Определение № 5 от 09.01.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 09.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20232000500429 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на „ДРИЙМВИЛ“ ООД, ЕИК *, представлявано от пълномощника Н. Ч., против определение № 2110/17.08.2023г. по гр.дело №386/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение №271/16.06.2023г. в частта, с която е осъдено да заплати на ищците възнаграждение за процесуално представителство като прекомерно.

Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че възнаграждението е в размер, не съответстващ на фактическата и правна сложност на делото. Предявени са два идентични иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, по които е осъществена идентична защита, не налагаща индивидуален подход по всеки от тях. Не са ангажирани допълнителни доказателства в хода на производството, които да обосноват по – висока правна сложност.

По предявените алтернативни искове не са събирани допълнителни доказателства, не са назначавани експертизи и не са изслушвани свидетели – не е извършена работа, която да се отрази на размера на възнаграждението на процесуалния представител на ищците.

Произнасянето по шестте възражения за прихващане също е при условията на евентуалност, без събиране на доказателства или оспорване на размера. Счита, че възнаграждението следва да бъде съобразено с действителната работа, а не с броя на процесуалните действия.

На последно място се сочи, че възнаграждението е определено 1 съобразно действащата редакция на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, вместо към тази към датата на началото на производството, която е релевантна.

В отговор на частната жалба, подаден от А. Г. и С. Г., граждани на Федерална Република Германия, чрез техния пълномощник адв.Ц., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Излагат се доводи, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението между договорената стойност на процесуалното представителство, фактическата и правна сложност на делото и интензитета и адекватността на процесуалното представителство. Недостатъчният според жалбоподателя брой на процесуалните действия не е основание за изменение на решението в частта за разноските.

Твърди се липса на предпоставки за уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по делото до размера, предвиден в Наредбата. То следва да бъде определено за всеки от предявените в производството искове, в зависимост от обема на дейността по установяване на фактите и излагането на правни доводи от съответния процесуален представител.

Цитира се ТР № 6/06.11.2013г. по т.д № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът не е длъжен да намали възнаграждението до минималния размер, предвиден в Наредбата, а следва да прецени характера на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката дейност.

Счита възнаграждението за адекватно на и моли определението да бъде потвърдено.

Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по предявените от А. Г. и С. Г. искове против настоящия частен жалбоподател за обявяване за окончателни два предварителни договора за покупко – продажба на недвижими имоти и при условията на евентуалност – за осъждане на ответника да им заплати сумата от 40 334, 91 евро, платена по първия от двата договора, а по втория – сумата от 7 744 евро като получени на отпаднало основание.

С решение № 721/16.06.2023г. двата главни иска са уважени и е осъден ответника да заплати на ищците разноски по делото в размер на 9479 лв.

2

Възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител е оставено без уважение.

С обжалваното в настоящото производство определение е оставена без уважение молбата на „ДРИЙМВИЛ“ ООД за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.

За да достигне до този извод, съдът е намерил, че възнаграждението на процесуалния представител на ищците адв.Ц. надвишава размера по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, но делото е със средна фактическа и правна сложност, включително произнасяне по шест възражения за прихващане и не са налице основания за намаляване на размера му като прекомерен.

По делото е представен договор за процесуално представителство /л.117/ между ищците в производството и техния пълномощник адв.Ц. за сумата от 8500 лв.

Предявени в производството са четири субективно и обективно съединени иска – два главни - с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД на стойност съответно на стойност от 48 514, 76 евро и 17 600 евро и при условията на евентуалност – два осъдителни иска на стойност 40 334, 91 евро и 7 744 евро.

Съгласно редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения към датата на сключване на договора за процесуално представителство, размерът на минималното възнаграждение общо за четирите иска по чл. 7, ал.2, т. 4 възлиза на сумата от 8 779 лв.

Въпреки, че уважени по делото са само двата главни иска, възнаграждение за процесуално представителство на ищците се дължи и за предявените, но не разгледани евентуални искове. Съдебната практика е константна, че при предявени между едни и същи страни искове при условията на алтернативно или евентуално съединяване, то адвокатското възнаграждение е едно, както при действието на чл.72 ал.2 ГПК до изм. обн.

ДВ бр.86/2017г., така и в редакцията на разпоредбата към настоящия момент Определение № 70/2018г. на ВКС по ч.т.д. № 257/2018г., I т. о., ТК;

Определение № 284 от 96.04.2012г. по ч.гр.д. 238/2012г. на IV г. о. на ВКС и др./.

Предвид, че договореното за процесуалния представител на ищците възнаграждение е в размер под минималния, предвиден в Наредбата и съобразно обичайната фактическа и правна сложност на производство, настоящата инстанция намира,че не са налице основания за намаляването му.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ДРИЙМВИЛ“ ООД, ЕИК *, представлявано от пълномощника Н. Ч., против определение № 2110/17.08.2023г. по гр.дело № 386/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4