Решение № 58 от 23.02.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 142/2024
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 23.03.2024
- Състав
- Йордан Дамаскинов, Васил Петков, Галина Магардичиян
Цитирани разпоредби
- чл.428 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Русе, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове:
Галина Магардичиян
Васил Петков като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на 437, ал.1 във връзка с чл.435, ал.2 от ГПК.
Г. Г. Т. е депозирала жалба срещу действията на ЧСИ по изпълнително дело № 2023***0401099 изразяващи се в определяне на разноски обективирано в ПДИ изх. № 10873 от 05.08.2023г. В жалбата се твърди, че Т. е длъжник по две изпълнителни дела при ЧСИ М.
М. с номера съответно № 2023***0401099 и № 2023***0401100, които били образувани въз основа на два изпълнителни листа за заплащане на разноски в административнонаказателни производства издадени в полза на ОДМВР Русе за сумите от по 80 лева по всеки изпълнителен лист. В хода на посочените изпълнителни дела едновременно с изпращането на ПДИ били наложени и запори върху банковата сметка на жалбоподателя. На 11.08.2023г.
Т. получила ПДИ по двете изпълнителни дела, с които от нея се претендират следните суми:
80 лева по изпълнителен лист;
150 лева юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело и 279,20 лева допълнителни разноски по Тарифата към ЗЧСИ.
Същият ден Т. погасила претендираните срещу нея задължения и с постановление от 14.08.2023г. изпълнителните дела срещу нея били прекратени. Счита, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на взискателя, който не бил предоставил банкова сметка, по която да се платят присъдените суми и образувал две отделни изпълнителни дела с цел да ощети длъжника. Позовава се на т.5 от ТР № 3/2015г. от 10.07.2017г. съгласно която длъжникът не отговаря за разноски, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
ОДМВР Русе депозира възражение срещу подадената жалба, в което навежда доводи за нейната неоснователност.
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, ЧСИ М. М. представя мотиви по обжалваните действия, като сочи, че е право на взискателя да прецени дали да образува едно или повече 1 изпълнителни дела, когато разполага с повече от един изпълнителен лист срещу същия длъжник, единственият приложен способ е изпълнение върху вземания на длъжника и именно във връзка с този способ са начислени такси, както и че налагането на запори е станало едновременно с изпращането на ПДИ, което се допуска от чл. 428, ал.2 изр. второ от ГПК и че част от действията са извършени в почивни и празнични дни. Излага в хронологична последователност извършените действия по изпълнителното дело и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на ЧСИ във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното:
Жалбата е подадена е длъжник по изпълнението и е насочена срещу разноските по изпълнението и е процесуално допустима предвид разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК Жалбата е подадена в срок- ПДИ (в която са определени разноските) е връчена на Г.
Г. Т. на 11.08.2024г, като жалбата е подадена по пощата на 24.08.2023г.
За да се произнесе по основателността на жалбата съдът приема следното:
Изпълнително дело № 2023***0401099 по описа на ЧСИ М. М.- рег. № *** на КЧСИ, е било образувано по молба на ОДМВР- Русе за удовлетворяване на вземане срещу Г. Г. Т. по изп. лист издаден по АНД № 2297/2022г. за сумата 80 лева. Молбата до съдебния изпълнител е депозирана на 19.07.2023г. и в нея се съдържа и изявлението : „Съгласно чл.428 от ГПК, моля да изпратите на длъжника призовка за доброволно изпълнение. При липса на доброволно изпълнение, моля да предприемете изпълнителните действия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители- да проучите имущественото състояние на длъжника, да правите справки, да набавите документи и други, както и да определите начина на изпълнение.“
На 20.07.2023г. ЧСИ е започнал да проучва имущественото състояние на длъжника.
На 05.08.2023г. ЧСИ изпраща Покана за доброволно изпълнение до длъжника, като едновременно с това изпраща запорни съобщения до банки и други лица. ПДИ е връчена на длъжника на 11.08.2023г, като в нея е посочен дълг в размер на общо 509,20 лева от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение и допълнителни разноски и такси в размер на 279,20 лева. На 12.08.2023г. ЧСИ с разпореждане приключва изпълнителното дело по мотиви, че задължението е изпълнено и разноските са събрани.
Жалбата е основателна.
ЧСИ е начислил множество недължими такси. В молбата на ОДМВР-Русе до съдебния изпълнител има изрично искане да се изпрати до длъжника „призовка за доброволно изпълнение“ и при липса на доброволно изпълнение, да се предприемат изпълнителните действия и да се проучва имущественото състояние на длъжник. Съдебният изпълнител започва да предприема изпълнителни действия преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Законът му дава това право, но взискателят е поискал от него да предприема изпълнителни действия само ако няма доброволно изпълнение- т.е. след като изтече срока за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 79, ал.3 от ГПК разноските за изпълнителни способи, които не са приложени не са за сметка на длъжника. По изпълнителното дело е извършено доброволно плащане незабавно след получаване на поканата, поради което разноските свързани с налагането на запори и проучване на имущественото състояние на длъжника не са свързани с изпълнителен способ, който е приложен и съответно не се дължат от длъжника.
Предвид изложеното дължимите такси по изпълнението са за образуване на изпълнително дело (20 лева) за изготвяне на ПДИ и изпращане по пощата (20 лева + 10 лева) и пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 13 лева- или общо 75,60 лева с ДДС.
2
Предвид обстоятелството, че юрисконсулта е образувал две идентични изпълнителни дела срещу Г. Г. Т. възнаграждението му следва да е в минимален размер от 50 лева.
По изложените съображения жалбата на Г. Г. Т. следва да се уважи като разноските по изпълнението се намалят- за юрисконсултско възнаграждение от 150 лева на 50 лева и за такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 279,20 лева на 75,60 лева.
Извън обжалването на разноските по изпълнението Г. Г. Т. иска и да й бъдат върнати незаконно събраните разноски от съдебния изпълнител. Това искане е недопустимо за разглеждане в настоящото производство, което има за предмет единствено проверка на законосъобразността на изпълнителните действия и отмяна на незаконосъобразните такива.
Имуществените последици от отмяната на незаконосъобразни изпълнителни действия не могат да се решат в производството по чл.435 и сл. от ГПК- те могат да бъдат уредени доброволно от страните, а ако това не се получи следва да бъдат уредени в исково производство.
Г. Г. Т. претендира разноски в настоящото производство, както следва:
Адвокатски хонорар в размер на 400 лева;
Такси към ЧСИ в размер на 72 лева;
Държавна такса в размер на 25 лева.
Държавната такса в размер на 25 лева следва да се присъди изцяло.
Таксите платени към ЧСИ, не са разноски в настоящото производство, макар и да са свързани с него, поради което те не могат да се присъдят с настоящия съдебен акт.
По отношение на адвокатския хонорар заплатен от ищцата следва да се съобрази обстоятелството, че същият е заплатен за две напълно идентични дела и изхождайки от същите съображения изложени за образуването на две идентични изпълнителни дела и от актуалната практика на СЕС (решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22), адвокатския хонорар следва да се намали наполовина и да се присъди в размер на 200 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ определените по изпълнително дело № 2023***0401099 на ЧСИ М. М. и посочени в Покана за доброволно изпълнение от 05.08.2023г. разноски възложени в тежест на Г. Г. Т., ЕГН ********** в размери както следва: за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело над размера от 50 лева до посочения в ПДИ размер от 150 лева и за допълнителни разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ над размера 75,60 лева до посочения в ПДИ размер от 279,20 лева.
Оставя без разглеждане искането на Г. Г. Т. за връщане на незаконно събрани такси и разноски в хода на изпълнителното производство и прекратява производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- РУСЕ с адрес гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ № 49, Булстат 129009895 да заплати на Г. Г. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. „*** сумата 225 лева разноски по делото.
Решението, в частта, имаща характер на определение, с която е оставено без разглеждане искането за връщане на незаконно събрани такси и 3 разноски в хода на изпълнителното производство може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съдВелико Търново.
В останалата част решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4