Решение № 797 от 02.06.2016, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 797 гр. Пловдив, 02.06.2016 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,

X-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Арнаучкова

ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

Кирил Петров при участието на секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Петров в. гр. д. № 1021/2016 г. по описа на ПОС, X-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Обжалвано е решение № 4111/07.12.2015 г., постановено по гр. д. № 7444/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, II граждански състав, с коeто е осъден „ПЕП СОЛАР” ЕООД, ЕИК **** да заплати на „Евро проект център” ЕООД, ЕИК ****, сумата от общо 7810 лв., представляваща част от останалото дължимо, но неизплатено възнаграждение по консултантски договор № 10-07-12/22.07.2010 г., формирана, както следва: 1 100 лв. – неплатена част от третото плащане в общ размер на 5 000 лева с ДДС и сумата от 6 710 лева- част от четвъртото плащане в общ размер на 7 480 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2015 г. до окончателното погасяване. Със същото решение „ПЕП СОЛАР” ЕООД е осъдено да заплати на „Евро проект център” ЕООД направените по първоинстанционното производството разноски в размер на 1032.90 лева.

Подадена е въззивна жалба от „ПЕП СОЛАР”

ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат И.Д.. Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано. Навежда довод, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че основанието на предявения частичен иск е установено със СПН по предходен процес. В този смисъл твърди, че не са преклудирани възраженията му срещу спорното право. Моли съда да разгледа по същество възраженията, направени с отговора на исковата молба, да отмени решението на ПРС и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият „Евро проект център” ЕООД не ангажира отговор по жалбата в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.

По делото е постъпила и частна жалба от „ПЕП СОЛАР”

ЕООД, чрез процесуалния им представител адв. И.Д., срещу постановеното определение № 1650/23.02.2016 г. по гр. д. № 7444/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, II граждански състав, с което е оставено без уважение молбата на „ПЕП СОЛАР” ЕООД, за изменение на постановеното по същото дело решение № 4111/07.12.2015 г. в частта за разноските. Излагат се доводи, че съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и наличието на съответствие/несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата. Твърди се, че ищецът желае да се обогати, като претендира по многобройни еднотипни дела заплащането на съдебни разноски. В този смисъл жалбоподателят намира, че се касае за злоупотреба с процесуални права, тъй като по този начин се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер в пъти превишаващи размера на реално дължимото в случай, че исковете не биват предявявани частично. Моли се за отмяна на обжалваното определение на ПРС и за уважаване на искането на въззивника, обективирано във въззивната жалба, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е ангажиран отговор по частната жалба от ответника по нея – „Евро проект център” ЕООД.

Излага се становище, че подадената частна жалба е неоснователна. Посочват се съображения свързани с необоснованост на твърденията на жалбоподателя, че съдът би могъл да присъди възнаграждение в по-нисък размер от определения в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и, че е налице злоупотреба с процесуални права. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение, както и се претендират разноски.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД, Пловдивски районен съд е приел, че основанието на настоящата претенция е признато със сила на пресъдено нещо, както и, че ответникът не се позовава на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното дело, поради което е уважил изцяло частичната претенция на „Евро проект център” ЕООД.

С определение № 1650/23.02.2016 г. по гр. д. № 7444/2015 г. ПРС е оставил без уважение подадената от „ПЕП СОЛАР’ ЕООД молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Аргументите на районния съд са, че в случая е налице произнасяне с първоинстанционното решение досежно възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, като същото е уважено и адвокатското възнаграждение е редуцирано до нормативно определения минимум, а именно 720.50 лв.

Пловдивски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество:

По отношение на подадената въззивна жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение, в атакуваната му част, е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.

Първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав на ПОС, препраща към мотивите на Пловдивски районен съд, като съобразно правомощията си следва да се произнесе по доводите изложени в депозираната въззивна жалба.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „ПЕП СОЛАР’ ЕООД срещу „Анасолар” ЕООД иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД. За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор за изработка с ответника и настъпила изискуемост на задължението му за получаване на уговореното възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже наведени от него възражения срещу претендираното вземане.

Не се спори между страните, че на 22.07.2010 г. между тях е сключен консултантски договор № 10-07-12/22.07.2010 г., по силата на който дружеството–ответник е възложило на дружеството–ищец в качеството му на изпълнител: 1. изготвянето на бизнес–план и заявление за подпомагане според изискванията на Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за отпускане на финансиране по ОсЗ мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” на ПРСР 2007 г. – 2013 г. за „Фотоволтаична електроцентрала с обща мощност 98 кWp”, находяща се в ПИ № 017062 по КК на с. ****; 2. изготвянето на технически проект с подробни количествени сметки и подробна спецификация на необходимите материали по всички части; 3. запознаване на клиента с изискванията на финансиращата институция, отнасящи се за проекта; 4. консултиране на клиента при набавяне на изискваните документи; 5. препоръчване на клиента на експертни решения относно всички архитектурни, технологични, нормативни, екологични и други аспекти, свързани с конкретния инвестиционен проект. Според чл. 11 на процесния договор възложителят се задължава да заплати на консултанта възнаграждение в размер на 24 960 лв. с ДДС по следния начин: първо плащане в размер на 5 850 лв. с ДДС след подписване на договора; второ плащане в размер на 6 630 лв. с ДДС след предаване на технически проекти; трето плащане в размер на 5 000 лв. с ДДС след предаване на бизнес план и заявление за кандидатстване; четвърто плащане в размер на 7 480 лв. с ДДС в едномесечен срок след одобрение на заявлението за финансово подпомагане от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция. При подписването на договора и в срок възложителят е изплатил сумата от 5 850 лв. с ДДС – първа вноска по договора.

С влязло в сила решение по гр. д. №

6568/2012 г. на ПРС, V – ти гр. с., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1 500 лева, представляваща част от останалото дължимо, но неизплатено възнаграждение по консултантски договор № 10-07-12/22.07.2010 г., състоящо се от второ плащане в размер на 6630 лева с ДДС, трето плащане в размер на 5000 лева с ДДС и четвърто плащане в размер на 7480 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от 1500 лева от подаване на исковата молба до погасяването.

С решение постановено по гр. д. №

10819/2014 г. по описа на ПРС, V – ти гр. с. /потвърдено от ПОС по в. гр. д. № 2830/2015 г. на XIV – ти гр. с. и влязло в законна сила/, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 9800 лева, представляваща част от останалото дължимо, незаплатено възнаграждение по процесния договор, цялото в размер на 17610 лева с ДДС, включващ уговорено второ плащане в размер на 6630 лева с ДДС, от което се претендира сума в размер на 6030 лева, трето плащане в размер на 5000 лева с ДДС, от което се претендира сумата от 3000 лева и четвърто плащане, цялото в размер на 7480 лева, от което се претендира сумата от 770 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 09.07.2014г. до окончателното изплащане.

Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичен иск, не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на последващ/и частичен/и иск/ове. Със сила на пресъдено нещо обаче се ползват установените с решението по предходен частичен иск общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска /виж в този смисъл решение № 89 от 11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г., I т. о. на ВКС/.

В конкретния случай това са фактите относно сключения договор за консултантски услуги, неговата валидност, изправността, респ. изпълнението на задълженията на ищеца, дължимостта на уговореното възнаграждение и настъпилата изискуемост на отделните плащания по договора. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника относно спорното право, претендирано в отделно производство за останалата част от вземането. Поради това възраженията във въззивната жалба за нищожност на договора за консултантски услуги, за разваляне на процесния договор и за липсата на надлежно изпълнение по договора от страна на „Евро проект център” ЕООД са преклудирани, тъй като се отнасят до правопораждащите факти, и не подлежат на разглеждане по същество.

В настоящото производство всички възражения наведени с отговора на исковата молба са правоизключващи и са насочени към опровергаване на осъществяването в действителността на пораждащите спорното право факти или на тяхното правно действие. Ето защо доводите във въззивната жалба досежно разглеждането на направените с отговора на исковата молба възражения са неоснователни. С оглед цитираната задължителна съдебна практика и доколкото вече бе установено, че по съществото на тези възражения е формирана сила на пресъдено нещо, то повторното им разглеждане в настоящият процес е недопустимо.

Ответникът не се позовава на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходните производства водени по частични искове във връзка със задълженията на възложителя по консултантски договор № 10-07-12/22.07.2010 г., поради което не твърди и не доказва, че не дължи горницата над присъдената с решението по частичните искове сума. Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, а именно за: 1 100 лв. – неплатена, част от третото плащане в общ размер на 5 000 лева с ДДС и сумата от 6 710 лева, част от четвъртото плащане в общ размер на 7 480 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба.

Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81f04cb7-0d29-4c49-ac48-47ca202758e4