридесет и шест/лв. главница, предявен като частичен иск от 73 440лв, ведно с обезщетение за забава в размер на 55,56 /петдесет и пет лв петдесет и шест ст/лв. за периода 01,07,2020-04,08,2020г, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят Д. М. сочи, че решението е незаконосъобразно и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в противоречие с разпоредбата на чл.162 от ГПК съдът е приел, че през 2020 година ответната страна е събрала всички плодове от съсобствения имот и е отхвърлил иска, защото не е изяснено точното количество добив от квотата в собствеността на ищеца, като по делото е 1 изслушвано вещо лице, което установява средния добив и при това положение съдът не може да отхвърли иска по съображения, че няма достатъчно данни за нейния размер. Сочи се практика на Върховен касационен съд в тази насока.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Претендират се разноските по делото.

Няма постъпил отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Първата съдебна инстанция е приела и разгледала иск по чл.30 ал.3 от ЗС. Същата е приела за безспорни факти по делото, че страните са съсобственици на имот с КИ ***,11 по КК на село ***, община ***, обл.*** с площ от 14 643 кв.м., с номер по предходен план *** при равни квоти. Не е спорно и обстоятелството, че в имота са засадени черешови дървета. Ищецът твърди, че през юни 2020г. е установил, че черешовите дървета са обрани, ответникът не оспорва това обстоятелство, като твърди че не е препятствал достъпа на ищеца до имота. Ответникът счита, че плодовете от черешовите дървета не принадлежат на ищеца, тъй като ответникът е сторил разходи по засаждането и поддържането на дърветата. РС Асеновград е приел АгрТЕ, според която по счетоводни записвания за 2020г . на ответното дружество, получените и реализирани череши пресни плодове реколта 2020г са средно 8810кг/ха или 881кг/дка, с обща стойност на добива на череши в размер на 23 220лв. В резултат на математически изчисления вещото лице е посочило сумата от 11 610лв добив за ½ ид ч от имота. Изслушано в вещото лице заявява, че е извършило изчисленията въз основа представена му от ответника ф-ра 784/30,06,2020г, която прилага към заключението. В същата е посочена реализирана продукция от 522,729 кг на единична цена от 1,80лв, на обща стойност 1 129 094,64лв. Не се спори между страните, че ответникът 2 обработва 593 дка черешови масиви, между които и имот с КИ ***,11 по КК на с ***, както и че реализира добиви от тях.

РС Асеновград е отхвърлил иска, защото намира, че по делото не са събрани доказателства за това какъв е бил добивът от засадените в имот с КИ ***,11 по КК на с *** черешови дървета, а вещото лице по допуснатата АгрТЕ се базира на математически изчисления въз основа общия реализиран добив от ответника, а не конкретно добива от черешовите дървета засадени в имот с КИ ***,11.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя Д. М., че решението е незаконосъобразно защото в противоречие с разпоредбата на чл.162 от ГПК съдът е отхвърлил иска, защото не е изяснено точното количество добив от квотата в собствеността на ищеца, като по делото е изслушвано вещо лице, което установява средния добив и при това положение съдът не може да отхвърли иска по съображения, че няма достатъчно данни за размера на иска.

За да се търси точния размер на дължимото по иска по чл.30 ал.3 от ЗС, следва този иск да е доказан по основание. Първата инстанция не е направила подобен правен извод за доказаност на фактическия състав на настоящия иск.

За да е доказано това следва да се докаже, че съсобственика - ответник по иска е обрал еднолично всички череши от съсобствения имот на страните по делото. С отговора на исковата молба /л.72-73 от гр.д. 1210/2020г. на РС Асеновград/ ответника е оспорил иска по основание и размер. Същият не е признавал факта твърдян в исковата молба, че в процесната 2021 година е обрал всички череши в съсобствения имот и ги е продал за определена цена на купувачи. В първото съдебно заседание по това дело /л.111/ в направения доклад на първата инстанция не се сочи да има подобни безспорни факти по делото. Напротив сочи се, че всички факти извън съсобствеността на земята са спорни и подлежат на доказване. Ясно е било указано на ищеца, че той следва да докаже, че всички череши от масива са обрани и това е сторено от ответника.

В първото съдебно заседание по второто по ред първоинстанционно дело - гр.д. №1223/23г. на РС Асеновград, пълномощника на ответното дружество ясно е твърдял /л.24/, че дружеството не е обирало плодовете от съсобствения имот за стопанската 2020 до 2022 година. В това производство съдът е приел, че това възражение не е преклудирано, но това е безсмислено, 3 защото и без него тежестта за доказване на горните факти е тежала върху ищеца.

По делото не са събрани никакви доказателства за факта, че през 2021 година всички череши от съсобствения имот са обрани и това е сторено от ответника „СИРИО БГ“ ООД с. ***, чрез негови работници или служители.

При това положение иска по чл.30 ал.3 от ЗС е недоказан и неоснователен.

Като такъв същият правилно е отхвърлен, макар и по неправилни мотиви. При недоказаност на иска спрямо единия съсобственик въпроса за начина на изчисляване на ползите, от които е лишен другия съсобственик е ирелевантен.

Ето защо обжалваното решение на РС Асеновград като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Въззиваемият „СИРИО БГ“ ООД разноски пред настоящата инстанция не е правил и такива не се присъждат.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 546/27.10.2024г. по гр.д. № 1223/2023г. на РС Асеновград.

Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4