Решение № 3383 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3383 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110165168 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

22.02.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 65168 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Н. И., с ЕГН **********, от гр.

....., против „....“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ..... за установяване по отношение на ответника, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..... от 09.03.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от договора като неравноправна поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 118,48 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че на 09.03.2023 г. сключила с „....“ ЕООД договор за потребителски кредит в размер на 400 лв., която сума следвало да бъде върната за срок от 12 месеца, при договорена лихва в размер на 3,38 % или 13,52 лв., и при договорен процент на разходите от 49,85 %, като договорът бил сключен от разстояние. В чл. 5 от процесния договор било договорено обезпечение – поръчителство, предоставено от “Multitude Bank” в полза на кредитора. Твърди, че в договора не бил посочен размерът на договореното възнаграждение, като след усвояване на кредита била начислена такса за поръчителство, услуга, предоставяна от партньор на ответното дружество, в размер на 118,48 лв. Излага твърдения, че ищцата изцяло погасила предоставения й кредит. Оспорва валидността на договора поради непосочване на дължимите вноски за поръчителство в договора за кредит, а в чл. 5.3. от общите условия е предвидено само като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятност да бъде одобрен кредит, а не като задължително условие за кандидатстване за кредит. Оспорва договора като нищожен, поради липса на предвидената в закона форма, поради неподписването му с обикновен или с електронен подпис. Оспорва договора като нищожен и поради липса на начина на изчисляване на ГПР, както и поради невключване на поръчителството като разход в ГПР. Излага подробни съображения, свързани с нищожността на договора за потребителски кредит, като твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на реалният, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Оспорва клаузата за поръчителство като нищожна. Позовава се практиката на СЕС, излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

2

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕООД, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Не спори, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Оспорва изложените твърдения, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е следвало да предостави подходящо обезпечение чрез поръчителство от Мултитюд банк, Малта. Сочи, че сключването на договора за гаранция не било задължително условие за отпускане на кредита. Оспорва, че е страна по договора за гаранция, сключен с посочената банка. Също така твърди, че ищецът сам е избрал Мултитюд банк, Малта, като поръчител в електронния формуляр, след като ищецът бил информиран за дължимите такси. Оспорва наличието на заблуждаваща търговска практика. Излага твърдения, че договорът за гаранция е възмездна услуга, разходът по която не е включен в ГПР, както и че ищецът не е упражнил правото на отказ в 14-дневен срок от сключване на договора. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора. Ангажира доказателства.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 09.03.2023 г. се установява, че същия е сключен между „....“ ЕООД и А. Н. И., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата кредит в размер на 400 лв. за срок от 30 дни, при договорен лихвен процент от 3,38 % и годишен процент на разходите от 49,85 %, с лихва по кредита от 13,52 лв., кредитът платим на 08.04.2023 г., като договорът е сключен при общи условия. Видно от представения заверен препис от разписка от 09.03.2023 г., на същата дата ответникът е превел на ищцата предоставения кредит в размер от 400 лв. От представения заверен препис от разписка от 12.03.2023 г. се установява, че ищцата е платила по сметка на ответника сумата от 532 лв.

От представения заверен препис от договор за гаранция /поръчителство/, без дата, се установява, че същият е сключен между Multitude Bank p.l.c. и ищцата, по силата на който Multitude Bank p.l.c. предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит от 09.03.2023 г., сключен между „....“ ЕООД и А. Н. И., при договорена такса за предоставяне на гаранцията в размер на 118,48 лв., дължима от А. Н. И., и платима в размер и по начин, посочен в общите 3 условия по договора.

Като доказателство по делото е приета представената от ответника справка за получени плащания по Договор за кредит № ......

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че по процесния договор усвоената сума от ищеца на 09.03.2023 г. е в размер на 400 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № ..... от 09.03.2023 г. На 12.03.2023 г. ищцата е изплатила сумата от 532 лв., която сума е разпределена по следния начин: погасена главница в размер на 400 лв., погасена договорна лихва в размер на 13,52 лв. и погасена такса гаранция в размер на 118,48 лв. Вещото лице също така установява, че изчисленият ГПР по погасителен план с включена договорна лихва и гаранция е в размер на 3 112,64 %.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ..... от 09.03.2023 г., както и че ищецът е погасил сумата от 532 лв. Спори се относно валидността на договора, на отделни клаузи от него, както и относно основанието за плащане на сумата от 118,48 лв.

Претендира се нищожност на договора като противоречие със закона, като при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от договора поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

При извършеното уточнение на исковата претенция, за съда се налага извод, че се претендира нищожност на договора, включително се правят възражения за нищожност, на няколко самостоятелни правни основания, част от които посочени в специалния закон – Закона за потребителския кредит, и част от които, посочени в общите закони – Закона за защита на потребителите по силата на препращащата норма на чл. 24 от ЗПК към разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе относно спазване на изискванията на специалния закон – ЗПК, съответно за наличие на основанията, водещи до нищожност на договора, предвидени в специалния закон – ЗПК.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние, като предварителна информация е била предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 10 от ЗПК. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5, ал. 13 от ЗПК. Спори се за формата, в която договорът е сключен. Тогава, когато договорът се сключва в присъствие на страните, формата е писмена. В случаите, при които договорът се сключва от разстояние, посредством интернет платформа, подписът на страните се полага във форма и вид, предвидени в ЗПФУР. По аргумент от противното на разпоредбата на чл.

10, ал. 1 от ЗПК, за да е нищожен договорът по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и на трите кумулативно предвидени предпоставки по отношение на елементите на договора, 4 които трябва да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният не по-малък от 12. В конкретния случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и същи, което се установява и с просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния случай по делото не е било изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали използваният размер на шрифта е по-малък от 12, но същевременно липсват и наведени твърдения от страна на ищеца за наличие на заболявания на очите, което да представлява затруднение да се запознае със съдържанието на договора. От друга страна изпълнението на договорното задължение от страна на ответника е индиция, че същият се е запознал с подписания от него договор от разстояние. Ето защо съдът приема, че само неспазване на размера на шрифта, дори той да е по-малък от 12, но не по-малък от 10, който позволява договорът да бъде прочетен от физически здраво младо лице, за което липсват данни за заболявания, не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит. Възражението за нищожност на договора на първото предвидено основание в чл. 22 от ЗПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Спори се за валидността на клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва, дължима на кредитора.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. 3, б. „в“ от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 3,38 %, а в ал. 4 от същия член – ГПР в размер на 49,85 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за неоснователен.

По отношение на предявеното основание за нищожност на клаузата, като противоречаща на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 09.03.2023 г. до 08.04.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 01.03.2023 г. - 2,17 на сто, и от 01.04.2023 г. - 2,47 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,85 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 13,52 лв. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание, поради което същото следва да бъде отхвърлено.