Определение № 2377 от 03.10.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2377 гр. Бургас, 03.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА в присъствието на прокурора Е. Ст. Д. Я. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120203731 по описа за 2024 година

В случая формално не са налице пречки да се даде ход на делото, предвид редовното призоваване на страните, но с оглед заявеното от адв. Я. за познаване с делото, ход не следва да се дава. Освен това съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 377, ал. 1 НПК.

Съдът на този етап от производството не следва да се ангажира с фактическа обстановка, която подлежи на установяване в хода на съдебното следствие с всички допустими, необходими и относими доказателства и доказателствени средства. Дали е осъществен състав на престъпление от обективна и субективна страна, следва да се даде отговор с крайния съдебен акт, но постановлението трябва ясно да посочва всички признаци от субективна и обективна страна по ясен и недвусмислен начин. В случая по мнение на съдебния състав в хода на ДП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на обвиняемия.

Постановлението за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК, е предназначено да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Именно поради това следва да се приеме, че стандарта към неговото съдържание следва да е като към обвинителен акт, доколкото наказателния характер на производството не се променя от факта, че се налага административно наказание. Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност е необходимо да отговаря на изискванията на чл.

246 НПК още повече, че след като делото следва да се реши в неподлежащите на изменение фактически рамки очертани с внесения в съда прокурорски акт, то в същия деянието следва да бъде описано с всички свои обективни и субективни признаци, така както законодателят го е визирал в съответната правна норма. Тези изисквания за съдържанието на обвинителния акт, респ. за Постановление по чл. 375 НПК са визирани в т.4.2 на тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2202 на ОСНК, в която подробно са посочени реквизитите, които следва да съдържат съответните прокурорски актове, за да очертаят рамката на наказателния процес.

1

В случая с внесеното постановление не е посочен период, за който се твърди, че обвиняемият е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст.

Прокурорът не посочва, че на 29.12.2022г. обвиняемият е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а посочва от 29.12.2022г., т.е. заявява се трайно престъпно поведение, което продължава определен период от време и използваното „от“ предполага и край - „до“, т.е. период, в който се твърди заживяване в нарушение на закона. Твърдения в тази насока не са изложени и в обстоятелствената част на постановлението, за да се приеме, че е налице фактическа грешка. Нещо повече, в обстоятелствената част се излагат твърдения, че периодът на съжителство бил прекъснат „…на 02.08.2023г. св. Й. и св.Й. отишли до дома на обв.А., където била и дъщеря им св.Л.

Й., като й заявили, че според тях тя трябвало да се прибере в дома им в с.З.. Св.Л. Й. не пожелала доброволно да тръгне с родителите си, поради което последните подали сигнал на тел. 112. На място пристигнал полицейски екип при 02РУ - гр.Бургас, със съдействието на който св.Л. Й. била отведена от родителите си в дома им в с.З..“ Не става ясно дали се твърди прекъсване или не на продълженото престъпление.

Следва да се посочи и че в постановлението за привличане на обвиняем, което е с дата 01.08.2024г. също не е посочен краен момент.

В същото време лицето, с което обвиняемият е заживял, е навършило 16 години на 24.09.2024г. и крайният момент, за който се обвинява обв. А. е от съществено значение, за да се реализира правото му на защита да разбере в какво е обвинен и продължава ли да е престъпно поведението му. Само пълната индивидуализация на деянието може да позволи и да се открои от други престъпни прояви като липсата на краен момент препятства това.

Посочването на началния и краен момент на извършване на едно продължено престъпление е съществено обстоятелство, което от една страна е необходимо на подсъдимия да узнае конкретно и ясно в какво е обвинен, а от друга страна посочването на времето и мястото на извършеното деяние са задължителни реквизити за обвинителния акт, съответно за постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, още повече, че към настоящия момент Л. Й. вече е навършила 16 години и при навършени 16 години на лицето деянието на подсъдимия не е престъпно (арг. и от Определение № 260271 от 29.12.2020 г. по в. ч. н. д. № 1378 / 2020 г. на I състав на Окръжен съд – Бургас).

Нещо повече, неяснота възниква и в това, че от посочената дата - „от 29.12.2022г. в с.

Р., общ. К. ул. „Я.“ № ** и в гр. А., ФРГ, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст - Л. С. Й., ЕГН:

**********, род.на ***.“.

Нелогично е обвиняемият да заживее с едно и също лице от една и съща дата на две различни места, а в случая дори в две различни страни. В обстоятелствената част на постановлението са изложени твърдения в тази насока като очевидно се касае за отделни периоди, които обаче не са били ясно конкретизирани и се касае за неясно обвинение, с което се препятства и възможността обвиняемият да се защитава дали действително е заживял с лице ненавършило 16 годишна възраст на съответните места – България или в чужбина.

Всяко нарушение на правата на обвиняемия, засягащо по недопустим начин правото му на защита, в частност правото му на ясно, точно и конкретно обвинение, от което, без да се налага тълкуване и/или изграждане на предположения, да разбере за какво точно и при какви изрично посочени обстоятелства се обвинява, че е извършил престъплението, представлява отстранимо нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените и налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Така мотивиран БРС на основание чл. 377, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК ОПРЕДЕЛИ:

2

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 3731/2024г. по описа на БРС поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Бургас за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия съгласно изложеното.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Бургас в 7дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3