Решение № 4751 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4751 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110106177 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. В. Б. и Б. С. Б., както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1183.24 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2024г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 159.98 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 10.01.2024г.

Сумите се претендират от ответниците по квоти по 1/4 част от Л. В. Б. и ¾ част от Б. С.

Б..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като собственици на топлоснабдения имот по силата на правна сделка и наследствено правоприемство след смъртта на В. Л. Б. и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх...., ет. ..., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът Л. В. Б. подава писмен отговор, в който релевира, че е платила търсеното вземане изцяло, плащайки на ищеца сумата от 1577.17 лева на 16.03.2024г. Признава, че е наследник на В. Л. Б. като негова дъщеря, заедно с другия ответник Б. С. Б. – преживяла съпруга, като заявява, че въпреки това е поела ангажимент към апартамента и моли да бъде изключена като страна по делото Б. С. Б., както и производството спрямо двете да бъде прекратено поради плащане на вземането. Представя доказателства и прави искания.

Конституираното трето лице-помагач „Нелбо“ АД представя изисканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици 15.09.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

М., блок ..., вх...., на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Нелбо Инженеринг“ ООД договор от 01.10.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Нелбо“ АД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.

Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по време на проверките на 22.05.2021г., 02.06.2022г., както и че уредите са преминали нужния контрол.

Като доказателства по делото са приети множество разписки за извършени плащания, които са били предмет на изследване по допуснатата по делото съдено-счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение. Изяснява се от основното заключение, че за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. прогнозно изчислени от ФДР фактурирани суми за топлинна енергия, начислени по партида на абонатен № 226720 за топлофициран имот в гр.

София, ж.к. „М.“, блок ..., вх. ..., ет..., ап. ..., са на обща стойност 1439.17 лева с ДДС, а след изравняването 1183.24 лева. Лихвата върху тази последна сума за периода 16.08.2021г. – 10.01.2024г. е изчислена в размер на 159.98 лева. Отразено е, че дължимите суми за дялово разпределение за имота – главница и лихва, са заплатени. Отговорено е, че по счетоводни 2 данни при ищеца за обща фактура № .../30.06.2021г. е постъпило плащане от заплатени на 25.05.2022г. и 10.01.2023г. суми в общ размер на 97.17 лева, и за обща фактура № .../30.06.2022г. е постъпило плащане от заплатени на 05.06.2020г., на 03.12.2020г. и на 10.01.2023г. суми в общ размер на 22.77 лева, които суми са били взети предвид от ищеца при входиране на исковата молба. Отговорено е, че със заплатената на 16.03.2024г. сума в общ размер на 962.76 лева ищецът е отнесъл за погасяване задължения за периода от месец май 2022г. – сметки за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви, всички извън процесния период. Съдът се ползва от заключението ,тъй като е дадено от лице, притежаващо нужните познания и опит в областта и отговорило в пълнота на всички въпроси, съобразявайки осчетоводените при ищеца данни, поради което и заключението не влиза в противоречие с допълнителното такова, което е допуснато по поставен от съда въпрос и има за предмет изследване на направените плащания по представените документи и независимо от начина, по който ищецът ги е отразил в неговото счетоводство. Съгласно допълнителното заключение за периода 05.05.2020г.-10.06.2024г. плащанията от абоната по процесните фактури възлизат на 2705.67 лева, направени са чрез системата за електронни плащания ePay със съответни разписки, в които е дадено подробно описание от системата за кои фактури се плаща. Съобразно посочването в тези документи за кои фактури се отнасят плащанията, вещото лице, съобразявайки това, и датата на която е извършено съответното плащане, касаещо процесните фактури, е дало отговор, че вземането е изцяло погасено, отчитайки тези плащания първо към лихвите, и после към главницата. И допълнителното заключение се ползва от съдебния състав при изграждане на фактическите изводи с оглед компетентността на вещото лице и обоснованите отговори, дадени след анализ на доказателствата по делото и неоспорено от страните.

Извежда се от представения нотариален акт за покупко-продажба акт ..., том LLLX, дело № 31333/1987г., че топлоснабдения имот е придобит от В. Л. Б., който е подал молбадекларация до ищеца за откриване на партида на негово име за този имот.

Установява се по делото и страните не спорят, че В. Л. Б. е починал на 23.06.2015г. и е оставил за наследници преживяла съпруга – ответницата Б. С. Б., и дъщеря – Л. В. Б..

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 3

17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Установява се несъмнено по делото и за целите на процеса по него, че ответниците Л. В.

Б. и Б. С. Б. са собственици на топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на наследствено правоприемство при посочените от ищеца квоти ¼ ид.ч. за първия и ¾ ид.ч. за втория. Тези две обстоятелства не са спорни между страните по делото.

Като собственик на имота ответникът се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна 4 собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/.

Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Нелбо“ АД, което обстоятелство страните не оспорват. Страните не спорят, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение.

Съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на топлинна енергия през процесния период е установено, както и че количеството доставяна топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното разпределение на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било пропорционално на отопляемите обеми в съответствие с Наредба за топлоснабдяването. Това разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на действително дължимите, тъй като има представени отчети по делото за проверки уредите за отчитане в имота. За имота е потребявана топлоенергия като е спазена процедурата по отчитане на топлинната енергия за отопление, което също не е спорно.