Разпореждане № 5929 от 21.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5929 гр. Кюстендил, 21.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXII-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Частно гражданско дело № 20261520103125 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Подадено е заявление по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Етажна собственост, бул. „*** за суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за обект - гарсониера, находящ се на адрес: гр.*** С разпореждане от 10.07.2025 г., 15.07.2025 г. и 17.07.2025 г. на заявителя са дадени указания за привеждане на заявлението в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 вр. чл. 410, ал. 2 ГПК.

С молба от 14.07.2026г., 16.07.2026г. и 20.07.2026 г., въпреки надлежно дадените му указания, заявителят е посочил, че заявлението е подадено срещу етажната собственост (която за да е правосубектно лице следвало да упълномощи управител) за потребена ТЕ в топлоснабден имот, който представлява обща част, със стойността на която длъжникът неоснователно се е обогатил.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не са налице основания за издаване на заповед за изпълнение – чл. 411, ал. 2 ГПК, т.1 ГПК. Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение се извеждат по аргумент от противното основание от нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК, в която изрично са формулирани основанията за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При наличието на което и да е от тях, заявлението се отхвърля. Измежду основанията е хипотезата, когато заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, а съгласно чл.

410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК. В случая заявителят не е уточнил насрещната страна в производството, доколкото етажната собственост не е правосубектна и по така предявената претенция надлежна страна са отделните етажни собственици, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло, съображенията за това са следните:

1

Съгласно чл.38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Видно от направеното с подадената на 20.07.2026г. молба уточнение, заявителят твърди, че топлоснабденият имот представлява обща част.

Следователно и предвид посоченото в чл.38,ал.1 ЗС собствеността върху нея принадлежи на всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, следователно всеки от тях разполага с правото да ползва същия в рамките на своите права. В случая въпреки дадените от съда точни и ясни указания и предупреждението, че заявлението ще бъде отхвърлено при тяхното неизпълнение, заявителят не е индивидуализирал отделните лица, срещу които насочва претенциите си, с оглед на което констатираната от съда нередовност не е отстранена.

Съдът намира за неоснователни съдържащите се в подадената на 20.07.2026г. молба твърдения относно възможността етажната собственост да „стане“ правосубектно лице след упълномощаване на лице, което да я представлява. В чл. 23, ал. 4 ЗУЕС е посочено, че председателят на управителния съвет /управителят/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон, а по искове срещу трети лица във връзка с общите части същият ги представлява, ако бъде упълномощен от общото събрание. Съгласно Определение №294 от 24.06.2011г. по ч.гр.д. № 209/2011г. управителят се явява законен представител на етажните собственици и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание, единствено по искове, предявени от или срещу собствениците в сграда в режим на етажна собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, какъвто не е настоящият случай. В останалите случаи, доколкото поначало етажната собственост не е персонифицирана, претенциите следва да бъдат насочени срещу отделните участници в нея.

Същите могат да упълномощят управителя да ги представлява пред съда на основание чл.41 ЗУЕС, но като страни следва да бъдат конституирани самите етажни съсобственици /в този смисъл Определение №505 от 25.10.2011 г. по ч.гр.д. №449/2011 г., I Г.О./.

Така мотивиран съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 10627/10.07.2026 г. по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Етажна собственост, гр.

София, бул. „*** за заплащане на суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение в обект -гарсониера, находящ се на адрес: гр.*** РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва от заявителя пред Окръжен съд - Кюстендил с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3