Определение № 399 от 24.07.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. М., 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500248 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба, подадена от С. АД гр. Ш. чрез пълномощник адв. Х.в М. срещу определение на РС М. № 239/12.02.2026г. по гр. дело № 2139/2025г. , с което по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК съдът е оставил без уважение молбите му за изменение решението по делото в частта относно присъденото на адвокат Д. Г. като пълномощник на насрещната страна на основание чл.

38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че от представения в производството договор за правна защита и съдействие не може да се установи сключването му именно във връзка с образуваното пред РС М. конкретно гражданско дело, както и обстоятелството, че страните са в близки отношения. Поддържа, че адвокат Г. е пълномощник на множество кредитополучатели , водещи дела срещу жалбоподателя в страната, по които са представяни договори за правна помощ с идентично съдържание и договорено безплатно процесуално представителство, от които може да се направи извод за злоупотреба с права, което поведение не следва да се толерира . По отношение присъдения размер адвокатско възнаграждение се твърди, че не е съобразен с промените в националното законодателство , продиктувано от Решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 , като посочените в Наредба 1/2004г. на ВАС размери не са задължителни за съда и служат само за ориентир.

Позовава се на § 1а,ал.2,т.2 от Наредбата , като поддържа, че развилото се пред РС М. производство не се отличава с фактическа и правна сложност. По спорните по делото въпроси е налице значителна по обем съдебна практика, а съдът е задължен и служебно да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори . Според решение на СЕС от 13.07.2023г. по дело С – 35/22 и решение от 21.03.2024г. по дело С-417/22 националните съдилища следва като основен критерий при разпределяне отговорността за разноски по потребителки спорове да преценяват налице ли е добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с 1 търговеца, като в случая се твърди, че ищецът като потребител не е направил опит за доброволно уреждане на спора. Твърди се, че справедливият размер на възнаграждение за положения от пълномощника на ищеца труд следва да е в размер значително по-нисък от посочения като ориентир такъв в Наредба 1/2004г. .

Иска се от съда да отмени обжалваното определение, като откаже присъждане на адвокатско възнаграждение, евентуално намали размера на присъденото такова.

С жалбата е заявено искане за събиране на доказателства за установяване твърденията за злоупотреба с права, както и за задължаване ищцата като ползваща се от безплатна правна помощ да декларира качеството си на близък с процесуалния си представител.

Ответникът по жалбата адв. Д. Г. като пълномощник на ищцата Ц. Т. Г. с писмен отговор оспорва жабата като поддържа правилност на атакуваното определение. Твърди, че самата ищца му е предоставила договора и платежните нареждания, като е внесла и дължимата държавна такса, които обстоятелства, наред със сключения договор за правна защита установяват договорни отношения между адвокат и клиент. Оспорва твърдението, че основание по чл. 38,ал.1,т.2 ЗА подлежи на доказване, като сочи, че кои лица са близки на адвоката се определя от неговата преценка и не се нуждае от доказване. Относно присъдения размер възнаграждение поддържа, че е справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на спора, а възнаграждения в драстично намален размер би довело до демотивиране на адвокатите да работят в защита потребителки права срещу дружества, предоставящи бързи кредити. Твърди продължаваща практика на частния жалбоподател да сключва договори с потребители със скрито оскъпяване, като единствената защита на потребител при нарушение права е сезиране на съда

Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на страните и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува постановеното по отношение разноските определение на РС М. , поради което е допустима за разглеждане.

Заявеното с жалбата доказателствено искане е неоснователно. Основанията, при които адвокатът оказва безплатна правна помощ са уредени в чл. 38,ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, като разпоредбата не изисква страните по договора за правна помощ /адвокат и клиент/ да доказват наличието на предпоставките, при които е договорено безплатното процесуално представителство. На съда е служебно известно обстоятелството, че адв. Г. представлява различни кредитополучатели по образувани множество искови производства в защита потребителски права.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.дело № 2139/2025г. на РС М. е образувано по искова молба, подадена на 19.08.2025г. от Ц. Т. Г. от гр. М., чрез пълномощник адв. Д. Г., АК-Л., срещу С.

АД гр. Ш., с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет недължимост на сумата 2338.07 лева по договор за потребителски кредит /ДПК/ № 638305 с твърдения, че 2 към 15.08.2025г. по договора е заплатила сумата 840 лева, но кредиторът претендира допълнително 2403.07 лева. Изложени са твърдения, че по ДПК кредиторът е начислил необосновано неустойка за непредставено в срок обезпечение, която представлява скрита възнаградителна лихва, невключено в посочения в договора ГПР, а клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. На 18.08.2025г. са платени от ищцата още 65 лева или общо платено по договора са 905 лева, като претендирания от ответника размер от 2338.07 лева по ДПК е недължим. Към исковата молба е приложено удостоверение от 15.08.2025г. за активен кредит, информация за кредит 638305 , разписка за плащане по кредита. Представено е пълномощно, с което адв. Г. е упълномощен да представлява ищцата по съдебни производства във връзка с договори за потребителски кредити, по които е страна, както и договор от 15.08.2025г. за правна защита и съдействие с предмет изготвяне и депозиране на искова молба, възражение срещу заповед за изпълнение или отговор на искова молба и процесуално представителство във връзка със сключени договори за потребителски кредит и договори за предоставяне на гаранция, по които клиентът е страна , връщане на платени при изначална липса на основание суми, прогласяване на целия договор или отделни негови клаузи за нищожни, включително защита на личните данни и образуване на изпълнителни дела, като е уговорено безплатно при условията на чл. 38,ал.1,т.3, предл. 2 ЗА процесуално представителство . На 18.08.2025г. ищцата е внесла по сметка на РС М. държавна такса по дело срещу С. по договор 638305.

Постъпил е отговор от ответника, с който са оспорени твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, като с отговора са представени писмени доказателства за договорните отношения между страните по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 899842/04.11.2022г. . По делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, като е подал писмено становище по съществото на спора с доводите по исковата молба и искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38,ал.2 ЗА в размер на 640.56 лева с ДДС с представен списък по чл.

80 ГПК. С постановеното решение,влязло в сила като необжалвано, искът е уважен като ответникът е осъден да заплати на адвокат Д. Г. на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение от 640.56 лева с ДДС.

В срока за обжалване на решението ответникът с молба по чл. 248,ал. 1 от ГПК е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските с твърдения, че приложеният по делото договор за правна защита не установява, че е свързан с конкретното исково производство, липсват доказателства страните по този договор да са близки, а при определяне адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на спора, както и наличието на други дела между същите страни със сходен предмет.

След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното определение е приел молбата за изменение на решението му в частта за разноските за неоснователна.

Така поставеното определение е неправилно.

3

Отговорността за разноските е предопределена от изхода на спора , като по правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая предявеният от ищцата отрицателен установителен иск е уважен, ответникът е осъден да й заплати разноски, а съгласно чл. 38,ал.2 ЗА когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, то адвокатът оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда.

От приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие от 15.08.2025г. се установява, че Ц. Т. Г. е възложила на адвокат Г. защита и съдействие във връзка със сключени от нея договори за кредит, включително процесуално представителство , като страните са се съгласили изпълнението на възложената работа да е безплатно при условията на чл. 38,ал.1,т. 3 пр. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Съгласно тази разпоредба адвокатът може да оказва безплатно защита и съдействие на свои близки. За да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в случаите на осъществено безплатно процесуално представителство, е необходимо представянето на договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че адвокатът оказва безплатна адвокатска помощ /в настоящия случай – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА/.

Право на адвоката е да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т.

3, пр. 2 ЗА, а адвокатът сам определя на кои лица от кръга на неговите близки да окаже такава. Не е необходимо доказване, че се касае за лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА – съдът не извършва подобна проверка. Достатъчно е представянето на договор/договори за правна защита и съдействие с указване, че е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на конкретно основание, посочено в чл. 38 ЗА и такава реално да е осъществена, както и да са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл. 78 ГПК. Не е необходимо доказване на разноските, защото хонорар не е заплащан, а се определя от съда.

Злоупотреба с права съдът не установява да е налице. Процесуално право е на всеки гражданин да се защитава по законов път срещу недействителни клаузи от договори или от недействителни договори и съответно да иска установяване при неоснователни претенции за плащане на суми по договори за кредит какво реално дължи на кредитора. Не е налице злоупотреба с права и при сключване процесния договор за правна защита и съдействие, доколкото законът предвижда правна възможност за оказване безплатна правна помощ на близки на адвоката лица, като несъмнено е и правото на едно лице да ползва адвокатска защита. Злоупотреба с права би била налице когато делото се води с единствената цел да се увреди насрещната страна без да е налице защитимо материално право, каквито обстоятелства по делото не са установени.

В практика на ВКС, обективирана в определение № 213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д № 997/2021 г., I т. о., определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., определение 50246/20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1991/2022 г., ІІ г. о., е прието, че отсъствието на писмен договор за предоставяна безплатна правна помощ, не е пречка за присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв, тъй като принципът 4 на чл. 36, ал. 1 ЗАдв е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В случая е установено наличие на сключен договор за правна защита и съдействие и осъществени от пълномощника на страната конкретни правни действия в защита правата й с основание договор за потребителски кредит- подаване на искова молба с приложени доказателства, получаване на съдебни книжа и становище по съществото на спора, т.е безспорно е установено, че адв. Г. е извършил от името на ищцата възложени му с приложените пълномощно и договор правни действия в защита интересите й , за което с оглед изхода на спора и на основание чл. 38,ал. 2 ЗА му се дължи възнаграждение.