Решение № 148 от 17.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330102114 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 против М. П. П., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск по чл. 500, ал.1, т.1 и ал. 2 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 04.06.2017 г., в 18.10 часа, в гр. П. ***, до б. Л., настъпило ПТП по вина на ответника, който като водач на МПС „Форд Галакси”, с рег. № ***, неправоспособен и след употреба на алкохол, извършвал маневра движение на заден ход и блъснал паркирания зад него л.а. марка и модел „Пежо 4007“, с рег. № *** – собственост на Г.Х.Х., като му причинил материални щети.

Били съставени протокол за ПТП № ***/04.06.2017 г. и АУАН № ***/04.06.2017 г.

Към датата на ПТП била налице валидна застраховка „Каско“ за МПС „Пежо 4007“ при ЗАД „Алианц България“ АД, обективирана в ЗП № ****** от 18.07.2016 г., с валидност от 19.07.2016 г. до 18.07.2017 г. След уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета № ******, при ЗАД „Алианц България“ АД, като след извършени проверки и оценки, било определено обезщетение в размер на общо 10719.91 лева. ЗАД „Алианц България“ АД възложило ремонтът на автомобила на сервиз „Мототехника 66“ ЕООД, като след извършването му автомобилът бил предаден на собственика му, с приемо – предавателен протокол и приет без забележки и възражения. За ремонта на автомобила била издадена фактура № **********/11.09.2017 г. от „Мототехника 66“ ЕООД за сумата от 10 719.91 лева с ДДС, като с преводно нареждане от 14.09.2017 г., сумата била заплатена от ЗАД „Алианц България“ АД на сервиза, извършил ремонта на автомобила.

Лекият автомобил марка и модел „Форд Галакси“, с рег. № ***, с който ответникът е причинил процесното ПТП, бил собственост на Р.Г.Ф., като към датата на ПТП, имал валидна застраховка ГО за този автомобил, сключена с ищеца, съгласно ЗП № *** от 1

09.06.2016 г., със срок на валидност от 20.06.2016 г. до 20.06.2017 г..

ЗАД „Алианц България“ АД е изпратило Покана за доброволно изпълнение до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която го уведомил, че по повод процесното ПТП е заведена щета № ****** и претендира за възстановяване на изплатеното обезщетение в размер на 10 719.91 лева и 15 лева – ликвидационни разходи, или общо сумата от 10 733.91 лева.

Във връзка с уведомлението, ищецът е образувал преписка по щета № 43082951700899, като с преводно нареждане ищецът възстановил на ЗАД „Алианц България“ АД изплатеното обезщетение.

Твърди, че поради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и поради липсата на правоспособност за управление на съответното МПС от ответника, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 и ал. 2 КЗ, е възникнало регресно вземане в размер на изплатеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски.

Въпреки отправените покани за доброволно плащане, ответникът не погасил в предоставения му срок.

Моли се за осъждането му да плати 5000 лева – частичен иск от 10 733.91 леваглавница, представляваща стойност на застрахователното обезщетение по щетата, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 04.02.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети е заплатил обезщетение на застрахователя, който е заплатил на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, управлявайки МПС без свидетелство за правоуправление, както и с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи, че към датата на ПТП е притежавал вадилно СУМПС за кат. МПС, което е управлявал, както и обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват претендираното вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:

Видно от протокол за ПТП № ***/04.06.2017 г. /л.14/, съставен от служител на Пътна полиция - Пловдив и подписан от участниците, на 04.06.2017 г., в 18.00 часа, в гр. П. ***, до б. Л., настъпило ПТП между л.а. „Пежо 4007“, с ДК № *** /в паркирано състояние/ и л.а.

„Форд Галакси“, с ДК № ***, управляван от ответника, който при маневра на заден ход е ударил паркираният зад него лек автомобил, в резултат на което били нанесени описани имуществени щети на л.а. „Пежо 4007“. В протокола е посочено, че ответникът М. П. П. е неправоспособен водач, както и, че има концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, поради което му е издаден талон за кръвна проба.

Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на автомобилите в пространството и щетите по МПС, както и относно 2 липсата на представено свидетелство за управление на МПС, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Тежестта на доказване на положителния факт на притежаване на СУМПС към датата на ПТП е за ответника, но той не ангажира доказателства, въпреки изричните указания на съда, че не сочи доказателства в тази насока /виж Определение от 06.07.2021 г./.

Протоколът за ПТП - не се ползва с обвързваща доказателствена стойност относно самия механизъм на ПТП, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на акта. Това обаче не означава, че ПТП-то не се е осъществило именно по начина, описан в протокола, тъй като приобщените доказателства са именно в тази насока.

Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в протокола/, както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила /в този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК/. Ответникът е подписал документа и не оспорва това обстоятелството, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за него факти /че именно той е нарушил правилата за безопасност на движението/, този документ следва да се ползва с доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на виновния водач. Материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. От своя страна ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността му.

От приетите по делото писмени доказателства – Застрахователна полица № ****** от 18.07.2016 г. /л.15/, с валидност от 19.07.2016 г. до 18.07.2017 г., безспорно се установява, че към датата на ПТП е била налице валидна застраховка „Каско“ за МПС „Пежо 4007“, с рег.

№ ***, сключена при ЗАД „Алианц България“ АД, като след уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета № ******, при ЗАД „Алианц България“ АД, като след извършени проверки и оценки, било определено обезщетение в размер на общо 10719.91 лева /л.16-21/.

Установява се, че ЗАД „Алианц България“ АД възложило ремонтът на автомобила на сервиз „Мототехника 66“ ЕООД, като след извършването му автомобилът бил предаден на собственика му, с приемо – предавателен протокол и приет без забележки и възражения /л.22/. За ремонта на автомобила била издадена фактура № **********/12.09.2017 г. /л.23/ от „Мототехника 66“ ЕООД за сумата от 10 719.91 лева с ДДС, като с преводно нареждане от 06.10.2017 г. /л.24/, сумата била заплатена от ЗАД „Алианц България“ АД на сервиза, извършил ремонта на автомобила.

По делото се установява, че към датата на събитието за управлявания от ответника автомобил, е била налице валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ищцовото дружество.

От приетите по делото писмени доказателства – Покана за доброволно изпълнение на регресна претенция, изпратена от ЗАД „Алианц България“ до ищеца, за възстановяване на изплатеното обезщетение по щета № № ******, в размер на 10 719.91 лева и 15 лева – ликвидационни разходи, или общо сумата от 10 733.91 лева /л.26/, като с преводно нареждане от 12.12.2017 г. /л.78/ ищецът е заплатил на ЗАД „Алианц България“ АД 3 изплатеното обезщетение в размер на 10 733.91 лева.

Предвид горното, се установява, да е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение по ГО, същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума.

Доказва се, че към датата на ПТП ответникът е бил неправоспособен водач, нямал е СУМПС и въпреки това е управлявал МПС. Освен, че е бил неправоспособен – е нарушил и правилата за движение по пътищата, като при маневра на заден ход е ударил паркирания зад него лек автомобил. Не е съобразил поведението с изискването на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Освен това е управлявал МПС-то под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила.

Извършеното нарушение и предизвикване на ПТП от ответника, неговата вина и липсата на СУМПС, са категорично установени. Няма данни, които да противоречат на тези изводи.

Съдът намира, че в конкретния случай, са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, застрахователят има право да получи платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ.

То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. Касае се до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона. В този смисъл Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.

В настоящия случай, съдът намира, че са налице предпоставките за възникване правото на регрес.

Предвид изложеното, предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда.

Относно разноските: