Протокол № 385 от 22.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 385 гр. Пазарджик, 22.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Коста Ст. Стоянов при участието на секретаря Константина Д. Рядкова

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215200600637 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим ИВ. Н. Б. се явява лично и с адв. Ч.Ч., редовно упълномощен.

Частният тъжител П. П. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Ц.Ч., редовно упълномощена.

Адв. Ч.: – Да се даде ход на делото.

Адв. Ч.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА

СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

Съдът прикани страните към спогодба.

Такава не се постигна.

Адв. Ч.: – Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

1

Адв. Ч.: – Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И ДАВА ХОД НА

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. Ч.: – Уважаеми окръжни съдии, на първо място представям списък на разноските. Единствената ми бележка към въззивната жалба и допълнението към нея е за нейната неоснователност и стремеж на защитника да пригоди установената фактическа обстановка за целите на защитата, та ако искате даже и с позоваването на „друга“ обстановка – имам предвид досежно знакът, след който подсъдимият е спрял не към момента, за обстановката говоря, на инкриминираното деяние, а към последващ такъв, няколко дни покъсно, когато знакът е подменен от Общината с нов и то друг, и то несъответстващ на схемата за организацията на движението. Противоречието в доказателствата е само във въображението на защитата заради упорството му да установи и отстоянията, той ги интрепретира 50, 60, 20 метра, каквито отстояния няма. Както посочиха и свидетелите, всички свидетели, на местопроизшествието е имало много други хора, а невъзможността да се открият те за нуждите на разследването е само по вина на полицията и то поради близките връзки на подсъдимия с градоначалника. Аз ще Ви моля да потвърдите обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Всички събрани по делото доказателства са подробно обсъдени поотделно и в съвкупност, и закономерно присъдата се гради изцяло на тях. Не намират опора в кориците на делото твърдяните от защитата нарушения на закона, несъответствия и противоречия в доказателствения материал. Моля за Вашия съдебен акт. Моля да присъдите на доверителя ми направените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Адв. Ч.: – Уважаеми окръжни съдии, преди да изложа моята пледоария, ще направя едно искане. Тъй като няколко пъти и в предходната съдебна инстанция, въпреки че имаше възможност да направи съответно искане да провери тези твърдения за подменяне, преместване на знак В27, който изцяло променя установената фактическа обстановка както от предходните състави, така и заявеното в тъжбата, аз правя искане да отмените хода по същество и да изискате от Община П., с оглед предоставената схема на движение и 2 установените вътре знаци, дали за текущата година, към момента, когато е извършено деянието, е преместван знак В27, тъй като безспорно това, което е залегнало в тъжбата, че обвинението, което е повдигнато е за едно друго място – така, както се твърдеше от тъжителя и се поддържаше, но реално първоинстанционният съд, на базата на поисканите двама свидетели, които към първоначалното дело, което моят подзащитен е пребит, никога не са установявани такива свидетели при една различна фактическа обстановка от тъжбата и беше осъден за едно друго място, което не е визирано в тъжбата.

Затова моля да отмените хода по същество, за да се спре с тази спекулация и да изискате от Община П. за инкриминирания период от време в рамките на една година дали този процесен знак, с който се индивидуализира местонахождението, е преместван.

Адв. Ч.: – Предоставям на съда.

Съдът намира, че не са налице основания за възобновяване на съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. Ч.: – Уважаеми окръжни съдии, от името на моя подзащитен ще Ви моля да постановите присъда, с която да признаете подзащитният ми за невиновен по така повдигнатото му обвинение по следните съображения:

На първо място считам, че присъдата на първата инстанция е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събраните по делото доказателства, тъй като в случая първоинстанционният съд считам, че не е обсъдил доказателствата задълбочено, не е анализирал поотделно както гласните, така и писмените доказателства, и веществено доказателства. Същият не е обсъдил и констатираните от нас противоречия в свидетелските показания, които е кредитирал.

На първо място, за да постанови своята присъда, първоинстанционният съд се позова изцяло на свидетелските показания на свидетелите Х.Г. и Т.М., като формално в своите мотиви е изложил, че се подкрепят частично, съпоставени със свидетелските показания, писмените доказателства и веществено доказателство. Внимателният прочит, обаче, на така депозираните гласни доказателства води до извода, че изводът на 3 първоинстанционния съд не е правилен и не е обоснован, тъй като ако беше съпоставил същите, щеше да стигне до извода, че са налице две групи гласни доказателства.

Към първата група спадат показанията на свидетелите Х.Г. и Т.М., които бяха посочени от тъжителя и които безспорно са негови приятели. От другата страна са свидетелските показания на И.Л., Д.Д. и Б.Н., станали известни на подзащитния ми в хода на образуваното преди настоящото производство, а именно НОХД № 52/2021 г., което е подсъдно на Районен съд – П. за престъплението по чл. 129 от НК, по което подзащитният ми е пострадало лице, именно от действията на тъжителя Б..

На първо място аз считам, че самите гласни доказателства, каквито са по смисъла на закона показанията на Х.Г. и Т.М., личи от простата съпоставка на същите със заявената и установена фактическа обстановка от тъжителя в самата му тъжба, същите си противоречат с това, което тъжителят описва като място на извършване на деянието, начин, по който е било осъществено. В същата пострадалият описва, че подсъдимият е спрял автомобилът, който е управлявал непосредствено след знак В27, който знак, видно от приетата по делото схема от Община П., е непосредствено пред входа на самия общински пазар, в близост до зоомагазина, а не така, както заявиха свидетелите Х.Г. и Т.М., около 200-250 метра преди това място, за което се твърди именно от тези свидетели и което реално е посочено изрично от тях с Х на самата схема и протоколирано в протокола от съдебно заседание.

От друга страна, което само по себе си дискредитира тези свидетели, противоречие се открива между показанията на самите свидетели Г. и М., като в показанията си Г. беше категоричен, че тъжителят е спрял с колата си непосредсвено до задната лява част на автомобила, управляван от Б., докато свидетелят М., бе категоричен, че Б. е спрял непосредствено пред автомобила на Б.. От друга страна противоречие има и относно мястото на изречените обидни думи така, както те са заявили и е протоколирано в съдебно заседание, тъй като според Г., Б., след като е слязъл от автомобила, се е насочил към пазара, минавайки покрай спрелите пред неговия автомобил кол и след като стигнал на тротоара зад магазина, там именно според него са изречени думите спрямо тъжителя, докато свидетелят М. изрично заяви в съдебно заседание, 4 че след като Б. слязъл от автомобила е тръгнал в обратната посока, назад, вместо към пазара, минал е покрай „М.“ на тъжителя Б. и когато го е подминал, там е изрекъл тези обидни думи, като това изрично е протоколирано и отбелязано с Х на скицата, която беше представена от Община П.. В случая в тези негови показания няма каквато и да било логика, тъй като няма спор по делото, което се установява и от писмените доказателства и веществените доказателствени средства, които са по делото, че Б. се е насочил към общинския пазар, тъй като там е разположен офисът на „Е“, където впоследствие по-късно е бил пребит от Б..

Всички тези обстоятелства, въпреки че изрично бяха изтъкнати от нас в пледоарията в съдебно заседание, не бяха обсъдени от първата инстанция.

Ако бяха обсъдени от първоинстанционния съд, щеше да стигне до извода, че фактите, съдържащи се в показанията, на всеки един от тези свидетели, не се интерпретират по един и същи начин, което пък от своя страна обосновава извода, че не установява действително протекли събития. Те се опитват да изграждат една фактическа обстановка, изцяло в полза на тъжителя Б., тъй като няма спор по делото, че преди да бъде образувано това производство, има повдигнато обвинение на същия по отношение на подзащитния ми Б. за причинените му увреждания, като целта на тези свидетели е именно да изградят една защитна версия по отношение на тъжителя Б.. Още повече, че от самия прочит на показаният им се установява, че в показанията на всеки един от тях липсва логическа подреденост, същите не са смислено издържани, самите те се противопоставят един на друг, не внасят категоричност и не разкриват в пълнота случилото се. Същите просто казаха, че единственото, което си спомнят е, че той е изрекъл конкретните обидни думи, но по отношение начина както са възприети, цялата обстановка как се е възприела, за другите свидетели по делото, същите не можаха да дадат каквито и да било разумни обяснения, като дори подкрепиха твърденията в тъжбата, че именно там, непосредствено зад магазините, тъжителят е пребил Б., като според тях дори е изпаднал в безсъзнание. Те това са го наблюдавали на 40 метра от другата страна на тротоара, което обстоятелство по един безспорен и категоричен начин се опровергава от приобщеното по делото веществено доказателствено средство, а именно видеофайл от „Е“, при прегледа на който запис се вижда, че четири минути след станалите пререкания между тъжителя и подсъдимия Б., тъжителят Б., където се вижда, че е много по-здрав 5 физически от подсъдимия, става и го пребива пред офиса на „Е“, където му счупва и зъба, така че това по един категоричен начин опровергава изразеното от него в тъжбата, че е изпадал в безсъзнание, че са му нанасяни каквито и да било увреждания на здравето. Още повече, че в тъжбата самият той недобросъвестно подхожда като заявява, че дори в „Е“, когато е влязъл, е бил нападнат от моя подзащитен, а не той че го е нападнал, което също се опровергава и което също обосновава нашата теза, че цялото това производство е опит да обоснове неговата защитна теза по отношение на другото деяние, за което е подведен под наказателна отговорност и предстои да бъде постановена една присъда.

Не така стоят, обаче, нещата с показанията на незаинтересованите от делото свидетели, които нямат каквато и да било връзка с моя подзащитен. За тях той е разбрал, че са установени като очевидци от полицейските служители. Още повече, искам да посоча, че свидетелят И.Л. бе посочен за настоящото производство именно от тъжителя, не бе посочен от нас. От нас беше изискано да бъдат разпитани Д.Д. и Б.Н..

По отношение на свидетеля И.Л., неправилно и необосновано първоинстанционният съд прие в мотивите си, че същите не заслужават задълбочено обсъждане, тъй като те не допринасяли за изясняване на релевантните по делото факти. При внимателния прочит на показанията на този свидетел се установява, че същият е спрял управлявания от него автомобил, непосредствено зад управлявания от Б. автомобил. Той е възприел слизането на Б., как тръгва към общинския пазар и е стоял там, непосредствено 8-10 минути, през които той се е разминал и тръгнал, като дори каза, че непосредствено след като Б. е слязъл и е тръгнал към пазара, няколко муните след това е възприел как пред него идва именно тъжителят, който отваря стъклото, но не за да се кара с Б. така, както е възприето в мотивите на първоинстанционния съд, а за да му махне с ръка, за да му каже как да се разминат, за да може той да премине и Б. да спре зад него, така че този свидетел изцяло е станал свидетел на случващото се зад автомобила на Б. и пред автомобила на Б., и пред автомобила на тъжителя Б.. Тоест той е станал свидетел на това, което първоинстанционният съд е, че обидите са изречени именно там, на кръстовището, разположено между улиците „Райна Княгиня“ и „Двадесети април“. Няма как първоинстанционният съд, и аз Ви моля да не възприемате това твърдение, че показанията на този свидетел са 6 ирелевантни към настоящия случай.