Решение № 7880 от 23.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7880 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

П. Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.А като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100507251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Я. М. М., чрез особен представител адв. П. В., срещу решение № 2284/08.02.2024г., постановено по гр.дело № 41728/2022г. по описа на СРС, 150 състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1 545, 62 лева - стойност на доставената топлинна енергия за топлоснабдяване на имот с аб.№ 238200 и адрес: гр. София, ж.к. „******** за периода от 01.02.2013г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.10.2015г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва от 97,98 лв. за периода от 31.03.2013г. до 19.10.2015 г. – за които по ч.гр.д.№ 65189/2015 г. на СРС, 30-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, както и в частта, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.

1

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът бил приел, кредитирайки изслушаната по делото СТЕ, че в процесния имот е била доставена топлинна енергия, съгласно приложимата нормативна уредба и обявените Общи условия. По делото не било установено, че приборите за търговско отчитане са редовни. Поддържа, че същите не измерват вярно, поради което е било начислено твърде голямо количество енергия. На следващо място, ищецът не бил ангажирал доказателства за качеството на доставената топлинна енергия. Ето защо, моли за отмЯ. на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част по следните съображения:

2

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на 3 ползвателя при топлопреносното дружество.

В конкретния случай, от приетите по делото доказателства се установява, че за процесния ап.135 е сключен договор за наем въз основа на настанителна заповед №53/14.10.2004г. между ответницата и кмета на СО – район „Младост“, по силата на който й е предоставено ползването на имота за периода 21.10.2004г. – 21.10.2007г. С договора ответницата се е задължила да заплаща всички разноски, свързани с ползването на жилището – ел. енерия, отопление, вода, телефон и др. На 15.12.2005г. е сключен безсрочен договор за наем, а на 26.01.2016г. имотът – частна държавна собственост, е продаден на ответницата. В изпълнение на задълженията си по договорите за наем, още през 2004г. ответницата е депозирала пред ищеца заявление – декларация за откриване на партида, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди.

Ето защо, въззивният съд намира, че по делото следва да се приеме за установено изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал.

1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между “Топлофикация София“ ЕАД и Я. М. М.. Следователно, правилен и основан на доказателствата по делото е изводът на СРС, че през процесния период 01.

02. 2013 г. – 30. 04. 2015 г. е налице твърдяното от ищеца валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия на ответницата за процесния топлоснабден имот, а по този въпрос не са наведени и оплаквания във въззивната жалба.

Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално доставената спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, с които въззивният съд се солидаризира изцяло и на осн. чл.272 от ГПК препраща към същите, като във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Изрично наведените оплаквания относно количеството и качеството на доставената енергия, недоказани от ищеца, вкл. чрез събраното заключение на СТЕ, и по-конкретно за неправилно измерване на доставената топлинна енергия, са неоснователни, предвид дадения отговор от вещото лице на въпрос №6, съгласно който монтираният в абонатната станция на сградата етажна собственост общ топломер с №4024975 е преминал метрологични 4 проверки в съответствие с изискванията на Закона за измерванията от „АС БоЯ.“ АД на 17.05.2011г. и „Енбра тест“ ЕООД на 25.10.2013г., при които е установено съответствие с приложимите изисквания. Извън това, по делото е ангажирано и свидетелство №0053 00 Д/ 12.06.2006г., съгласно което ИА „Сертификация и изпитване“ е признала посочените доклади от изпитвания на ТУ – Берлин касателно разпределители на топлина, захранвани с ел. енергия, издадено на „Техем сървисис“ ЕООД – София. Няма данни по делото, нито са ангажирани доказателства или са направени доказателствени искания за установяване на наведените твърдения във въззивната жалба за нередовности на средствата за търговско измерване, невярно отчитане на доставената топлинна енергия в количествено или качествено отношение. Ето защо, следва да се приеме за установено, че измерителят на топлинната енергия в абонатната станция е мерил точно през процесния период.

По тази причина съдът не намира основание за ревизиране на крайния извод на първоинстанционния съд, направен въз основа на кредитираните СТЕ и ССчЕ, че общата стойност на топлинната енергия, която е била доставена за процесния топлоснабден имот през време на процесния период, възлиза на 1 545 лева и 62 стотинки (от които 210 лева и 80 стотинки топлинна енергия за отопляване на имота; 550 лева и 34 стотинки топлинна енергия, отдадена на имота от сградната инсталация и 784 лева и 47 стотинки топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на имота).

Извън така посоченото, други конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваната част, не са наведени във въззивната жалба, поради което и съдът не намира основание за промЯ. изводите на СРС в частта им относно момента на настъпване изискуемостта на задълженията и възражението за погасителна давност, прието за преклудирано, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По разноските за въззивното производство:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.

На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъди юрисконсултско 5 възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2284/08.02.2024г., постановено по гр.дело № 41728/2022г. по описа на СРС, 150 състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че Я. М. М., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1545, 62 лева - стойност на доставената топлинна енергия за топлоснабдяване на имот с аб.№ 238200 и адрес: гр. София, ж.к. „******** за периода от 01.02.2013г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.10.2015г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва от 97,98 лв. за периода от 31.03.2013г. до 19.10.2015 г. – за които по ч.гр.д.№ 65189/2015 г. на СРС, 30-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Я. М. М., ЕГН **********, от гр. София, гр. София, ж.к.

„******** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6