Решение № 44 от 07.02.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Шумен, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630201858 по описа за 2023 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № НП-281/31.07.2023г. на заместник министър на земеделието и храните, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗААН и чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ на Й. С. М., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.2, ал.3 във връзка с ал.1 и 2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, тъй като не е извършил никакво нарушение. Счита, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, като в жалбата са изложени подробни доводи. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призовано се явява лично и с упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.

Административно наказващият орган, редовно призован изпраща упълномощен представител, който оспорва изцяло депозираната жалба и моли съда да потвърди наказателното постановление. В случай на отмяна на атакуваното НП, моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до съответния минимум.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка със Заповед № ПО10-09/04.04.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ Шумен, на 05.04.2023г. бил посетен 1 имот с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен. Комисията, посетила имота констатирала, че в имота са налице /по данни на собственика Й. С. М./ построени от предишен собственик 3 броя постройки, както следва: - 1 бр. постройка от тухли, измазана с размери 2 м. на 250м. /с височина 250м. покрита с цигли; - 1 бр. постройка от тухли, измазана с размери 7м/7м. с височина 8 метра, покрита с цигли с застроена площ 50 кв.м. и – 1 бр. постройка за селскостопански инструменти, изградена от бетонови циментови блокчета, неизмазана с размери 3,50м. на 4 м. с височина 4 метра, покрита с цигли с застроена площ 25кв.метра. За посещението на комисията изготвила Констативен протокол № 15/05.04.2023г. Собственикът на имота – жалбоподателя Й. С. М. бил уведомен за започнало срещу него административно наказателно производство и за съставения Констативен протокол № 15/05.04.2023г. Едновременно с това бил поканен да се яви на 28.04.2023г. за съставяне на АУАН. На 27.04.2023г. жалбоподателя М. депозирал възражение срещу констатациите в Констативен протокол № 15/05.04.2023г. и по-конкретно за размерите на постройката с размери 7м./7м. и височина 8 метра и застроена площ 50 кв.метра, които били неверни. Във възражението си жалбоподателя посочил, че размерите на постройката са 7,40м./4м. с височина откъм ниската част около 4 метра и общо застроена площ 29,6 кв. метра. Директор на ОДЗ Шумен изготвил Становище във връзка с постъпилото възражение, с което приел същото за декларативно и неоснователно.

На 28.04.2023г., свидетелят Е. Х. Х. – главен секретар на ОДЗ Шумен съставил срещу жалбоподателя Й. С. М. АУАН № 02 от 28.04.2023г. за това, че на 05.04.2023г. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като са изградени следните постройки: 1. Постройка от тухли, измазана с размери 2 м. на 2.50м.; 2. Постройка от тухли с размери 7/7м. с височина 8 метра и застроена площ около 50 кв.м.; 3. Постройка за съхранение на селскостопанска продукция, изградена от бетонови циментови блокчета с размери 3,50м. на 4 м. и застроена площ около 25кв.метра. Посочените сгради са в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Шумен, от трета категория по ЗАТУРБ, община Шумен, върху 883 кв.м. земеделска земя от шеста категория и 46 бонитетен бал, неполивна, собственост на Й. С. М., с което е нарушил чл.2, ал.3 във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя Й. М., който го подписал със следното възражение: „Имам възражения, които ще представя в законовия срок, като в момента възразявам, че съставянето на акта е извършено изцяло в присъствието на Жени Колева“. Писмени възражения са депозирани в законоустановеният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и приемайки за неоснователно възражението срещу АУАН, наказващият орган издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.

На основание чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ на Й. С. М., ЕГН ********** от гр.Шумен е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.2, ал.3 във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Е. Х. Х. и И.Т.И.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна 2 следното:

Служебната проверка констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение са издадени от компетентни за това, лица, но в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

Според АУАН и НП, поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл.2, ал.3 във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. Съгласно чл.2, ал.1 ЗОЗЗ, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Съгласно чл.2, ал.2 ЗООЗ, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, а според ал.3 на разпоредбата, промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и ред, определени с този закон. Според чл.3, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл.2, ал.4 от ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. Същевременно санкционната норма на чл.41, ал.1 от ЗОЗЗ предвижда отговорност за физическите лица, които: - според т.1- извършват дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя, а според т. 2- лицата, използващи земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й. При така цитираното съдържание на посочените в АУАН и НП за нарушени правни норми от закона е очевидно, че същите не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделските земи, а единствено уреждат статута и правното положение на земеделските земи и следователно не могат да бъдат нарушени. От друга страна жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност за използване на земеделска земя без разрешение за промяна на предназначението й, като в имота е имало извършено застрояване, което деяние /евентуално застрояване/ пък не е предмет на забраната по чл.3, ал.2 ППЗОЗЗ и на чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ. В този смисъл и процесните АУАН и НП се явяват изначално незаконосъобразни, поради несъставомерност на евентуалното поведение на жалбоподателя по предявеното цифрово обвинение.

Жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност за използване на земеделска земя без разрешение за промяна на предназначението й, като в имота е имало извършено застрояване, което деяние /евентуално застрояване/ пък не е предмет на забраната по чл.3, ал.2 ППЗОЗЗ и на чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ. В този смисъл и просните АУАН и НП се явяват изначално незаконосъобразни, поради несъставомерност на евентуалното поведение на жалбоподателя по предявеното цифрово обвинение.

Както в АУАН, така и в НП се твърди, че жалбоподателят е осъществил вмененото нарушение чрез форма на изпълнителното деяние "използване" на процесния земеделски имот, в който е констатирано наличие на определено застрояване без разрешение. Очевидно е, че понятията "използване" и "извършване на строителство" в земеделска земя не са идентични. Въпреки това в процесните АУАН и НП, липсват нарочни констатации за това, 3 че жалбоподателят лично и непосредствено е осъществил констатираното в имота застрояване. Вместо това е посочено само, общо и схематично, че към момента на проверката имота е застроен.

В АУАН и в наказателното постановление не е отбелязано изрично кога според наказващия орган е извършено нарушението във вида, в който е описано. Посочена е датата на констативния протокол и на съставяне на АУАН , като нито една от тези дати не установява ползване на земеделска земя чрез застрояването й към определен момент без провеждане на съответната административна процедура. В Констативния протокол е отбелязано единствено наличие на изградени сгради в земеделския имот, без да се сочи датата на реализирането на строежа, който факт е релевантен за състава на нарушението.

Кога са построени сградите в имота и от кого не е посочено. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него, НП е посочено, че жалбоподателя „на 05.04.2023г. е използвал земеделска земя за неземеделски нужди…“, а се установи, че собственика на имота – Й. С. М. дори не се е намирал в имота на 05.04.2023г.

Доколкото административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, то само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Непосочване на пълно и точно описание на нарушението и дата на извършването му води до невъзможност на нарушителя да разбере срещу какво "обвинение" точно да се защити. От там и невъзможността да се изчислят законосъобразно преклузивните срокове предвидени в чл.34 от ЗАНН, с изтичането на които отпада правната възможност на АНО да реализира административно наказателната отговорност на търговеца. Дори и да се приеме чрез недопустимо процесуално тълкуване, че актосъставителят и АНО са имали предвид, че жалбоподателят лично и непосредствено е извършил въпросното застрояване, то тогава в АУАН и НП би следвало да се посочат съответни данни и обстоятелства за такова негово конкретно поведение, съответно и време-/дата или период на осъществяване на това поведение, с оглед последваща правна преценка на давностните срокове по чл.80, ал.1 НК, вр. чл.11 и чл.34 от ЗАНН.

С императивните разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН законодателят е регламентирал законоустановените реквизити на АУАН и НП. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, АУАН и НП следва да отговарят на установени от ЗАНН реквизити, и при стриктно спазване на процесуалните правила за производството. Касае се за нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН.

Така констатираните процесуални нарушения, допуснати в хода на административно наказателното производство са от категорията на съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна.

На последно място и извън всичко изложено по-горе относно процесуалната и материално-правна незаконосъобразност на процесните АУАН и НП, съдът отбелязва и следното: