Решение № 2816 от 15.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2816 гр. София, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110120779 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца А. П. В., с която са предявени срещу ответника . Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,96 лева, представляваща неизплатено парично обезщетение за отмяна на полет .г., дължимо на основание чл.5, пар.1, буква „в“, във връзка с чл.7, пар.1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № ., както и сумата от 149,62 лева, представляваща представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на билет за алтернативен на отменения полет превоз, която сума ищцата се наложило да плати, за да достигне до ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59624/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищцата А. П. В. твърди, че с ответника са сключили договор за въздушен превоз, по силата на който последният се е задължил да превози ищцата с полет ., излитащ по разписание на 19.01.2023 г. в 14:10 ч. от . и пристигащ по разписание на 19.01.2023г. в 15:20ч. на летище . .. Резервацията на самолетния билет била направена с авиокомпания .“, която потвърдила резервацията на пътничката за полета под номер ., но полетът за който закупила билет бил предназначен за осъществяване от авиокомпания .“. Твърди, че полет . бил отменен, а тя била уведомена за това обстоятелство на 10.01.2023г. – 9 дни преди планираната дата за излитане на полета. Посочва, че разстоянието между началната и крайната точка на полета e до 1500 км. (изчислено по метода на дъгата на големия кръг 531.243 км.). С оглед на това счита, че ответникът й дължи обезщетението в размер на 250 евро, с равностойност в лева от 488,96 лв. Твърди, че отправила искане до ответника, като след повече от два месеца чакане получила отговор, с който авиокомпанията й предложила безплатен двупосочен полет по неин избор, който тя да използва в рамките на до 12 месеца след отправеното й предложение, но това ищцата не останала удовлетворена от това предложение. Твърди, че е заплатила сумата от 149,62 лв. за алтернативен полет, чрез който да достигне до крайната точка, до която е следвало да пътува, която сума счита, че следва да й бъде възстановена от ответника с оглед отмяна на първоначалния полет. Твърди, че за претендираните вземания била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59624/2023г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, с оглед на което предявява настоящите искове за установяване на вземанията 1 си. Претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 24.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава иска за обезщетение в размер на 250 евро чл. 7, т. 1, б. “а“, вр. чл. 5, ал. 1, б. „в“ от Регламент № . г., като твърди, че е платил вземането. Оспорва иска за алтернативен полет.

Счита, че съгласно Регламента, при отказ на пътника за пренасочване на полета и избор за самостоятелно закупуване на билет, авиокомпанията не дължала компенсация. Твърди, че в деня, в който е уведомил ищцата за отмяна на полета са й били предложени алтернативни варианти, които е можела да избере, а освен това й бил предложен двупосочен билет за дестинация по неин избор, но същата не се възползвала от предоставените й възможности.

С оглед на това моли за отхвърлянето на иска за сумата от 149,62 лв., представляваща стойността на билет за алтернативен на отменения полет.

С молба от 10.04.2025г. ищцата признава, че е получила след предявяване на установителния иск плащане на главницата за обезщетение за отмяна на полет в размер на 488,96 лв., както и законната лихва върху тази сума до датата на плащането и държавна такса в размер на 25 лв. Претендира да бъде установено вземането й за направените разходи за алтернативен превоз, ведно със законната лихва, претендира разноски за държавна такса за исковото производство, а процесуалният й представител прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА по заповедното и по исковото производство.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищцата е сключила с ответника договор за въздушен превоз по направление . – летище . ., полет ., предвиден за изпълнение по разписание на 19.01.2023г. в 15.20 часа. За установяване на посочения факт е представена резервация ., направена с авиокомпания .“, но за процесния полет, опериран от ищеца.

Не е спорно по делото и се установява от писмо от превозвача, чрез който е направена резервацията, от 10.01.2023г., че полетът е бил отменен, като на ищцата са били предложени следните опции: да попълни контактна форма, след което компанията да се свърже с нея; да поиска възстановяване или да кандидатства за кредит ваучер с допълнителни 10 % от стойността. С последващо писмо от 14.02.2023г. ищцата била уведомена от авиокомпанията-посредник .“, че тъй като отмененият полет е бил предвиден за изпълнение от ответника .“, не се предвижда компенсация за отмяна от негова страна.

Не е спорно и се установява, че след отмяната ищцата е закупила електронен билет за пътуване с автобус по маршрута . на 18.01.2023г. от 18.00 часа.

От представена имейл кореспонденция между ищцата и ответника от 15.02.2023г., от 27.04.2023г. и от 28.04.2023г. се установява, че ищцата е отправила претенция за заплащане на обезщетение за отмяна на полета и за компенсиране на направените разноски във връзка със закупуване на билет за алтернативен превоз с жалба с входящ на ответника № .г., като след изискване на допълнителни документи ищцата е била уведомена от ответника, че документите й ще бъдат обработени в срок от 2 месеца. С писмо от 28.04.2023г. ответникът е предложил на ищцата като компенсация да получи безплатен двупосочен билет (с платени от авиокомпанията такси) за директен полет на . по неин избор, в рамките на 12 месеца от получаване на съобщението.

При така събраните доказателства съдът приема следното от правна страна:

Предяви са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ вр. чл. 5, ал. 1, б. „в“ от Регламент № . г. и чл. 422 ГПК вр. чл. 12 от Регламент (ЕО) .г. на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ вр. чл. 5, ал. 1, б.

2

„в“ от Регламент № . г.

По този иск в тежест на ищеца е да е да установи следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за въздушен превоз по направление . – летище Атина за полет № ., който е бил планиран за 19.01.2023 г.; че полетът е отменен; размера на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.

От събраните доказателства, обсъдени по-горе, се установяват всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл. 7, т. 1, б. „а“ вр. чл. 5, ал. 1, б. „в“ от Регламент № . г., с оглед на което съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение в размер на 250 евро (с равностойност от 488,96 лева) предвид обстоятелството, че разстоянието между точките на заминаване и пристигане на отменения полет е до 1500 км.

Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото доказателства, че установеното вземане е погасено от ответника в хода на производството чрез плащане на сумата от 560,51 лв. с платежно нареждане от 23.07.2024г., включващо и законната лихва от датата на издаване на заповедта за изпълнение до датата на плащането. Това обстоятелство следва да се съобрази от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, с оглед на което предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ вр. чл. 5, ал. 1, б. „в“ от Регламент № . г. подлежи на отхвърляне предвид погасяване на вземането чрез плащане в хода на делото.

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 12 от Регламент № . г.

По този иск в тежест на ищцата е да докаже, че в причинна връзка с отмяната на процесния полет са настъпили вреди /изразяващи се в закупуване на нов билет за алтернативен превоз/, които са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника.

Претенцията на ищцата се основава на разпоредбата на чл. 12 от Регламент . г., като съгласно § 1 регламентът се прилага без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Тази разпоредба дава възможност на националния съд да определи обезщетение за вредите, причинени от неизпълнение на договор за въздушен превоз.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД, освен реално изпълнение на договорно задължение кредиторът може да иска и обезщетение за вредите, които са му причинени от неизпълнението – пряка и непосредствена последица от неизпълнението, ако са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена недобросъвестност на длъжника – всички преки и непосредствени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява неизпълнение на договора за въздушен превоз, който е отменен и пътникът е информиран по-малко от две седмици преди началото на полета по разписание, поради което и на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл.

82 ЗЗД ответникът дължи заплащане на всички имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на това неизпълнение, които са пряка и непосредствена последица от него.

Не е спорно че такава имуществена вреда представляват сторените от ищцата разходи за закупуване на билет за алтернативен превоз с автобус по линията . на 18.01.2023г., за което по делото е представен електронен билет от същата дата на стойност от 76,50 евро (149,62 лв.). Посочената вреда се намира в пряка причинна връзка с неосъществения полет, доколкото ответникът-превозвач не е изпълнил задължението си по чл. 8 от Регламент . г. да осигури на пътника възстановяване на сумата или премаршрутиране при сходни условия. В този смисъл недоказани са останали възраженията на ответника за изпълнение на задължението му да предложи алтернативен маршрут при сравними транспортни условия, до крайния пункт на пристигане при първа възможност; или премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до крайния пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за пътника, в зависимост от наличността на свободни места. Такова предложение не се установява да се съдържа нито в писмото, изпратено до ищцата от посредничилата авиокомпания .“ на 10.01.2023г., нито в писмото на ответника от 28.04.2023г., които не покриват изискванията на чл. 8, пар. 1, б. „б“ и б. „в“ от Регламент . за предложение за премаршрутиране до крайния пункт при първа възможност или на по-късна дата при 3 сравними транспортни условия. Предложената от ответника компенсация, касаеща възможността за получаване на двупосочен билет за избран от ищцата полет в рамките на 12 месеца, отправена повече от два месеца след получаване на жалба от ищцата, и повече от три месеца от датата на отменения полет, не отговаря нито на изискването за предложение на полет до същия краен пункт, нито на изискването за сравними транспортни условия, а още повече на изискването алтернативният полет да е при първа възможност или на покъсна дата, удобна за пътника. Доколкото не се твърди, че договорът за превоз е развален поради неизпълнение, а се поддържат само твърдения, че е налице негово неизпълнение, то за ищцата не е възникнало основание да претендира възстановяване на даденото по договора за превоз, а единствено възможност да претендира стойността на заплатена сума за осъществяване на превоз, който да замести този, който е отменен. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, при липса на доказателства за плащане на това вземане в хода на процеса, е следователно изцяло основателен и следва да се уважи за претендираната сума след преизчисляването й на основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в евро по фиксирания курс на последното към лева, или за сумата от 76,50 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането.