Определение № 79 от 21.06.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. София , 21.06.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Стамболова

Бисер Троянов

Димитрина Ангелова като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно частно наказателно дело № 20218003200500 по описа за 2021 година

С участието на прокурора от ВКП С. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 351, ал.6 НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Д. от ВАК, защитник на Ст. Ив. Ап. /макар и озаглавяването на документа да е жалба/ срещу разпореждане №475/14.04.21 г. на съдиятадокладчик по В.Н.О.Х.Д. 220/21 г. по описа на Окръжен съд – Варна, за връщане на касационна жалба по посоченото производство. Направено е искане за отмяна на разпореждането и за връщане на делото за администрирането му след изготвяне на мотивите към присъдата по реда на чл.350 и сл.НПК.

Представителят на ВКП изразява становище, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по производството и съобрази становището на прокурора, намери за установено следното:

За да се произнесе по претенциите в частната жалба,най-напред е нужно касационната инстанция да проследи процесуалната хронология на казуса.

С присъда №14/08.12.20 г., постановена по Н.О.Х.Д.260/20 г., РС – Девня е признал подсъдимия Ст. Ив. Ап. за виновен в извършване на престъпление по 345,ал.2 вр.ал.1 НК, и му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лв.

С присъда № 24/25.03.21 г.,постановена по В.Н.О.Х.Д.220/21 г., Окръжен съд-Варна е отменил първоинстанционния съдебен акт, признал е подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, като на основание чл.305,ал.6 вр.чл.301 НПК е наложил на А. административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година с оглед допуснато от него 1 нарушение по чл.175,ал.3 от Закона за движение по пътищата.

Срещу въззивната присъда е подаденa касационна жалба от подсъдимия А. чрез защитника му адвокат Д., с вх.№6734/09.04.21 г. по описа на ОС – Варна. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, като е отразено искане за отмяната й в частта за налагане на административно наказание и прекратяване на производството. Посочено е, че допълнителни съображения ще бъдат изложени след изготвяне на мотивите към присъдата.

С разпореждане №475/14.04.21 г. съдията - докладчик по посоченото въззивно дело е върнал като недопустима подадената касационната жалба на основание чл. 351,ал.5,т.3 НПК.

Именно това разпореждане е атакувано с частната касационна жалба, с която е сезиран ВКС в настоящата процедура.

По същество погледната, същата е неоснователна.

На първо място следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по касационен ред могат да бъдат обжалвани съдебните актове, посочени в чл.346,т.1–т.4 НПК. В настоящия случай въззивната присъда подлежи на обжалване, респективно протестиране, тъй като попада в хипотезата на чл.346,т.2 НПК, а именно нова присъда, постановена от окръжния съд като въззивна инстанция по дело от общ характер. Атакуването й обаче е възможно по отношение на наказателно – оправдателната част. И това е така, най-малко тъй като в цитираната разпоредба на чл.346,т.2 НПК е посочено изключение от правилото за касационно обжалване на постановените нови присъди от окръжния съд по дела от общ характер, и по- конкретно тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А НК.

Макар в процесния казус на подсъдимия да е определено административно наказание на основание чл.336,ал.1,т.4 вр.чл.305,ал.6 вр.чл.301 НПК, хипотеза, неуредена изрично в съдържанието на нормата на чл.346 НПК, върховната съдебна инстанция по наказателни дела е имала повод да се произнесе, че както при приложението на чл.78 А НК, така и в случаите на чл.305,ал.6 НПК спрямо дееца се реализира административнонаказателна отговорност, поради което към изключенията от триинстанционното производство следва да се причислят и съдебните актове – решения на апелативния съд, с които са упражнени правомощията по чл.337,ал.1,т.5, чл.337,ал.2,т. 3 и т.4, чл.338 НПК и новите въззивни присъди на апелативния и окръжния съд по чл. 336,ал.1,т. 4 НПК по дела от общ характер – в частите им, касаещи административнонаказателната отговорност на дееца. Тези съдебни актове не подлежат на самостоятелна касационна проверка, отделно от частта, касаеща оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършено от него престъпление ( Р.

№164/10.03.20 г.,постановено по К.Н.Д.647/19 г. от I н.о.на ВКС).

На второ място, прочитът на процесната касационна жалба срещу постановената въззивна присъда установява несъмнено,че тя е обжалвана в частта по налагане на административното наказание, а не в наказателно-оправдателната такава. Действително, към момента на депозиране на жалбата, мотивите към присъдата на ОС-Варна все още не са били изготвени /тя е подадена на 26.04.21 г., а мотивите са приложени към 28.05.21 г.,когато 2 деловодно е приключено производството/. Няма данни и съответните страни да са запознати с тях. Поради това не е станало твърде ясно оправдаването на А. на основание чл.9,ал.2 НК.

Въпреки това обаче, съдържанието на оповестения публично диспозитив към присъдата на ОС-Варна, с който защитникът е бил запознат, ясно указва ангажиране на отговорност на подсъдимия, определяща съответно пределите на касационно обжалване. Най-малко е било несъмнено,че деецът не е признат за невиновен поради неустановено авторство на вмененото му деяние. Затова и депозиране на жалба само относно административнонаказателната част не предполага касационно разглеждане на делото. В такъв смисъл е и решение №79/14.07.20 г.,постановено от 1 н.о.на ВКС по К.Н.Ч.Д.309/20 г.

И на последно място, доколкото в частната жалба е засегнат въпросът за това,че втората инстанция е наложила наказание лишаване от правоуправление на МПС, при липса на такова определено наказание от първостепенния съд, поради което бил нарушен законът и следователно изправянето на този порок изисква касационна проверка, този съд се налага да отговори,че в единия случай става дума за ангажирана наказателна отговорност, а в другияза административнонаказателна, която по правило е по-благоприятна от една страна. От друга-разглеждането на въпроса от ВКС,както е поставен от защитника, при всички случаи би довело да нелегитимно произнасяне по административнонаказателната отговорност.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №475/14.04.21 г.на съдията-докладчик от Окръжен съд – Варна по В.Н.О.Х.Д.2220/21 г., с което е върната депозираната касационна жалба срещу въззивна присъда № 24/25.03.2021 г., постановена по същото дело.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3