Решение № 538 от 03.10.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. В., 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело **0221420102789 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Т.И.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № **, против Л. Х. К., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. К., ул. „С.“ ** и настоящ адрес: гр. В., ул. „С.З.“ **, И. Н.

Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ ** и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ № 128, вх. Б, ет. 4, ап. 27, и Т. Н. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **.

В исковата молба се твърди, че през 2018 г. „Т.И.“ ЕООД закупило от П.Й.а Ф. следния недвижим имот: новообразуван имот № 503.44 по плана на новообразуваните имоти на местност „Д.В.“, с. В., код по ЕКАТТЕ **, Община В., одобрен със Заповед № 11 от 10.01.2005 г. но областния управител на Област В., с площ от 927 кв.м, вид на територията: селско стопанство, НТП Параграф 4, категория на имота: V /пета/, с адрес: местност „В.л.“, при съседи на имота: **.503.46 – Параграф 4, **.503.43 – Параграф 4, **.503.42 – Параграф 4, земеделски земи, **.503.45 – Параграф 4. Договорът за покупкопродажба бил обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с № 61, том III, рег. № 3363, нот. дело № 383 от 2018 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 5521 от 11.09.2018 г.; дв. вх. рег. № 5509, акт № 90, том 15, дело **605. Имотът бил закупен ведно с всички вещи, находящи се в него, макар това да не било изрично описано в нотариалния акт. Между страните нямало никакви други уговорки – писмени или устни, относно имота и находящите се в него вещи. Посочва се, че през м. юни 2020 г. служител на ищцовото дружество – Г.В. Х., бил изпратен в имота, за да премести съществуваща мрежа в друг имот, собственост на дружеството. При посещението си той видял там група хора – ответниците Л. К. – кмет на с. К., заедно с И. Н. Н. и брат му Т. Н. Н.. Г. Х. видял, пристигайки на мястото, че намиращият се в имота фургон бил натоварен на камион, а с лебедки били теглени двата метални портала. Г. Х. предупредил ответниците, че имотът е частна собственост, но те го изгонили и продължили дейността си. Поддържа се, че на 30.07.2020 г. управителят на дружеството посетил лично гореописания имот и се уверил, че в имота е влизано без разрешение и право на това. Твърди се, че в имота имало нанесени щети и липси на стойност над 2 000,00 лв./две хиляди лева/, а именно: отрязани овощни 1 дървета /2 бр. кайсия и 3 бр. череша/ и унищожен асмалък, представляващ метална конструкция и бетонови колове /около 20 метра на 2 реда/ на обща стойност 700,00 лв.; липсвали 2 бр. портали (метални) на обща стойност 1 400,00 лв.; липсвали 3 броя зайчарници на обща стойност 210,00 лв. и липсвал намиращият се в имота фургон на стойност 500,00 лв. Поддържа се, че тримата ответници съвместно извършили следните действия: неправомерно и без разрешение влезли в имота на ищеца, включително с тежкотоварно превозно средство – камион и кран; отсекли 5 бр. овошки, като всеки от тях участвал в дейността по отсичането им; унищожили и нарязали конструкцията за асмалъка, като всеки от тях участвал в дейността по разглобяването й; вдигнали, пренесли и натоварили в камион 3 бр. зайчарници; издърпали с лебедка и натоварили на камион 2 бр. метални портали, като действията били извършени от И. и Т. Н.и под надзора и ръководството на Л. Х.; натоварили фургона на камион; след натоварването на вещите на камион, същите били изнесени от имота и откарани в неизвестна посока. Сочи се, че във връзка с неправомерното влизане в имота и изчезналите от него вещи била подадена жалба в РП – В.. В хода на проверката било установено, че вещите действително са изнесени от имота от ответниците, но според прокуратурата не било налице престъпление, тъй като по формални причини не бил изпълнен съставът на престъпленията кражба и/или самоуправство. Изтъква се, че при сключването на договора за продажба на недвижимият имот не било уговорено вещите в имота да бъдат изнасяни и/или собствеността върху тях да остане за продавача. Поддържа се, че всичко, което е било част от имота, като овощни дървета, асмалъци, портали, фургон и зайчарници, е станало собственост на собственика на имота по силата на приращението. Сочи се, че в момента не е известно къде са изнесените от имота вещи и в какво състояние са.

Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми: 700,00 лв. – стойността на отрязани овощни дървета и асмалъци; 1 400,00 лв. – стойността на 2 бр. портали (метални); 210,00 лв. – стойността на 3 броя зайчарници и 500,00 лв. – стойността на намиращия се в имота фургон, ведно със законната лихва върху сумата от 2 810,00 лв. от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Л. Х. К. е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че изложените в исковата молба твърдения не отговарят на обективната истина. Поддържа се, че от представения по делото нотариален акт е видно, че ищцовото дружество е закупило през 2018 г. от П.Й.а Ф. недвижим имот, без каквито и да било подобрения, постройки и движими вещи. Изтъква се, че ищецът сам признава, че между страните не са налице никакви други уговорки – писмени или устни, относно имота и изходящите се в него вещи, като предмет на договора за продажба е единствено земята. Посочва се, че ответникът К. бил в много добри приятелски отношения с П. Ф., докато тя била жива. Твърди се, че П. Ф. лично му е споделяла, че ще опита да продаде движимите вещи в имота си, но ако не успее, ще му подари всичко, за да не го разграбят чужди хора. Посочва се, че тя му е казвала, че Г. Х., с когото тя е договаряла продажбата на имота си, изрично й е заявил, че не желае да закупи тези вещи и иска имотът да е изчистен, за да може да се ползва по предназначение. Поддържа се, че когато П. Ф. узнала, че имотът се чисти от Г. и още двама работници, се срещнали с нея и сина й в имота, огледали го и тя му казала какво да вземе. Тя му предложила още много неща, извън изброените в исковата молба, но той нямал какво да ги прави и се разбрали ответникът да вземе всичко, което може да му служи по някакъв начин или има на кого да го даде. Същото му казала и за фургона, който бил собственост на неговата майка, която и го била дала преди години, тъй като не го ползвала. П. Ф. му казала още да вземе оградната мрежа и металните и циментови колове, но Г. прибрал същите, въпреки изричното несъгласие с това от нейна страна. Твърди се, че ответникът К. не е отрязвал никакви дървета от имота, като същите били премахнати от Г. Х.. Твърди се, че ответникът не е нанесъл каквито и да било 2 вреди на ищцовото дружество, както и че вещите не са собственост на това дружество.

По тези съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника И. Н. Н. също е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от предявяване на иск срещу посочените ответници, тъй като между тях не съществуват каквито и да било правоотношения с оглед описаната фактическа обстановка. Сочи се, че се твърдят уговорки с трето лице – П. Ф., продавач на закупен от ищцовото дружество имот, което не е страна по делото. Навеждат се доводи, че твърденията в исковата молба са несъстоятелни и не отговарят на действителното фактическо положение, като по отношение на неправомерното навлизане в имота е налице произнасяне на прокуратурата. Твърди се, че действително дружеството ищец „Т.И.” ЕООД е закупило през 2018 г. от П.Й.а Ф. недвижим имот, като сделката била обективирана в представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Изтъква се, че в самата искова молба е посочено, че между страните не са налице никакви други уговорки – писмени или устни, относно имота и находящите се в него вещи.

Поддържа се, че от представения нотариален акт е видно, че предмет на сделката е имот без подобрения, постройки и т.н. Твърди се, че всички вещи на продавача, различни от земята, предмет на продажба, са лична собственост на последния и именно той взема решение как да се разпорежда с тях. Посочва се, че са несъстоятелни твърденията в иска за нанесени щети в имота, доколкото описаните вещи не са собственост на ищеца, за да търпи той вреди.

Поддържа се, че от исковата молба не става ясно, доколкото се сочат трима ответници, какви са претенциите по отношение на всеки един от тях, респ. какви вреди е нанесъл всеки един от тях, с кои негови действия и в какъв размер. Поддържа се, че в хода на разследването по пр.пр. 1521/2020 г. било установено, че П. Ф. не е продавала описаните вещи на ищцовото дружество, а тя самата е търсила други хора, на които да ги продаде, тъй като Г. Х., действащ от името на дружеството, е казал, че имотът трябва да е чист и освободен от вещи, тъй като ще влизат машини. Ф. предлагала на Х. да му продаде зайчарниците, но последният отказал. Тя го предупредила, че ще продаде същите, както и портала, фургона и металните конструкции, като изрично заявила, че ще ползва и портала, тъй като възнамерявала да си купува друг имот. Едва към момента на сделката Ф. видяла Б., като през цялото време Ф. мислела, че продава имота на Г.. Твърди се, че първият ответник Л. К. бил в много добри отношения с П. Ф., тъй като неговата майка К.Н.П. и Ф. били дългогодишни и най-близки приятелки. Сочи се, че на ответника е известно от Л., че П. Ф. споделила на Л. и майка му, с която общували ежедневно, че ще продава поземления си имот, както и че ще опита да продаде част от вещите, тъй като Г. Х., който същата смятала за купувач на имота, отказвал да ги закупи. След като не намерила желаещи да закупят намиращите се в имота вещи, които били в много лошо състояние, предложила на Л. да вземе всичко, което пожелае и може да ползва. Намиращият се в имота фургон бил лична собственост на майката на Л., която преди години го дала на П. да го ползва. П. Ф. имала уговорка с Л. да вземе и оградата и коловете. Въпреки това, Г. Х., на когото било известно за уговорките между П. Ф. и Л., взел оградната мрежа и коловете, а също така отрязал овощните дръвчета и огромен орех.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, т. III, рег. № **, вписан в СВ – В. вх. рег. № 5521/11.09.2018 г., се установява, че ищцовото дружество чрез договор за покупко-продажба е придобило от П.Й.а Ф. собствеността върху следния недвижим имот: новобразуван имот № 503.44 по плана на новообразуваните имоти на местност „Д.В.“, с. В., код по ЕКАТТЕ **, община В., одобрен 3 със Заповед № 11 от 10.01.2005 г. на областния управител на област В., с площ от 927 кв.м., вид на територията: селско стопанство, НТП Параграф 4, категория на имота: V, адрес – местност В.л., при съседи на имота: **.503.46 – Параграф 4, **.503.43 – Параграф 4, **.503.42 – Параграф 4, земеделски земи, **.503.45 – Параграф 4.

Представен по делото е сигнал с вх. № 1521/30.07.2020 г., подаден до РП – В. от Е.Я.Б. – управител на „Т.И.“ ЕООД, в който е посочено, че преди около месец Е.Б. изпратила Г.В. Х. в горепосочения недвижим имот, за да премести съществуваща мрежа в друг имот, като при посещението си той видял там група хора – Л. К., И. Н. Н. и Т. Н. Н., като при пристигането на Г. Х. на място намиращият се в имота фургон бил натоварен на камион, а с лебедки били теглени два метални портала. Отразено е в сигнала, че на 30.07.2020 г. Е.Б. посетила лично имота и се уверила, че в имота е влизано без разрешение, като били нанесени щети и липси на стойност над 2 000,00 лв., а именно: отрязани овощни дървета и асмалъци, всички метални елементи, които били в наличност в двора, били изнесени, в това число и два входни портала, липсвали 2-3 броя метални зайчарници; фургонът бил преместен в местността „Р.“.