Решение № 762 от 15.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300500830 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Постъпила е въззивна жалба от П. Д. Д. с ЕГН: **********, против решение № 648/16.02.2026 г., постановено по гр.д. № 9580/2025 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІ гр. състав, което се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени на ищеца телесни увреждания от настъпило ПТП на 05.03.2024 г. около 09.45 часа на 262 км на АМ „Тракия“ в посока гр. Бургас, в района гр. Сливен, между лекотоварен автомобил УАЗ 469Б с рег. № ***, управляван от ищеца и лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ“ с рег. № ***, застрахован при ответника по полица № BG/22/123002742355 и управляван от Т.Л.Ч., за разликата над присъдените 3 000 евро до пълния му предявен размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната от него част решението е неправилно, тъй като неправилно е приложен принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. Моли за отмяна на решението в тази му част и за постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде уважен в пълния му размер. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „ЗК Лев Инс“ АД оспорва жалбата като 1 неоснователна. Счита, че в обжалваната част решението е правилно и законосъобразно. Счита, че е приложен принципът на справедливост и размерът на застрахователното обезщетение е определен правилно, съобразно действителния интензитет на болките и страдания, претърпени от ищеца в резултат на станалото произшествие. Моли в обжалваната му част решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищецът П. Д. Д. е основал иска си против ответника - застрахователно дружество на твърдението, че на 05.03.2024 г. около 09.45 часа на 262 км. на АМ „Тракия“ в посока гр. Бургас, в района гр. Сливен е станало ПТП между лекотоварен автомобил УАЗ 469Б с рег. № ***, в който пътувал ищецът и лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ“ с рег. № ***, застрахован при ответника по полица № BG/22/123002742355, управляван от Т.Л.Ч., ЕГН: **********. Произшествието било причинено виновно от водача на лекотоварния автомобил „Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ“, който безпричинно от крайна лява лента променил посоката на движение, навлязъл в средната лента и настигнал лекотоварния автомобил УАЗ 469Б, без да намали скоростта го ударил в задна лява част. От удара предният автомобил се преобърнал, а пътуващияте в него ищец пострадал. След извършен преглед в болница било установено, че е получил навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Болничният му престой бил за периода 18.03.- 21.03.2024 г., след което той бил в болнични за период от 8 дни. В следствие на телесната повреда претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, които отшумели за около месец, но при студено време се проявявали отново. За така претърпените неимуществени вреди моли за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е оспорил иска като неоснователен. Навел е възражението, че ищецът бил в трудово правоотношение с Министерство на отбраната и към момента на настъпване на произшествието е изпълнявал трудовите си задължения, поради което е следвало да отправи претенцията си за обезвреда на настъпилите неимуществени вреди към работодателя по реда на чл. 200 КТ. Оспорва да е било налице виновно поведения на другия водач, като счита, че вина за произшествието е имал ищецът, който бил нарушил правилата за движение.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, поради неспазване на правилата за безопасност на движението. Оспорва твърдението, че описаните от ищеца травматични увреждания са настъпили в причинноследствена връзка с произшествието, като поддържа, че същите са настъпили 2 в следствие на други обстоятелства от ежедневието. Оспорват се и твърденията да са претърпени от ищеца психологически травми, както и че същият е бил затруднен в нормалния си живот. Оспорва иска и по размер, като намира, че търсената сума е силно завишена и не съответства на реално претърпените вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен колан. Оспорва и началният момент на претенцията за законна лихва, тъй като срокът по чл. 496 от КЗ не бил започнал да тече, а според чл. 497 ал. 2 от КЗ обезщетение се дължало с изтичане на три месеца от предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение.

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.

Предявеният иск намира основанието си в нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ, според която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Съгласно разпоредбата на чл. 477 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

С решението си районният съд е уважил частично иска, като е счел, че е налице предвидения в закона фактически състав за уважаването му и е присъдил на ищеца сумата от 3000 евро, ведно с ведно със законната лихва, считано от 05.03.2024 г. до окончателното й изплащане. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. На основание чл.297 ГПК същото е задължително за настоящия съд. Ето защо следва да се приеме, че въпросът за това настъпило ли е произшествието, неговият механизъм, участието на ищеца като пострадало лице, настъпилите неимуществени вреди – телесни увреждания, причинната връзка между тях и произшествието, вината на водача на застрахованото МПС, наличието на валидно 3 застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с който е причинено произшествието, е решен между страните с влязло в сила решение.

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Установява се от приетата пред ПРС съдебно - медицинска експертиза с вещо лица д-р Д.М., че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял навяхване в шийния отдел на гръбначния стълб, контузии в ляво рамо, гърба, таза, корема, хематом в глутеалната област и разкъсно - контузна рана на главата. При нормално протичане на оздравителния процес, без усложнения (особено от неврологичен характер) болковия синдром трябва да отшуми до 30 дни от травмата. Лицето е напълно възстановено с изключение на налични болки в лява раменна става при продължително натоварване и при промяна на времето. Непосредсвено след процесното ПТП, лицето е било в задоволително общо състояние. Срокът за възстановяване на такива травми, при добро стечение на обстоятелствата е до 30 дни от травмата. Поради наличие на предшестващи заболявания в областта на прешлените на гръбначния стълб, травмата отключва или екзацербира оплаквания от неврологичен характер, които стихват за различен период от време. В момента на прегледа не се наблюдават невъзстановени телесни увреждания и поради тази причина не се провежда лечение. При извършване на диагностични КТ в областта на шийните прешлени се описват налични, хронични дегенеративни заболявания - спондилоза и отеохондроза (изшипяване, стеснение и протрузия на дисковете) на ниво С5-С6; С6-С7. Не може да се определи по тези изследвания, каква е давността, но тя не е по-малка от 5-6 години. По тяхната медико-биологична характеристика, това са заболявания хронично протичащи с прогресивен характер, развиващи се с периоди на обостряне една от причините, която е травма и периоди на затишие.

Във връзка с установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди – телесни увреждания и физически и психически болки и страдания, пред ПРС са събрани гласни доказателства.

Установява се от показанията на разпитаната пред ПРС като свидетел Я.В.П., която живее на семейни начала с ищеца, че П. Д. и споделил, че е катастрофирал. Обадил и се в деня на катастрофата, като бил в шок, в амок. Не говорел много ясно. След час – два пак и позвънил и и казал, че някой ги е ударил отзад със служебния автомобил, че колата се е преобърнала. Казал и „спокойно, всичко е наред“, „добре съм засега, добре съм“. Прибрал се вкъщи целият охлузен, едва си стоял на краката. Охлузен бил по цялата глава и лицето, даже се забелязвали дребни частички от стъкла, най-вероятно от счупен прозорец. Той не бил в състояние да отиде където и да било, седнал на дивана, тя го съблякла, защото той не е бил в състояние да се справи сам.

Ищецът заплакал като малко дете, споделил и е, че го боли и не може да си 4 стои на краката, целият треперел. Казал и е, че не може да стане, че не се чувства добре. Тази вечер не отишли в болница, защото той не пожелал да бъде нито прегледан, нито докосван. На следващия ден бил схванат изцяло, не можел да се изправи, въпреки това се качил на личния си автомобил и отишъл на работа. Малко по-късно той и се обадил и казал, че тяхната лекарка ги е видяла и ги е изпратила да се прегледат в болница. След преглед от хирург били констатирани повърхностни рани, охлузвания по лицето и му е даден болничен лист за домашно лечение за осем дни. В къщи болките продължили, започнал да пие болкоуспокояващи. През тези осем дена не могъл нито да легне, нито да седне, по никакъв начин не можел да застане, охкал като малко дете. Посетил отново Военна болница, където му направили пълни изследвания. Казали му, че няма счупване, но има навяхвания. Впоследствие тя разбрала, че има изкарана раменна става. Дали му нов болничен лист, за 13 дена. През втория болничен той си останал с тези болки, с тези оплаквания, продължил да бъде на болкоуспокояващи. Някъде около месец бил в болничен. Свидетелката сочи, че и понастоящем ищецът изпитва болки в рамото, не дава въобще да го пипат. Освен болкоуспокояващи не е приемал никакви лекарства.

Въз основа на така събраните свидетелски показания и заключението на вещото лице М. съдът приема за установено по делото, че в резултат на произшествието ищецът е претърпял неимуществени вреди поради претърпените травматични увреждания и въздействието му върху психиката му, което е довело до негативни преживявания. Установено е по делото, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял навяхване в шийния отдел на гръбначния стълб, контузии в ляво рамо, гърба, таза, корема, хематом в глутеалната област и разкъсно - контузна рана на главата. Установено е още, че непосредсвено след процесното ПТП ищецът е бил в задоволително общо състояние и е напълно възстановен с изключение на налични болки в лява раменна става при продължително натоварване и при промяна на времето.