Решение № 36 от 05.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Шумен, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

ПредС.ел:

Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20253600900068 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирани в РС-Шумен искови молби от „Уникат – 2005“ ЕООД, ЕИК 117663718 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ж.к. „.... - 1“, бл.5, вх.Е, ет.4, ап.11, представлявано от управителя Г.Ф.О., чрез процесуалния си представител адвокат М. В. от АК-Русе, съдебен адрес в гр. Русе, ул. „....., № 11 срещу „Ем груп Шумен“ ЕООД, ЕИК 201287459 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.

„......, № 24, представлявано от управителя Е.Д.Е. На основание чл.210 от ГПК, исковите молби са присъединени към г.д. № 2047/2025 г. по описа на ШРС и делото е изплатено по подсъдност на ШОС.

Ищецът твърди, че между него и ответника са съществували трайни търговски отношения, породени от сключени между тях договори за продажба на стоки и извършване на услуги. В рамките на тези търговски отношения в периода от 27.05.2024 г. до 04.03.2025 г. между страните са осъществени отделни сделки, по силата на които ищецът е доставял стоки и е извършвал услуги, описани по вид и количество в издадените за отделните сделки фактури №№ 2731/27.05.2024 г.; 2742/12.06.2024 г.; 2876/04.03.2025 г., приложени по делото.

Дължимите суми за доставените стоки и извършените услуги са били в общ размер на 212 770 лв. Поради неплащане от страна на ответника на дължимите суми на падежите, по отделните фактури, ищецът е предприел действия за събиране на вземанията си по реда на заповедното производство. В резултат на това ШРС е издал 11 бр. заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока посочен в чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е направил възражения срещу заповедите за изпълнение, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск.

1

Ищецът претендира съдът да постанови решение с което да се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 232 255.28 лв., от които главница 212 700 лв., представляваща дължима цена на продадени, но незаплатени от ответника стоки и извършени услуги, конкретизирани в приложените към исковата молба фактури № № 2731/27.05.2024 г.; 2742/12.06.2024 г.; 2876/04.03.2025 г. и 19 555.28 лв. представляваща мораторна лихва върху незаплатените стойности на доставената стока, считано от падежа по всяка една фактура до датата, на която е депозирано съответното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото - 23.10.2025 г. до датата на нейното окончателно плащане. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените разноски в настоящото производство.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е депозирал отговори на исковите молби.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземания, произтичащи от сключени между ищеца и ответника търговски сделки в периода от 27.05.2024 г. до 04.03.2025 г. Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

В депозираните от ответника „Ем груп Шумен“ ЕООД отговори по исковите молби е изразено становището, че исковете са допустими, но неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е имало търговски отношения за доставени стоки и извършени услуги, за които ищецът е издал съответните фактури. Но ответникът е заплатил уговорената цена за извършените доставки и услуги и няма задължения към ищеца От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

Страните по делото са търговски дружества. В периода от 27.05.2024 г. до 04.03.2025 г. между страните са осъществени отделни сделки, по силата на които ищецът е доставил стоки, описани по вид и количество в издадените за отделните сделки фактури №№ 2731/27.05.2024 г.; 2742/12.06.2024 г. и 2876/04.03.2025 г. на обща стойност 212 770 лв.

Фактурите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност. В тях са индивидуализирани продадените на ответника стоки по вид, количество, единична продажна цена и общата стойност на продаденото количество.

Поради забава от страна на ответника да погаси паричните си задължения по сключените договори, ищеца е подал в РС-Шумен заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявленията са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. След направени от ответника възражения за недължимост на посочените в заповедите за изпълнение парични суми, ищецът е депозирал в РС-Шумен искови молби за установяване на вземанията си по заповедите за изпълнение въз основа на които в РС - Шумен са образувани граждански дела, присъединени към г.д. № 2047/2025 г. по описа на ШРС.

На 07.10.2025 г. страните са сключили споразумение с нотариално удостоверяване на 2 подписите на страните рег. № 6578/07.10.2025 г. на нотариус Г.Г.в рег. № 221 на НК, с район РС-Русе. Споразумението е сключено с цел доброволно уреждане на споровете между тях по отношение на водените висящи съдебни производства с предмет на делата плащания по фактури №№ 2731/27.05.2024 г.; 2737/29.05.2024 г.; 2742/12.06.2024 г.; 2875/04.03.2025 г. и 2876/04.03.2025 г. по отношение на посочените в текста деветнадесет ЧГД по описа на Районен съд – Шумен, както и на заведените установителни искове към оспорените заповедни производства – чл.1. Страните се споразумяват, че всички задължения на длъжника - „Ем груп Шумен“ ЕООД към кредитора - „Уникат – 2005“ ЕООД по описаните чл.1 от споразумението ЧГД са в размер на 397 000 лв. и ще бъдат заплатени по посочената в текста банкова сметка на кредитора на шест вноски в периода от 30.10.2025 г. до 30.03.2026 г. – чл.2. В случай на забава на длъжника, същият губи правата си по споразумението.

От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява, че ищецът е завел търговските си книги и записванията в тях се извършват редовно, т.е. изградил е своята счетоводна отчетност и същата се води съобразно изискванията на ЗСч, приложимата обща рамка – Национални счетоводни стандарти и другите действащи нормативни актове.

Ответникът не е предоставил достъп до заведената счетоводна отчетност след м. ноември 2025 г., поради което за състоянието й, вещото лице не може да изрази становище.

„Уникат – 2005“ ЕООД е осчетоводило фактурите, описани в исковата молба, като вземания от клиенти срещу отчитане на приходи от продажби, както и начислен ДДС за продажби. Процесните фактури са включени в дневниците за продажби за същите периоди, за които се отнасят.

„Ем груп Шумен“ ЕООД е осчетоводило две от процесните фактури – фактура № 2731/27.05.2024 г. на стойност 51 970.00 лв. и фактура № 2742/12.06.20 24 г. на стойност 99 600.00 лв. с право на ползване на данъчен кредит. Двете фактуриса включени в дневниците на покупките за съответните периоди., за които се отнасят.

Фактура № 2876/04.03.2025 г. на стойност 61 200.00 лв. не е осчетоводена и не е включена в отчетните регистри по реда на ЗДДС.

Ответникът е ползвал данъчен кредит по две фактури №№ 2731/27.05.2024 г. и 2742/12.06.2024 г.

Не са налице данни за извършени плащания от „Ем груп Шумен“ ЕООД по процесните фактури.

Размерът на дължимата мораторна лихва от ответника върху незаплатената стойност на доставените стоки и извършени услуги е в общ размер на 18 143.53 лв. (9 276.84 евро).

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземания, произтичащи от сключени между ищеца и ответника търговски сделки в периода от 27.05.2024 г. до 04.03.2025 г. Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

3

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 26.05.2026 г. Разгледани по същество исковите претенции са частично основателни, поради следните съображения:

Налице са валидно сключени между страните договори за търговска продажба на родово определени вещи, по силата които ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и качество стоки. По делото не са представени доказателства за предаване, съответно за приемане на стоката от страна на ответното дружество. Но предвид обстоятелството, че две от процесните фактури са отразени в счетоводните регистри на ответника по разчетна счетоводна сметка “Доставчици” 4011, начисления ДДС по тях е посочен с право на данъчен кредит в месечните справки - декларации за съответните месеци и ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС дава основание на съда да приеме, че той е получил и приел доставените му от ищеца стоки. По отношение на третата фактура № 2876/ 04.03.2025 г., независимо от обстоятелството, че не е осчетоводена в счетоводството на ответника, съдът приема, че той е получил описаната в нея стока. Основание за този извод на съда е обстоятелството, че с подписването на споразумението от 07.10.2025 г., ответникът признава задължението си по фактура № 2876/ 04.03.2025 г. – чл.1 и чл.2.

С приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да заплати цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ. Извършената съдебно – счетоводна експертиза, безспорно установи, че той не е заплатил доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счетоводната документация, неиздължените суми по сключените сделки обективирани в процесните фактури е в общ размер на 212 770.00 лв. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило задължението си. С оглед на това съдът счита, че претеницята на ищеца по отношение на главницата е основателна и следва да се уважи изцяло така както е предявена.

Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предявената акцесорна такава за дължимост на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху неиздължените суми по сключените сделки. В конкретния случай липсват уговорки относно срока за плащане, поради което би следвало да се приложи чл.303а, ал.3 от ТЗ. С оглед на това съдът приема, че за периода от датата на изтичане на визирания в разпоредбата 14-дневен срок до датата, на която е депозирано съответното заявление за издаване на заповед за изпълнение, задълженията и по трите процесни фактури са били изискуеми и към този момент ответникът е изпаднал в забава. С оглед на това същия дължи не само стойността на получената, но неизплатената от него стока, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. От направената съдебносчетоводна експертиза е видно, че размера на дължимата мораторната лихва за посочените периоди е в общ размер на 18 143.53 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва в размер на 18 143.53 лв. е основателна и доказана и следва да бъде уважена, а за разликата до претендирания размер от 19 555.28 лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от претенцията му и представения списък по чл.80 от ГПК, направените от него в заповедното (т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и исковото производство разноски в общ размер на 15 690.77 евро.

На основание чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ, всички суми, описани в настоящото решение, се 4 считат за стойности в евро и следва да се присъдят и опишат в диспозитива на решението, изчислени в евро по официалния валутен курс.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че „Ем груп Шумен“ ЕООД, ЕИК 201287459 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „......, № 24, представлявано от управителя Е.Д.Е.дължи на „Уникат – 2005“ ЕООД, ЕИК 117663 718 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ж.к. „.... - 1“, бл.5, вх.Е, ет.4, ап.11, представлявано от управителя Г.Ф.О. сумата от 118 028.42 евро от която главница 108 751.78 евро, представляваща дължима цена на продадени, но незаплатени от ответника стоки и извършени услуги, конкретизирани в приложените към исковата молба фактури № № 2731/27.05.2024 г.; 2742/12.06.2024 г.; 2876/04.03.2025 г. и 9 276.64 евро представляваща мораторна лихва върху незаплатените стойности на доставената стока, считано от падежа по всяка една фактура до датата, на която е депозирано съответното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, за които вземания са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 489/25.04. 2025 г. по ЧГД № 1034/ 2025 г. по описа на РС – Шумен; Заповед за изпълнение на парично задължение № 483/24.04.2025 г. по ЧГД № 1034/2025 г. по описа на РС – Шумен; Заповед за изпълнение на парично задължение № 493/25.04. 2025 г. по ЧГД № 1039/2025 г. по описа на РС – Шумен; Заповед за изпълнение на парично задължение № 487/25.04.2025 г. по ЧГД № 1040/2025 г. по описа на РС – Шумен; Заповед за изпълнение на парично задължение № 497/25.04.2025 г. по ЧГД № 1041/2025 г. по описа на РС – Шумен;