Решение № 812 от 14.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Плевен, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20234430105856 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по искова молба от “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й. В., чрез юрк.С.С., против С. Р. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.*** и С. Ю. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, за признаване за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца при условията на СОЛИДАРНОСТ, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, сумата от 2235,73 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2022г.-31.03.2023г., и сумата от 143,29 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.03.2022г.-03.05.2023г., ведно със от законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Съда – 17.05.2023г. до окончателното изплащане на сумите.

1

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2761/2023 г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на ответниците. Твърди се, че до имот, собственост на ответниците, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, е с абонатен №***. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертизи, в случай на оспорване на претенцията от страна на ответника. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор чрез назначения им един *** - адв.В. И. от АК-Плевен, в който се оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Изложени са доводи, че г лавницата, както и отделните видове топлоенергия са посочени като обща сума за един общ период от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г., без да е посочен размерът на отделните месечни плащания за този общ период. Твърди се, че не е упоменато в обстоятелствената част на исковата молба, сумата за дялово разпределение в общ размер от 60 лева за кой период се отнасят. Излагат се доводи, че искането за събиране на доказателства по делото чрез експертиза, е процесуално действие за доказване на твърдяни факти, каквито в случая липсват в съдържанието на исковата молба.

Сочи се в отговора на искова молба, че към исковата молба не са приложени Общите условия от 2007 г., както и доказателства за тяхното публикуване, каквито твърдения се излагат в обстоятелствената част на исковата молба.

В тази връзка се твърди, че при липсата на приложени писмени доказателства - фактурите за всяко едно отделно месечно плащане, Общите условия от 2007 г. и доказателства за тяхното публикуване, се осуетява правото на защита на ответната страна.

Отправено е искане да бъде оставена без движение депозираната искова молба, както и да бъде продължен срока за отговор на искова молба, тъй като *** счита, че липсва пълно изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на които се твърди, че съществува вземане на ищеца срещу ответника.

2

*** счита, че това от своя страна не позволява да бъде осъществена пълноценно правото на защита

В случай, че Съдът приеме исковата молба за редовна, а исковете за допустими, *** на ответниците взема становище, исковата молба е нередовна, както и че претенцията е неоснователна и недоказана.

Излага доводи, че между страните няма сключен договор за продажба на топлинна енергия от една страна. Сочи, че съгласно приложените към исковата молба фактури, като потребител на абонатен № *** е записан само С. Р. П., а се претендира солидарно заплащане на дължимите суми от страна на двамата ответници. Твърди се, че липсват доказателства за уговорка между двамата ответници, С. Ю. П. да отговаря солидарно за задълженията на С. Р.

П., които задължения са формирани като потребител на топлинна енергия с абонатен № ***.

Твърди се, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че общите условия от 2007 г., на които има позоваване, отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, влезли са в сила и са породили последици. *** оспорва верността на Общите условия. Твърди, че липсват доказателства за публикуване в един централен всекидневник и за одобряване от КЕВР, респективно за пораждане действие на тези условия, на които се позовава ищецът. Счита, че не са налице доказателства за действащи валидни Общи условия съобразно изискванията на ЗЕ. Счита, че същите противоречат на закона и добрите нрави.

Твърди, че липсват доказателства относно цената: по какви цени е формирана главницата, променени ли са, регулирана ли е цената за исковия период съобразно чл. 30, ал.1 ЗЕ, спазен ли е редът по глава IV от Наредба № 5/23.01.2014 г. на КЕВР за регулиране цените на топлоенергия.

Оспорва приложения препис-извлечение за задълженията на ответниците за консумирана топлинна енергия за главница и лихви за посочените периоди. Счита, че последното няма признаци на документ по смисъла на ГПК и е създадено единствено за нуждите на процеса. Посочва, че не е връчвано на ответниците и няма материална доказателствена сила.

Излага доводи, че в него нито се съдържа информация за какъв вид и количество топлоенергия е начислената сума, нито е посочена единична цена, нито има позоваване на първични документи.

По отношение на претендираната енергия за сградна инсталация в 3 размер на сумата от 386,78 лева, *** прави възражение, че самостоятелна услуга „сградна инсталация“ няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 към Регламент 2006/2004, поради което е нищожна.

Излага съображения, че за да се претендира исковата сума като стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е извършено дялово разпределение на топлинната енергия в сградата от ищеца за исковия период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В тази връзка сочи, че позоваването на Общите условия от 2007 г. не доказва извършване на реален отчет на уредите за дялово разпределение, тъй като тези условия уреждат отношенията с всички потребители. Счита, че ищецът не е доказал какво количество топлоенергия реално е предоставено и разпределено на ответника. Счита, че главницата е определена от ищеца в нарушение на изискването на ЗЗП и Директива 2011/83 ЕС относно ясни, недвусмислени и лесно разбираеми от потребителите сметки.

Счита, че при топлоснабдяването на сградата, ищецът не е спазил показателите и изискванията за качество на топлоснабдяването.

По отношение на иска за обезщетение за забава счита, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като не са доказани фактическите твърдения за главния иск. Отделно от това взема становище, че претенцията не е доказана по размер.

Оспорва представеното от ищеца препис-извлечение от сметка, а при представяне на Общи условия за продажба на топлоенергия за битови нужди, заявява, че оспорва и тях.

Отправено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от *** ***, като исковата молба и молбите-уточнения се поддържат по изложените съображения. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът С. Р. П., редовно уведомен чрез ***, се представлява от *** адв. В. И. от АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения.

4

В открито съдебно заседание ответникът С. Ю. П., редовно уведомен чрез ***, се представлява от *** адв. В. И. от АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №2761/2023 г. по описа на РС-Плевен се установява, че ищецът е депозирал на 17.05.2023г. пред РС-Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1601/19.05.2023г., която е връчена на длъжника С. Р. П. и длъжника С. Ю. П. по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 19.09.2023г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения срок – на 16.10.2023г.

Съгласно копие на справка НБД Население /л. 26/, ответниците С. Р. П. и длъжника С. Ю. П. са съпрузи от ***г.

Видно от представеното копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №***, том *** рег. ***, дело *** от ***г. на *** с рег.

№*** на НК, ответникът е закупил процесния недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, ап.***, като имотът е закупен по време на брака, който видно от справката НБД за С. Р. П., е първи брак поред и е сключен на ***г.

Видно е, че още през 2014г. е сключен договор за включване в системата за индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на ул. „***“ № * * * както и споразумителен протокол за разпределение на ТЕ между топлинен счетоводител и ищеца, като доставчик на ТЕ. Приложено е копие на протокол от общото събрание на етажната собственост.

За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление и препис-извлечение от сметка, съгласно които за исковия период е имало потребление за отопление с ИРУ в общ размер на 1367,67 лева, потребление на ТЕ за сградна инсталация в общ размер на 134,41 лева, потребление за БГВ в общ размер на 667,65 лева и сума за услуга дялово разпределение в 5 размер на 60 лева, като главницата е за периода 31.01.2022г.-31.03.2023г., и е изчислена на 2235,73 лева. Налице са фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Доказа се по делото, че ответниците са придобили през време на брака си собствеността върху процесното топлофицирано жилище. Съдът взема предвид само обстоятелството, че имотът в цялост е придобит през време на брака на страните, че няма данни между тях да е сключен брачен договор или избран режим на разделност, поради което приема, на осн. чл. *** ал.1 от СК, че вещните права, вкл. и собствеността върху имота принадлежи общо на двамата ответници. Фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на потребители на топлинна енергия на ответниците - собствеността на имота придава качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се по делото че двамата ответници имат обща и неделима част от собствеността на имота, за разходите за която отговарят като съпрузи при условията на солидарност съгласно чл. 32, ал. 2 от СК. Дори и да се приеме, че част от имота е индивидуална собственост, фактът, дали имотът е в режим на съсобственост и с други лица има правно значение само във вътрешните отношения между съсобствениците при уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота – чл.30, ал.3 от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността. Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден, което е 6 видно както от протокола на ОС на ЕС , така и от приложените договор и приложения, и от издадените фактури за всеки от месеците, обхванати от иска. Тези фактури не е било необходимо да се предявяват на нито един от титулярите, доколкото задълженията не произтичат от конкретната фактура, а от наличието на доставена и разходвана ТЕ. Ирелевантно в случая е, че по делото не е представен договор между страните - между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество, приложени още в заповедното производство, се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответниците. По делото е безспорно, че в сградата има изградена топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.