Решение № 1172 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100500778 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 11428 от 19.10.2022 г., постановено по гр. дело № 45073 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 37-ми състав, е издал, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, заповед за съдебна защита срещу Б. Н. В., ЕГН **********. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Б. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. Р. Т., ЕГН **********, и Б. Б. В., ЕГН **********. Предупредил е Б. В., че при неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Задължил е Б. В. да посещава специализирана програма за превенция на домашно насилие за срок от 6 месеца от издаване на заповедта при честота от четири посещения на месец на свои разноски в “Център за превенция на правонарушенията“ в град София, жк“****, телефон **** и ****, където да се яви не по – късно от две седмици от получаване на решението. Наложил е на Б. В., на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в 1 размер на 500.00 лева платима в полза на държавния бюджет. Осъдил е Б. В. да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25.00 лева – държавна такса на основание чл. 11, ал. 2 вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Осъдил е Б. В. да заплати на Т. Р. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 200.00 лева – разноски по делото.

Ответникът Б. Н. В. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 289243 от 23.12.2022 г. по описа на СРС. Излага подробни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, които въззивният съд ще обсъди подробно по същество и които се свеждат до доводи за необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Искането е да се отмени обжалвания съдебен акт и всички наложени с него мерки и тежести, и вместо него въззивния съд да постанови Решение, с което да остави без уважение молбата за съдебна защита. Не претендира разноски.

Въззивникът поддържа въззивната жалба в хода на въззивното производство – лично, като представи и писмени бележки по делото.

Молителите Т. Р. Т. и малолетният Б. Б. В. , действащ чрез неговата майка и законен представител Т. Т., в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, са взели подробно становище по жалбата в писмен отговор, като са оспорили същата изцяло по изложените в нея оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Заявяват претенция за присъждане на разноски в настоящото производство.

Въззиваемите поддържат оспорването на жалбата в хода на въззивното производство – лично и чрез пълномощник. Представят писмени бележки по делото.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана за това страна в първоинстанционното производство и при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. с чл. 17 ЗЗДН.

За да уважи молбата за съдебна защита, с която е сезиран и да 2 постанови издаването на заповед за съдебна защита с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 и по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН срещу въззивника - ответник Б. В., Софийският районен съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че детето Б., родено на 18.04.2017 г., е син на молителката Т. Т. и ответникът Б. В., като родителите са съжителствали на съпружески начала.

Въз основа на относимата и обсъдена доказателствена съвкупност (разпечатки от текстови съобщения между страните; записи на цифрови носители; съдебно-техническа експертиза – първоначална и допълнителна; свидетелски показания, събрани чрез разпит на ангажираните и от двете страни свидетели – Р.К., А.Г. и С.Н. ), първостепенният съд съобразно с твърденията в молбата за защита е намерил, че твърдяният акт на домашно насилие от 19.07.2021 г. не е доказан. Установен е актът от 28.07.2021 г., за който в молбата за защита молителите сочили, че детето Б. е било с баща си, когато ответникът Б. В. се обадил на молителката Т. Т.. Разговорът първо се провел между майката и детето, но впоследствие на висок глас бащата започнал да нарича майката “животно“ и изрод“. Съдът е формирал извод за доказаност на описания акт въз основа на кредитираното заключение на приетата по делото съдебно - техническа експертиза. Приел е за установен фактът, че ответникът многократно е наричал молителката с обидни думи като “мръсен изрод“,“лъжец“, “крадец“ и “животно“. По инициатива на Б. В. детето е въвлечено в имотен спор между родителите, като по този начин е натоварено психически с несвойствени за възрастта му (5 години) въпроси и проблеми. От първата инстанция са изложени мотиви, че преценката си за наличие на психическо и емоционално насилие съдът е извършил не само като е разгледал акта от 28.07.2021 г. като изолирано събитие, а след съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.

В първата инстанция е била представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съдържаща описание на твърдените в молбата за защита актове на домашно насилие по дата, място, начин на извършване и авторство.

Въззивният съд с оглед оплакванията на въззивника намира за необходимо да обсъди като част от събрания пред първата инстанция доказателствен материал и изготвения и приет по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социален доклад от компетентната Д“СП“ – “Лозенец“, както и Доклад на Фондация “Център Отворена врата“, изготвен въз основа на посещения на ответника Б. В., съобразно с издадената заповед за незабавна защита от 02.08.2021 г.

При извършеното социално проучване от Д“СП“ – “Лозенец“ ответникът В. не отрича, че спрямо молителката на 28.07.2021 г. е използвал обидните думи “животно“ и “изрод“, но поддържа, че не са изречени пред детето. Детето Б., макар и малолетно, е заявило, че когато види родителите му 3 да се бият, ги моли да престанат, а ако не престанат, отива в стаята си да си играе с цифрички. Становището на Д“СП“ – “Лозенец“ е, че събитията, наблюдавани от детето, вероятно провокират тревожност в него.

От представения по делото Доклад на Фондация “Център Отворена врата“, се установява, че Б. В. няма изградено поведение за адаптивност и контрол на негативните преживявания. Не успява да преоценява добре съответните действия и проявите, свързани с емоционално насилие в партньорската двойка, и към момента на изготвяне на доклада Б. В. не е в състояние да осъществява добър контрол върху емоциите и поведението си.

Дадена е препоръка от позицията на психологично прогнозиране, че Б. В. следва да премине през цялата програма за развиване на умения за преодоляване на агресивно поведение и предотвратяване на рецидиви, тъй като е отчетен среден риск от извършване на агресивни действия в това число и емоционално насилие.

Във въззивната инстанция е приет финален доклад, с изх. № 422 от 07.08.2023 г., на “Център за превенция на правонарушенията“ относно посещенията на въззивника, постановени с първоинстанционното решение като мярка, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗДНН. Съгласно цитирания доклад, при въззивника има риск от проява на агресивно поведение под форма на словесна агресивност, което се провокира от специфични ситуации на насъбран стрес и напрежение, които отключват интензивни емоционални преживявания и незачитане на неговото мнение. Констатирано е, че Б. В. изпитва емоционална болка и огорчение поради тежкия конфликт и неефективно общуване с майката на детето – въззиваемата Т. Т..

Въззивният съд, съобразно с фактическата установеност намира, че въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Ответникът не отрича да е изпращал “Вайбър“ съобщенията, които са приложени на хартиен носител в кориците на първоинстанционното дело и са многобройни, и с които е работило и вещото лице по съдебно – техническата експертиза. Използваните в тази електронна кореспонденция изрази (“мръсен изрод“, “лъжец“, “крадец“ и “животно“, “рак“, “тумор“, “болест“ и др. ) показват системност в поведението на въззивника, която именно е послужила като опора на извода на първата инстанция, че събитието от 28.07.2021 г. няма изолиран характер. Думите са насочени спрямо молителката Т. Т. и имат нелицеприятен оценъчен характер, макар и да са съществителни. Натоварени са с отрицателен заряд и очернят образа на майката като “човек“ и като 4 родител, сравнявайки я с нещо, което съставлява отклонение на нормалното, съгласно даденото с речник на българския език значение на думата “изрод“ като човек или животно, което е родено с физически недостатък или безобразност. Обидните изрази са унизителни и накърняващи честта и достойнството на бившата партньорка на въззивника Б. В., с която същият е в тежък конфликт. В този смисъл са и показанията на свидетелите по делото – че отношенията между Т. Т. и Б. В. са влошени и липсва диалогичност помежду им. Доколкото отношенията между страните имат предистория, съгласно твърденията им по делото и предвид данните от двата доклада, изготвени по делото (Доклад на Фондация “Център Отворена врата“ и финален Доклад на “Център за превенция на правонарушенията“) е обоснован извода на първата инстанция, че поведението на ответника следва да се квалифицира като емоционално и психическо насилие спрямо молителката и въззиваема страна Т. Т..

Същевременно са недоказани защитните твърдения на бащата – въззивника Б. В., че детето Б. Б. В., макар да е било с него, не е чуло изричането на обидните думи, като за същите въззивникът Б. В. поддържа да е бил изрекъл приглушено и на разстояние от детето. Заключението на вещото лице по първоначалната съдебно – техническа експертиза е категорично, че на записът от процесния телефонен разговор от 28.07.2021 г.

(“Viber” гласови съобщения), се чува и детски глас. А мъжкият глас, който се чува, не е приглушен. Заключението следва да се кредитира, както правилно е сторила и първата инстанция, тъй като по делото не са налице данни, които да поставят под съмнение обективността му или да опровергават мнението на експерта.

На следващо място, обстоятелството, че детето Б. В. е въвлечено по инициатива на ответника в съществуващия между страните имотен спор, е установено от представен по делото дигитален носител на памет, информацията от която е възпроизведена в допълнителното заключение на съдебно – техническа експертиза, чиито изводи въззивният съд също кредитира.

На следващо място, неоснователни са оплакванията на въззивника, че поведението му е провокирано от молителката, тъй като самият той през цялото време също бил жертва на домашно насилие. Дори да се приемат за достоверни тези твърдения, то специалният ЗЗДН не познава института на “реторсията“, а от друга страна, по делото липсват доказателства въззивникът да е търсил защита от домашно насилие спрямо него самия.

Обстоятелството, че детето Б. В. е засегнато негативно от начина, по който се осъществява комуникацията между родителите му, в това число и от поведението на ответника, се установява от приетия по делото социален доклад.

Съобразно с изложеното въззивният съд обосновава еднозначен извод, ч е процесното домашно насилие, за което се твърди да е извършено от 5 въззивника Б. В. срещу Т. Т., в присъствието на детето Б. В. – въззиваеми страни, на дата 28.07.2021 г., е доказано по начин, време, място и авторство, съобразно с твърденията в молбата. За съда по аргумент от нормата, разпределяща доказателствената тежест между страните – чл. 154, ал. 1 ГПК, доказаните факти са осъществили се факти.