Протокол № 182 от 03.02.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 182 гр. Сливен, 01.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно дело № 20222230200742 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв. С. А. от АКСтара Загора.

Възз.страна, редовно призована, се представлява от юриск. Големецов.

Актосъставителят, редовно призован, се явява лично.

Свидетел с пор. № 4, редовно призован, не се явява.

Свидетел с пор. № 5, редовно призован, се явява лично.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Юриск. Големецов: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Адв. А. : Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.

Юриск. Големецов: Оспорвам жалбата и няма да соча други доказателства.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени доказателства приложени по адм.

1 наказателната преписка.

ДОПУСКА до разпит актосъставителя Т. Й. Д. и свидетеля К. П. Д. .

САМОЛИЧНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ:

Т. Й. Д. – 59 г., бълг. гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя;

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

К. П. Д. - 43 г., бълг. гражданин, с висше образование, разведена, работи, неосъждана, без родство със жалбоподателя;

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат истината.

Съдът отстрани свидетеля от залата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното дирене.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Т. Й. Д., РАЗПИТАН КАЗА: На 18.05.2021 г. съставих акт на дружеството жалбоподател. На 12.05.2021 г. заедно с колегата С. извършихме проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „Кнауф Мастър“ ЕООД обект на проверката беше строителен обект находящ се в гр. Сливен, ул. Георги Гюлемезов. По време на проверката установихме, че Кирил Д. Д. предоставя работна сила. Полагаше гипсокартон във вътрешни помещения на сградата която се строи. Установихме, че той е инструктиран и инструктажа е документиран в книга за инструктаж по безопасност и здраве от техническия ръководител на обекта. Установихме, че има споразумение между „Кнауф Мастър“ ЕООД и ТД Билдинг за извършване на строително монтажни работи на горепосочения обект. Свързах се по телефона с управителя на дружеството и обясних каква е ситуацията и той заяви, че тези работници са наети от него, те бяха двама. Изискахме да бъдат представени трудови договори и справки от ТД на НАП по отношение на Кирил Д.

Д.. На 18.05.2021 г. беше представен граждански договор и заради това, че „Кнауф Мастър“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, т. 1 от допълнителните разпоредбите на Кодекса на труда е допуснал до работа Кирил Д. Д. без сключен трудов договор съставих АУАН. Свидетелката пред залата е само по съставяне на акта. Съставен е протокол от извършената проверка, който е връчен още на 18.05 . Не приех този граждански договор, тъй като в случая са налице обстоятелствата работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, които са елементи на трудов договор. Също така основната дейност на „Кнауф Мастър“ ЕООД е строителство. В случая Кирил Д. Д. извършваше строително монтажна работа. Когато ми донесоха граждански договор на 18.05, тогава съставих акта. Разговаряхме лично с Кирил Д. Д., който ни обясни тези неща /за 2 възнаграждението си и работното време/. В началото след обявяване на проверката там имаше и други работници, но само двама бяха от „Кнауф Мастър“ ЕООД. В началото казаха, че в горепосочената сграда имат собствен апартамент и са си взели отпуска за да работят по апартамента/да си ги изграждат, но след като изяснихме нещата се оказа, че не е така. Те бяха с работно облекло и при разговора с управителя на дружеството същият заяви, че тези работници са наети от него. Този разговор с управителя се състоя в деня на проверката и също така и техническия ръководител на обекта заяви, че те работят на този обект и инструктажа който е документиран в книгата за инструктаж е уточнено, че е със строителни работници на обекта.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ К. П. Д., РАЗПИТАНА КАЗА : Аз съм свидетел по съставянето и връчването на акта. В присъствието на управителя на 18.05.2021 г. беше съставен и връчен акта. Акта е съставен по чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като са констатирали работник без сключен трудов договор. Гражданския договор е описан и приложен към акта. Не съм чела гражданския договор като съдържание.

Адв. А.: Нямам въпроси и нямам искания за събиране на други доказателства.

Големецов: Нямам въпроси и нямам искания за събиране на други доказателства. Не държа на разпита на свидетеля С. и ще моля да го заличите от списъка на лицата за призоваване.

Адв. А.: Нямам възражения по заличаване на свидетеля С. от списъка на лицата за призоваване.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА свидетеля Г. Е. С.

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на делото

ПО СЪЩЕСТВО

Адв. А.: Г-жо съдия считам, че за правилното решение на административно наказателния спор, и съм убеден, че съда ще изхожда от принципа на настоящия процес, че тежестта на доказване лежи върху наказващия орган. В хода на съдебното дирене наказващия орган не положи никакви усилия за установяване на обективната истина, съответно за установяване на твърдените от него обстоятелства, които биха довели до 3 ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Нещо повече в днешното съдебно заседание наказващия орган се отказа от един от основните си свидетели, който е участвал при извършване на проверката, което намирам за поведение с което определено не се търси начин за установяване на относимите по делото обстоятелства, а се разчита на това съда да възприеме несъстоятелната теза, която се представи в момента от разпитания актосъставител, а именно, че понеже работника лицето което е констатирано на място бил извършвал строителни дейности и това бил предмета на дейност на дружеството жалбоподател, то едва ли не следва да приемем, че отношенията помежду им задължително трябвало да се уредят, като трудово правни. Такава една теза противоречи на Закона, противоречи на основния принцип на свободата на договаряне и абсолютно лишена от каквото и да било законово основание, защото интересно тогава какво правоотношение следва да възникне между дружеството жалбоподател и примерно едно лице което е ангажирано да почиства офиса на дружеството жалбоподател, защото почистването на офиса на дружеството жалбоподател не е строителна дейност. Нима значи, че тези отношения не следва да се уредят, като трудови правни, нима значи, че има забрана в една или друга насока, по отношение на договаряне на предмета на правоотношенията между работодателя и лицата на който същия възлага определена работа. Извършването на определена работа чрез възлагането чрез възлагането на определено физическо лице може да бъде направено по два основни начина в зависимост от предмета на правоотношението, което е договорено между страните. В случая тежестта на доказване в настоящия процес за това какъв е предмета на правоотношението, лежи изцяло върху наказващия орган, като още актосъставителят е този който следва да установи относимите обстоятелства, като по един несъмнен начин и в пълнота събере доказателства по отношение на всички елементи на трудовото правоотношение, каквото се твърди неоснователно в случая, че съществува. Във случая актосъставителя обясни и от обясненията му стана ясно, че същият не е изпълнил задълженията си като актосъставител, защото това, че лицата които са били намерени на обекта се определят от представител на друга фирма, която визира актосъставителя, като работници, дори и те самите да се определят като работници, дори управителя на дружеството жалбоподател да ги определя, като работници, това не означава, че правоотношенията с дружеството жалбоподател им са трудовоправни. Защото реално погледнато всеки който е зает с извършване на трудова дейност, фактическа, той се явява работник, но това че дейността е свързана с някакво физическо усилие, по никакъв начин не означава, че лицето видейки работник следва да уреди отношенията си с възложителя си, като трудовоправни. Те и на всички лекари и лица ангажирани в здравната система, общия термин които се използва за тях е здравни работници това обаче по никакъв начин не означава, че лечебните заведения трябва с всички лекари и всички сестри и всички здравни специалисти да урежда отношенията си като трудовоправни. Такава една теза каквато актосъставителя изтъкна единствено цели актосъставителя и съответно наказващия орган да не полагат вменените им от закона задължения за пълно и всестрано изясняване на относимите по случая факти и обстоятелства. Действително на обекта е имало много работници и в частност лицето което е извършвало строителните дейности е било едно от 4 тях, но стана ясно, че тези работници са били ангажирани от различни възложители. Много е показателен отговора, който даде актосъставителя на въпроса „какво отношение е взел по отношение на представения граждански договор, като същият каза, че „управителя бил заявил, че тези работници са наети от него и представи граждански договор и затова, че е допуснал лицето до работа без трудов договор съставих акта“. Всъщност става ясно, че актосъставителя е изхождал от неправилното разбиране, че правоотношенията в настоящия случай, защото според него намереното на обекта лице е извършвало строителни дейности трябвало задължително да се уредят правоотношенията, като трудово правни и както той сам заяви не е положил никакви усилия за изясняване на обстоятелствата, нито е събирал някакви доказателства за изясняване на всички елементи от трудовото правоотношение. В тази връзка отново показателни са твърденията на актосъставителя, който казва „защото имаше работно място, работно време, уговорено трудово възнаграждение“, но всъщност не става ясно как е установил тези твърдения, защото такива обстоятелства няма. Не случайно и съда е много добре запознат с обичайната практика при подобни проверки, установените лица от тях се изисква да представят писмена декларация, която да изясни именно тези множество обстоятелства, които касаят елементите на евентуално трудово правоотношение и то говорим от чисто фактическа страна. Такава декларация не е изискана. Действително нямам трудово работно време, уговореното възнаграждение не е трудово, а е уговорено като възнаграждение по трудов договор дължимо от жалбоподателя, като възложител, работно място в никакъв случай няма, защото става ясно, че седалището на дружеството жалбоподател не е в гр. Сливен и ако това лице беше работник трябваше да бъде командировано съгласно Кодекса на труда и ако подобни нарушения бяха извършени на трудовото законодателство, то това следваше да бъде установено от актосъставителя, тоест по тези конкретни обстоятелства следваше да бъде разпитано това лице Кирил Д. Д., но това не е направено. На въпроса към актосъставителя да изясни какво се има в предвид, като твърди актосъставителя че „Кирил обясни тези неща“, всъщнист актосъставителя умело убягна да отговори на този въпрос и вместо да даде отговор на този въпрос отговора беше „че Кирил Д. Д. и другият негов колега, защото всички са колеги, както всички сме колеги, но нямаме трудови правоотношения с РС, та били обяснили, тоест казали „че оправяли своите апартаменти“. Това, че оправяли своите апартаменти, без значение дали е вярно или не по никакъв начин не доказва тезата на актосъставителя и наказващия орган. Защото като е станало ясно и ако изобщо им е станало ясно на актосъставителя и колегите му, че тези апартаменти не са на лицето Кирил Д. Д., то е трябвало да положат нужните усилия за да изяснят действителната причина, защо те са на обекта и всички елементи на правоотношението между Кирил Д. Д. и дружеството жалбоподател за да може, то след това да се квалифицира от актосъставителя и респективно от наказващия орган и респективно от съда в настоящия процес. При наличие на писмен договор граждански договор и при липса на установени на каквито и да било елементи на трудовото правоотношение и по точно казано и след като по никакъв начин не се установяват в пълнота всички елементи на едно трудово правоотношение в никакъв случай не може да се приеме, че правоотношението между двете страни са трудовоправни. Считам, че дружеството жалбата е основателна и 5 актосъставителят по никакъв начин не установи това което Закона му вменява в негова тежест, като за да подчертая още веднъж пренебрежителното отношение на служителите към това което те трябва да извършат, като лица ангажирани в административно наказателното производство, като в случая ще обърна внимание на свидетелят К. Д., която много ясно Ви каза преди малко, че гражданския договор не го била чела. Стана ясно, че не само тя не го е чела, никой не го е чел и никой нищо не е и установявал в това производство, разчитайки само на това, че жалбоподателя извършвал строителна дейност по предмет на дейност, като това не е достатъчно. Моля в този смисъл да отмените наложената санкция с атакуваното НП.