Решение № 519 от 09.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. П., 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500253 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1664/30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100957 по описа за 2024 г. на Районен съд – П. е признато за установено по отношение на А. О. А., ЕГН ********** от с. И., ул. „41-ва” № 65, общ. П., че Б. А. В., ЕГН ********** от с. С., ул. „24-та” № 13; Д. А. Г., ЕГН ********** от с. Л., ул. „40-та” № 4, общ.

Е.П. и З. К. З., ЕГН ********** от с. С., ул. „27-ма” № 9 са собственици на по 2/16 ид.ч., всеки един от тях от поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., общ. П., одобрени със Заповед РД-18-256/22.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 08.03.2022 г., адрес на поземления имот: с. С., ул. ,,24-та” № 11, с площ 394 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 30 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 24, квартал 41, парцел III, при съседи:

*************, *************, ************, *************.

Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание дарение и давностно владение № 24, том X, рег. № 17133, дело № 1734/2023 г. на Нотариус № 423 - А. И., с район на действие PC-П. за размера от 6/16 идеални части.

1

Отхвърлен е предявеният от А. О. А., ЕГН ********** от с. И., ул. „41ва” № 65, общ. П., против Б. А. В., ЕГН ********** от с. С., ул. „24-та” № 13;

Д. А. Г., ЕГН ********** от с. Л., ул. „40-та” № 4, общ. Е.П. и З. К. З., ЕГН ********** от с. С., ул. „27-ма” № 9, иск с правно основание чл.124 ГПК, за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 6/16 ид.ч., от поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., общ. П., одобрени със Заповед РД-18-256/22.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 08.03.2022 г., адрес на поземления имот: с. С., ул. ,,24-та” № 11, с площ 394 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:

Ниско застрояване /до 30 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 24, квартал 41, парцел III, при съседи: *************, *************, ************, *************, като неоснователен и недоказан.

Осъдена е А. О. А., ЕГН ********** от с.И., ул. „41-ва” № 65, общ. П., да заплати на Б. А. В., ЕГН ********** от с. С., ул. „24-та” № 13; Д. А. Г., ЕГН ********** от с. Л., ул. „40-та” № 4, общ. Е.П. и З. К. З., ЕГН ********** от с.

С., ул. „27-ма” № 9 сумата в размер на 3060 лева, представляващи сторените в производството разноски.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от А. О. А. чрез адв. Ц. Б., с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основното оплакване е, че жалбоподателката не е била редовно уведомена за откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество и съответно не е успяла да представи доказателства във връзка с твърденията поддържани в процеса. Наред с това се твърди, че съдът не е обсъдил изразените от нея становища по делото, нито представените доказателства, като част от тях е ингнорирал, без да ги обсъди по никакъв начин в съдебното решение.

Искането е решението да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново, с което предявеният от А. О. А. иск да бъде уважен, а предявеният от останалите страни иск срещу нея, да бъде отхвърлен, с присъждане на разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. А. В., Д. А. Г. и З. К. З. чраз адв. М. П., с изложени доводи за законосъобразност на първоинстанционното решение и искане решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по 2 делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и писмените бележки и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против А. О. А. ищците Б. А. В., Д. А. Г. и З. К. З. са твърдели, че Б. и Д. са законни наследници на техния баща А.З.И., починал на 26.01.2023 г. С решение № 996/22.11.2011 г., постановено по гр.д. № 5644/2010 г. по описа на PC П., влязло в законна сила на 15.12.2011 г., съдът бил приел за установено по отношение на ответниците А. О. А., А.С.М. и Л.Н.М., че ищците А.З.Г., А.З.И. /баща им/, З. К. З. и П.К.Н., са собственици на следните идеални части: А.З.Г. и А.З.И. по 2/8 ид.ч., а З. К. З. и П.К.Н. на по 1/8 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ ІІІ-24, в кв.41 по плана на с.С., целият с площ от 510 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда върху 60 кв.м., при съседи: изток-УПИ-IV-25; запад и север-улица и УПИ-ІІ-31.

Решението било вписано в Служба по вписванията-П. с акт № 166,том I, дв.вх.рег.№ 2134/28.03.2012 г..

Твърдели са, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 109, том VIII, рег. № 9547, нот. д. № 1134/24.07.2015 г. на Нотариус № 423 - А. И., с район на действие PC- П. и Акт № 260, том 26, н.д. 3232/24.07.2015 г. на СВ-П.

- А. О. А. била надарена и получила в собственост от дарителите А.С.М. и Л.Н.М. - 2/8 ид.ч., от дарителя А.З.Г. - 2/8 ид.ч. и от дарителя П.К.Н. - 1/8 ид.ч. или общо дарителите даряват 5/8 ид.ч. от УПИ ІІІ-24, в кв.41 по плана на с.С., целият с площ от 510 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда върху 60 кв.м., при съседи: изток-УПИ-ІV-25; запад и север-улица и УПИ-ІІ-31.

В началото на месец февруари 2024 г., първата ищца - Б., получила писмо от СГКК-гр.П., с което я уведомявали, че по повод постъпило заявление рег. № 01-712791-29.12.2023 г. за имот с идентификатор ************* по плана на с. С. е извършено изменение, състоящо се в записване на А. О. А. като собственик с документ за собственост - нотариален акт № 157, том 36, дв. вх. рег. № 10382, н. дело № 6263 от 18.12.2023 г. на СБ-гр.П. и се заличава А.З.И. като собственик по решение № 166, том 1, рег.№ 2134 от 28.03.2012 г..

Ищцата уведомила веднага другите двама ищци. Установили, че ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание дарение и давностно владение № 24, том X, рег. № 17133, дело № 1734/2023 г. на Нотариус № 423 - А. И., с район на действие PC-П. и Акт № 157, том 36, н.д. № 6263/18.12.2023 г. на СВ и е призната за собственик на основание дарение и давностно владение на целия процесен имот, а именно на: Поземлен имот с идентификатор ************* в с. С., общ.П., обл.П. по КККР, одобрени със Заповед РД-18-256/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 08.03.2022 г., 3 адрес на поземления имот: с.С., ул. „24-та” № 11, с площ 394 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:

Ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 24, квартал 41, парцел ІІІ, при съседи: *************, *************, ************, *************.

Ищците са оспорили, че ответницата е собственик и на техните ид.ч.

Твърдели се, че след влизане в сила на решение № 996/22.11.2011 г., А. О. А. никога не била владяла самостоятелно, трайно, явно, спокойно, постоянно, непрекъснато необезпокоявано от никого и без оспорвания и не била упражнявала фактическата власт върху този имот - изцяло. Тя живеела в къща в с. И.. Процесният имот представлявал празно дворно место, което било непосредствено разположено до имоти на първата ищца Б. имот - до УПИ VIII- общ., в кв.41 по плана на с. С., сега с идентификатор ************* по КККР на с.С., като между двамата имота нямало ограда. В процесния имот имало руини - само основи и малко тухли от тоалетна, която наследодателят на първите две ищци построил, но ответницата бутнала.

Твърдели са, че през пролетта на 2012 г., без да уведомят ответницата, ищците засадили 15 броя дръвчета в процесния имот и поставили телена ограда на лицевата част на имота, засадили рози, есенчета и карамфили. През пролетта на 2014 г. ответницата изкоренила дръвчетата, счупила оградата и изкопала дупка. Ищците са посочили, че имотът бил отново заграден през 2015 г., а през 2017 била направена тоалетна, която била бутната от ответницата.

Ищците са поддържали, че ответницата не е предприемала никакви действия по отношение на имота, не го е владяла като свой, не е демонстрирала, че владее за себе си и не е довела до знанието им, показвайки им несъмнено, че с упражняваната от нея фактическа власт в продължение на 10 години, е отрекла техните права върху имота, който държи като свой и само за себе си. 10-годишна давност не била изтекла в нейна полза, а дори не били изтекли и 10 години от смъртта на техния наследодател.

Искането е съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на по 2/16 ид.ч. - всеки един от тях - от поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.С., общ. П., одобрени със Заповед РД-18256/22.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 08.03.2022 г., адрес на поземления имот: с. С., ул. ,,24-та” № 11, с площ 394 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 30 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 24, квартал 41, парцел III, при съседи: *************, *************, ************, 4

*************.

На основание чл.537, ал.2 ГПК молят съдът да отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание дарение и давностно владение № 24, том X, рег. № 17133, дело № 1734/2023 г. на Нотариус № 423 А. И., с район на действие PC-П. и Акт № 157, том 36, н.д. № 6263/18.12.2023 г. на СВ – за основанието давностно владение и до размера на 6/16 ид.ч.

Претендирали са разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, в който е заявила, че изложените твърдения не отговарят на истината и моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран насрещен иск, в който е твърдяла, че ответниците не са собственици на 6/16 ид.ч. от процесния имот. Посочила е, че изповяданите от нея сделки били законосъобразни и били породили действие. Твърдяла е, че е собственик на спорните ид.ч. по силата на нотариален акт № 157, том 36, н.д. № 6362/2023 г. и давностно владение от 27.11.1996 г. като е присъединила своето владение към това на О.З.А..

Претендирала е разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмет отговор на насрещната исковата молба, с който ответниците са оспорили, че ищцата има качеството на собственик на целия имот, че е владяла процесния имот на законово основание и в изискуемия срок, както и че е единствен собственик на процесиите идеални части, а ответниците не притежавали никакви идеални части от имота.

Твърдели са, че ищцата не е предприемала никакви действия, не е владяла целия имот като свой, не е демонстрирала и не е довела до знанието им, показвайки им несъмнено, че с упражняваната от нея фактическа власт в продължение на 10 години, е отрекла техните права върху имота, който вече да държи като свой и само за себе си. Такова владение в продължение на 10 г., трайно, необезпокоявано от никого и непрекъснато от страна на ищцата нямало и не било установявано за целия имот. Изложили са твърдения за движението на собствеността на процесния имот.

С доклада по делото районният съд е приел за безспорно между страните, че ищците Б. А. В. и Д. А. Г. са законни наследници на техния баща А.З.И., починал на 26.01.2023 г.