Определение № 3474 от 27.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3474 гр. София, 20.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002901924 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на И. В. Х. и А. К. Х. против решение № 716/29.05.2023 г. по гр.д.№ 2621/2022 г. на Софийски апелативен съд, както следва :

И. В. Х. – ищец в производството, обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решение № 901890/31.05.2022 г. по гр.д. № 185/2020г. на Благоевградски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора против ЗД „Бул Инс„АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата над 110 000 лева и до претендираните 150 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка – Д.

Х., настъпила при злополука на 20.09.2018 г., с автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Касаторът намира занижен размера на дължимото по справедливост обезщетение, без да е обосновано от въззивния съд приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД. Акцентира на внезапността на смъртта на майка си, както и на значението на обстоятелствата, при които е настъпила, релевантни за причинения му силен психически стрес. Не е оценена адекватно, според страната, тежестта на търпимите от нея болки, страдания и битови неудобства, без конкретизация на несъобразени в този аспект обстоятелства. Присъденото обезщетение не кореспондира с конкретните икономически условия в страната, характеризиращи се, според касатора, с инфлация, обезценяване на лева и нарастване на цените. Не са отчетени нормативно установените в КЗ нива на застрахователно покритие. Досежно преценка на икономическата конюнктура касаторът се позовава на данни за нарастването на минималната работна заплата, в периода 1999 г. – 2018г. / от 67 лв. до 510 лв. /, който растеж 1 съдът следвало реципрочно да прилага и при актуализиране на присъдимите обезщетения, за да биха отговаряли на изискването за справедливост.

Ответната страна – ЗД „Бул Инс„АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий. Счита въззивното решение за съобразено с постановките на ППВС № 4/1968 г. и формираната съдебна практика на касационна инстанция, според която, като се отчете възрастта на пострадалата към датата на настъпване на застрахователния риск, са присъдими дори по-ниски обезщетения за неимуществени вреди.

Третото лице – помагач на страната на ответника - А. К. Х., действащ чрез своята майка и законен представител Р. Р. Н., също оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворен общ селективен критерий – изложението не съдържа формулирани правни въпроси, относими към решаващите мотиви на въззивното решение.

Касаторът А. К. Х., в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника, действащ чрез законния си представител, негова майка - Р. Р. Н., процесуално представляван от адв. М. А., оспорва въззивното решение в частта му, с която, след отмяна на първоинстанционното, е уважен предявеният от И. Х. иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка, за размера над сумата от 24 000 лева и до размера от 110 000 лева, или допълнително присъдените 86 000 лева. Счита, че в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК и чл. 172 ГПК, съдът е приел за установени недоказани по делото обстоятелства : че научавайки за смъртта на майка си ищецът изпаднал в шок, страдал от безсъние и сънувал кошмари.

Насетне се навежда довод за ненадлежно мотивиране на съдебния акт, с формално изброяване на съобразени критерии - възраст, обществено положение, отношения с пострадалата и близките, обстоятелства около настъпване на смъртта на Д. Х. / във вилния имот на семейството, премазана от автомобил на сина си Калоян, паркиран на двора и задвижен от малолетния внук на пострадалата - А., син на Калоян, чрез контактен ключ, оставен на таблото на автомобила /, но без обосноваване значението на всяко от тези обстоятелства при определяне на размера.

Неправилно, в нарушение на чл. 172 ГПК, въззивният съд е ценил показанията на св. Г. Х. – съпруга на ищеца, без да съобрази влошените отношения между същата и брата на ищеца – Калоян Х., упрекван от ищеца за случилата се трагедия, както и с неговата съпруга – Р. Н., признание за което е направила самата свидетелка. Страната намира, че не е отчетено противоречието в показанията на свидетелката – от една страна, че съпругът й страда от безсъние и кошмари, а от друга страна – че редовно събира приятели, да се разведрява. Преди всичко, обаче, се акцентира на материална заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, в полза на съпруга й.

Не са съпоставени показанията на Г. Х. с тези на И.ка Х., които потвърждават, че смъртта на Д. Х. не е променила начина на живот на ищеца - продължил да кани приятели вечер, в 2 двора на фамилната къща, при това броени дни след трагедията. При влошени отношения на св. И.ка Х. с ищеца и влошени отношения на св.Гергана Х. с брат му Калоян и неговата съпруга, съдът неоправдано е дал вяра на показанията на втората. С оглед неустановена драстична промяна в начина на живот на ищеца, в причинност със смъртта на майка му, нещо повече – доказано неповлиян от нея, касаторът счита решението постановено в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Касаторът навежда и съществено нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради неприето от съда съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, за което съдът се е обосновал с обстоятелството, че като баба на детето А., предизвикало злополуката, починалата Д. Х. не е адресат на задължение по чл. 125, ал. 3 СК. Позовава се на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето, според който, не само родителите, но и „други лица, които полагат грижи за дете“ / по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на закона /, са длъжни да не оставят без надзор и грижа деца до 12 – годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо развитие. Неправилно съдът е приел, че в случая е неприложима никоя от хипотезите, визирани в пар. 1 , т. 3 от ДР на Закона за закрила на детето. При това, достатъчно за наличието на съпричиняване, е че Д., под надзора на която е бил оставен малолетният А., от неговия баща и нейн син – Калоян , към конкретния момент, се е отнесла небрежно към задължението си, допускайки детето да влезе в автомобила. Нарушен е общоприет морален стандарт за поведение, при упражнявана грижа за малолетен, което е достатъчно да обоснове съпричиняване и без наличие на конкретно законово правило, към което да бъде отнесено нарушението. Съдът, според страната, не е имал основание да приеме, че причинната връзка между двете събития / неупражнения надзор върху детето и настъпването на вредоносния резултат / е прекъсната от действия на бащата Калоян Х., оставил контактния ключ в патрона на автомобилното табло и включил скоростната кутия на автомобила на първа предавка. Този извод страната намира в противоречие с формираната съдебна практика, че от значение за наличието на съпричиняване е обективния принос, независимо от наличието на вина, който принос може да се изразява както в създаване от пострадалия на предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите, така и в улесняване механизма на увреждането.

Не са постъпили отговори на касационната жалба на А. Х..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът И. В. Х. претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка си Д. Х., настъпила при злополука на 20.09.2018 г., при следните обстоятелства : малолетният А. Х. / 3 г. /, син на Калоян Х. / брат на ищеца / и внук на Д. Х., влязъл през отворения багажник на лекия автомобил на баща си – Калоян, завъртял 3 оставения на стартера на таблото ключ, запалил двигателя и тъй като автомобилът бил на първа предавка, без включена ръчна спирачка, потеглил , избутал намиращата се пред него Д. 2 - 3 метра напред и я притиснал към намираща се зад нея макара, използвана за маса. Вследствие притискането, малко по-късно Д. починала, поради остра кръвозагуба от травматично разкъсване на аортната дъга, несъвместимо с живота.

Причинилият злополуката автомобил е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ответното дружество. В настоящата инстанция не е пренесен спор, относно причинната връзка между механизма на ПТП и смъртта на Д. Ищецът твърди, че научавайки за смъртта на майка си изпаднал в силен емоционален шок, затворил се в себе си и избягвал комуникацията с други хора. Имал силна връзка с майка си и осъзнаването, че тя е завинаги прекъсната, се отразявало неблагоприятно на нормалното му общуване със семейство, близки и приятели и го потискала. Не можел да се отърси от спомена за последните мигове от живота й, премазана и в безпомощно състояние. Д. била в отлично здраве, водела активен социален живот, живеели в обща къща и си помагали взаимно, заедно се грижели и за вилата в с. Долно Лешко, където настъпила злополуката. След смъртта на майка си ищецът станал емоционално нестабилен, не общувал пълноценно, загубата се отразила неблагоприятно и на психическото му състояние.

Ответникът ЗД „Бул Инс„ АД е оспорил иска, като с оглед предмета на касационното производство, от значение е въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и възражението за значително завишен размер на претендираното обезщетение. Признава справедлив размер на същото 100 000 лева, но и основание за намаляването му, поради съпричиняване. За последното се позовава на факта, че на починалата, към конкретния момент на злополуката, били поверени грижите за малолетните деца, поради което не е следвало да оставя внука си А. Х. / 3 г ./ без надзор, още по-малко – да му позволи да влезе в автомобила на баща си.

Според ответника е налице небрежност в изпълнение на поверения й контрол, както и последващо подценяване на ситуацията и опасността от приближаващия към нея, макар с ниска скорост, лек автомобил, след задвижването му от малолетния А..

Ответникът е поискал конституиране на трето лице – помагач на своя страна – малолетният А. К. Х., като е обосновал интерес за конституирането му с нормата на чл. 500, ал. 1, пр. първо КЗ – право на регрес на платилия застраховател, срещу водача, причинил ПТП, без да има правоспособност за управление на МПС.

Конституираният А. Х., чрез законния си представител, оспорва иска, вкл. обстоятелството, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди.

Св. Г. Х., съпруга на ищеца, споделя, че двамата с майка му били много близки, преживял загубата много тежко, не можел да спи, а заспивал ли – сънувал кошмари, дори не искал да заспива, за да не сънува абсурдната ситуация, при която е изгубил майка си. Страдал веднъж от 4 тежката загуба на родител, и втори път – от „абсурдния начин „ по който си е отишла. Свидетелката сочи, че семействата – тяхно и на свекърва й живеели в една къща, на различни етажи. Д. много помагала за децата, дъщеря им била първо внуче и тя с много радост и желание се включила в отглеждането й, помагала в домакинството им, хранели се заедно, на една трапеза, особено летните месеци, общували постоянно. Свидетелката споделя, че починалата била много активна,

„ къщата се крепяла на нея „ – двор, домакинство, била оправна жена и не се оплаквала здравословно.

Потвърждава, че семейството на Калоян също живеело в къщата, но не общувало с интензитета на тяхното общуване с Д. и съпруга й, а и помежду им – семействата на двамата братя – само по празници и доколкото ги събере Д. Свидетелката отрича да е била свидетел на разговори между братята, в които И. да обвинява Калоян в убийство на майка си.