Решение № 200 от 05.07.2023, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към решение № 200 от 05.07.2023 г. по а.н.д. № 662 по описа на Добричкия районен съд за 2023 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура Добрич постановление, с което се предлага Д. С. М., ЕГН **********, да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК , като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК.

Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура Добрич не се представлява.

Редовно призован за съдебно заседание, обвиняемият Д. С. М. не се явява, представлява се от упълномощения от него защитник - адвокат Р. Г. от Адвокатска колегия - Добрич.

Защитникът на обвиняемия Д. С. М. пледира последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 22.09.2022 г., за времето от 19:30 часа до 19:54 часа, в гараж, ползван от обвиняемия Д. С. М., находящ се на адрес: ****, в условията на неотложност на основание чл. 161, ал. 2 от НПК, били извършено процесуално-следствено действие „претърсване и изземване“, при което били намерени, описани и иззети веществени доказателства, както следва: полиетиленов буркан, съдържащ суха зелена тревна маса, реагирала при полеви тест на марихуана, с бруто тегло 88,59 грама и електронна везна Иззетите с протокол за претърсване изземване от дата 22.09.2022 г. наркотични вещества били изпратени за изследване в Базова научнотехническа лаборатория при ОД на МВР - Варна.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената Физикохимична експертиза № 430 от 12.05.2023 г. на Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР - Варна, сухата тревна маса, съдържаща се в 1 бр. пластмасов буркан с етикет с надпис „****“, представлява части от растението Херба Канабис Индика сатива, известно като марихуана (индийски коноп, канабис), с нетно тегло 10,23 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10,85%.

Стойността на наркотичното вещество е 61,38 лева (шестдесет и един лев и тридесет и осем стотинки), съгласно протокол за оценка на наркотични вещества.

Конопът и тетрахидроканабинолът са поставени под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в 1 хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство и показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 700/2022 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Определение № 356/23.09.2022 г. по ЧНД № 1032/2022 г. по описа на Районен съд Добрич;

Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 22.09.2022 г.; Протокол за разпит на обвиняемия Д. С.

М. от 08.06.2023 г.; Протокол за разпит на обвиняемия Д. С. М. от 23.09.2022 г.;Справка за съД.ст № 220923005000005078/23.09.2022 г.; Характеристика на Д. С. М. от 27.09.2022 г.; Протокол за разпит на свидетеля М.К.К. от 22.09.2022 г.; Протокол за разпит на свидетеля И.В.Д. от 22.09.2022 г.;

Протокол от физикохимическа експертиза № 430/12.05.2023 г., приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

Обвиняемият Д. С. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 22 септември 2022 г., в град Добрич, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана, индийски коноп, канабис) с нетно тегло 10,23 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10,85%, на стойност 61,38 лева (шестдесет и един лев и тридесет и осем стотинки), като случаят е маловажен.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви, че обвиняемият Д. С. М. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно - държане, тъй като същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством действие (съхранение в ползван от него гараж), което обективира принадлежността на наркотичното вещество.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената Физикохимична експертиза № 430 от 12.05.2023 г. на Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР - Варна, сухата тревна маса, съдържаща се в 1 бр. пластмасов буркан с етикет с надпис „****“, представлява части от растението Херба Канабис Индика сатива, известно като марихуана (индийски коноп, канабис), с нетно тегло 10,23 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10,85%.

2

Безспорно е и, че марихуаната е поставена под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Съдът намира, че деянието, извършено от обвиняемия Д. С. М. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид, че марихуаната е едно от най-леките наркотични вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, нейната стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия Д. С. М., по следните съображения:

Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко количество наркотично вещество – коноп (марихуана), с нетно тегло 10,23 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10,85%, на стойност 61,38 лева (шестдесет и един лев и тридесет и осем стотинки).

Наред с това, следва да се отбележи, че оценката на наркотичните вещества по реда на приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от съществуващия нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от обвиняемия.

Количеството и стойността на наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества (най-общо казано) са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците са тежки и дори обвиняемият е жертва на разпространителите на наркотични 3 вещества.

В настоящия случай, независимо от незначителното количество и стойност на държаното от обвиняемия наркотично вещество, то степента на обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, не е пониска от обикновените случаи.

Приемайки обществената опасност за функция на ценността на защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите, респективно на степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради изложените погоре обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната проява притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие, дори само поради факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица, да възбуди нездрав интерес в околните или да създаде погрешни представи за естеството на приема на наркотични вещества. Именно поради това хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че е осъществено деяние, придобило изключително широко разпространение в обществото ни.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема фактите, касаещи личността на дееца – чисто съдебно минало, добри характеристични данни по местоживеене, липсата на образувани други наказателни производства, както и проявеното критично отношение към извършеното.

В санкцията на правната норма на чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. Д. С. М. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.

С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия К. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока – спрямо М. няма образувани други досъдебни производства. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагането на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

4

За яснота на изложението, както и за пълнота относно така определеното наказание глоба в размер на 1000 лева, съдът намира за нужно да отбележи и следното:

В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът по принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде наложена различна санкция от „глоба“ в размер на 1000 лева, като законът не оставя възможност за налагане на административно наказание глоба нито в по-нисък, нито в по-висок размер. Това произтича от тълкуването на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно който, когато за престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била да ограничи размера на наказанието, което може да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции